Георги Ганев е икономист, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и асистент. От 2003 е асистент в Стопански факултет на Софийския университет. От 2003 е и член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005-2009 г. е и негов председател. През 2021 на два пъти е избран за народен представител от „Демократична България“, като в 45-ото НС е председател, а в 46-ото НС – заместник-председател на Комисия по бюджет и финанси. Доктор е по икономика от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ.
Преди дни излязоха данните на НСИ за ръста на брутния вътрешен продукт за третото тримесечие на годината – какво казват тези данни данни, какъв е ръстът, какви тенденции забелязвате?
На годишна основа ръстът на БВП е около 3% – зависи дали се гледат сезонно изгладените, или несезонно изгладените данни. Засега в първите три тримесечия на 2022 година спрямо първите три тримесечия на 2021 година реалният ръст е над 5%. Ръстът се забавя с всяко следващо тримесечие. С оглед конюнктурата, това никак не е неочаквано.
Забавянето е доста по-ниско от прогнозираното. Вече сме към края на четвъртото тримесечие на годината. Ако нещо беше тръгнало много на зле, щеше да се усеща около нас. Може би тримесечието не е бляскаво, но не изглежда и много зле.
Можем да направим допускания, че реалният растеж за 2022 година ще излезе по-висок, отколкото го залагаха повечето прогнози. Може би растежът ще излезе около 3%. Това не е блестящ резултат. С оглед прогнозите обаче – особено след началото на войната, за спад под 2%, растежът е доста повече от очакваното.
Какво ни казва това – че войната не ни се отразява толкова силно, че икономиката ни е стабилна?
Войната се отразява. Забавянето се вижда, като то се държи и на затягането на паричната политика в развитите икономики. Това няма как да не се отрази и на нас. Оказа се обаче, че първоначалните прогнози са били по-песимистични. Засега поне икономиката ни не е толкова сериозно засегната, макар че това, което се случва не е липса на засегнатост.
НСИ винаги са внимателни – казват, че това са предварителни данни. Тази година имаше огромна ревизия на данните за 2021 година. Изобщо не можем да изключим, ако догодина има ревизия на данните, които обсъждаме сега. В общи линии тенденцията е за намаляване на растежа, но с по-малко, отколкото се очакваше.
Какви пари има държавата в резерв и дали при изпълнението на бюджета за 2022 г. ще има излишък?
Дали ще има излишък, много зависи от това как Министерството на финансите ще се отнесе към наличните възможности за харчене в актуализирания бюджет. Според мен е напълно възможно – при добро желание, бюджетът да завърши на някакъв дефицит, но той в никакъв случай да не е твърде голям и да не надхвърля 3%.
Досега обсъждахме реалния растеж. Хубаво е да отчетем и номиналностите. До момента за последните четири тримесечия – включително и последното на 2021 г., брутният вътрешен продукт е 158 млрд. лева. Последните тримесечия нараства с 5-7 млрд. на тримесечие, спрямо съответното тримесечие на предходната година. Това означава, че и за четвъртото тримесечие от тази година, имаме БВП, по-голям от БВП в последното тримесечие на 2021 г. с 5-6 млрд. лева.
Това означава, че за 2022 г. може да очакваме брутният вътрешен продукт да е около 164 млрд. лева.
Обикновено българската държава събира 38-40% от БВП като приходи. Приходите вероятно ще бъдат по-високи, отколкото се е очаквало. Идеята е, след като приходите идват по-високи, отколкото са очаквани, те да не бъдат харчени, а да идат за сметка по-малък дефицит.
Що се отнася за 2023 година, която седи сирота без бюджет, дори при снижен растеж – което е напълно логично да се очаква, с оглед рестриктивната парична политика в развития свят; дори при влизане в рецесия на редица икономики – и отсам, и оттатък Атлантическия океан; дори при забавяне на инфлацията – тоест при по-малък реален растеж, по-ниска инфлация от тази година; дори тогава при едни 8-10% номинално увеличение на БВП спрямо тазгодишния – а то вероятно ще е около 20%, БВП пак ще е над 180 млрд. лева.
За мен би било реалистично да се планират приходите върху тези числа. Ако условно държавата вземе 40% от 180 млрд. лева, тя може да разчита на над 70 млрд. лева приходи. Приходите се събират въз основа на данъчните закони и не се влияят от това, че няма приет бюджет. Ако няма увеличение на разходите, току-виж догодина сме излезли на сериозен излишък. Аз обаче очаквам увеличение на разходите.
Какъв ще е излишъкът след изпълнение на бюджета за 2022 година изцяло от Министерството на финансите ли зависи?
Не мисля, че тази година ще завършим на излишък. В края на ноември, според предварителните разчети на министерството, вече бяхме на нула. Декември пък винаги има натоварване на разходи в бюджета.
Освен това, очаквам с удължаването на бюджета за следващата година, като разходи за тази година да се запишат средства, които да се използват през следващата. Това се случи и миналата година. Съответно тези средства ще се отчетат като дефицит.
В миналия парламент опозицията много ревеше „9 милиарда за 9 дена“. Голяма част от тези 9 милиарда бяха такива записи – ще ги харчим догодина, но сега ги записваме за изразходвани, за да са в рамките на годишния бюджет. Нещо подобно очаквам да се случи и сега.
Трудно мога да си представя да завършим годината на нулев дефицит, но най-вероятно ще е много по-нисък от заложения. Бих се изненадал ако надхвърли 3%, но ние сме кадърни в харченето, така че кой знае.
Надявам се, да се прави съзнателен опит дефицитът да е под 3%, с оглед желанието за кандидатстване официално в еврозоната. Но как ще стават нещата с неприет бюджет е трудно да се предскаже.
На този макроикономически фон вдигането на минималната работна заплата на 850 лева – както гласуваха депутатите на първо четене в пленарна зала, би ли било поносимо за бюджета за идната година?
В бюджета обикновено минималната работна заплата е неутрално нещо и почти не се отразява сериозно на проходните и разходните части. В случая говорим за увеличение от около 100 лева, което е 13-14%. По тази линия биха се увеличили някакви разходи на държавата, доколкото тя наема хора на минимална работна заплата.
Същевременно, от друга страна, върху всички хора, които досега се водят на минимална работна заплата, ако тя се увеличи, ще има по-големи осигурителни приходи. 28 лева повече на всеки 100 лева ще отиват в НОИ. Това значи по-големи приходи в тази система.
Обикновено вдигането ма минималната работна заплата не засяга бюджета и баланса му по някакъв забележим начин. То засяга плащащите или работодателите. Винаги казвам, че минималната работна заплата да се определя от държавата, е като да се прави помен с чужда пита.
Ако има някакви затруднения, те ще проявят в няколко посоки. Първо, много хора на минимална работна заплата получават допълнителни възнаграждения под масата. Реалният резултат от подобна мярка би бил работодателят да продължи да заделя същата сума, която заделя за този работник до момента, със съответните увеличения, или работодателят, поради по-голямата ведомост, да трябва да задели по-големи осигурителни плащания – и така ще се дават по-малко под масата. Тоест ще се извърши прехвърляне от джоба на получаващия възнаграждение към НОИ.
Второто, което може да се случи, е хората, които наистина са на минимална работна заплата и наистина получават толкова, да получат увеличение на доходите с тези 100 лева – ако останат на работа.
Третият вариант е хора да бъдат освободени или наети поради увеличената минимална работна заплата, защото тяхната производителност не е като за 850 за техния работодател.
Според Вас в следващата година ще изпаднем ли в парадокса да имаме продължаваща политическа криза, но пък икономиката ни да расте, доходът ни да е по-голям и съответно по този начин да се увеличават доходите на хората?
Не е много вероятно, защото света го чакат икономически затруднения, особено със затягащата парична политика на основните световни централни банки. Заради това няма как ние да сме някакъв блажен остров. Знаем, че голяма част от нашата икономика се движи от износ. Няма как европейската и световната икономика да са затруднени и ние да не го усетим. Най-малко можем да изнасяме по-малко, защото, когато спада търсенето, спада и нашият износ и производство.
Трудно може да си представим вариант, при който очакваната от всички влошена конюнктура през следващата година, няма да се отрази тук.
2021 е годината с абсолютен рекорд на БВП на човек от населението за този век. Това беше годината, в която никой не знаеше кой управлява, как се управлява, накъде се управлява, какво ще става – пълна политическа неяснота. И същата тази 2021 година отбелязва абсолютния рекорд като икономически растеж за този век.
През първата половина от 2022 година имаше закърпена политическа ситуация, но пък тогава ни халоса войната, която сама по себе си винаги увеличава несигурността, след което падна правителството. Пак сме в пълна неяснота, какво може да стане, има ли някакъв изход от тази ситуация. Икономиката е показала, че не се влияе драматично от подобни политически кризи.
Виждали сме подобен икономически растеж на фона на политическа криза и в Италия, и в Белгия, и в Израел. Възможно ли е това да се случи и у нас?
В Белгия сформираха правителство само защото се уплашиха, че хората така добре се оправят и без него. Но нека не забравяме, че в Белгия има много силни поднационални управленски структури, различни общности и т.н. Тя нямаше загуба на управленска система, докато тук сме доста унитарна и централизирана държава. Тоест когато има криза в София, навсякъде има криза.
За мен сценарият, при който ще има някакво проясняване, са местните избори. Можем да се надяваме икономиката да продължи да има собствена динамика и да не се влияе от неяснотите в политиката.
За общия ръст на икономиката имам оптимистичен сценарий, който е между 2% и 3% реален ръст. Средният, на който обикновено му казват реалистичен, но не искам изобщо да го натоварвам с идеята, че може да има някаква висока вероятност, е грубо казано стагнираща икономика около 1%, може би 0%.
Разбира се, има го и вариантът, при който световните кризисни процеси ни се отразяват до такава степен, че и при нас има спад. Не очаквам да е много голям, но все пак няма да е приятно този сценарий да се развие. Мога да предложа само сценарии, но не мога да прикача вероятност към всеки от тях.
Още актуални интервюта – четете тук.
