Дуетът на двете откровено рашистки партии в Народното събрание запя отново фалшивата си путлеристка ария под диригентската нагайка на Митрофанова, която им навива гайките.
Ако изразните ми средства се струват някому прекалено цветисти, нека си пусне телевизора и да забележи как (пледо)ариите на клеветата избухват като бомба ( по Дон Базилио). Ще чуе грачене на тема „коалиция на войната“ и „евроатлантическа сбирщина“ по адрес на гласувалото в полза на военната помощ за Украйна в българското Народно събрание.
Защитниците на Русия от България от хора(та) на Копейкин и Ниновна озвучават на български руската пропаганда с основните й оперни точки в операта “ Искаме мир”, чието либрето се пише с кръвта на хиляди нападнати от руския фашизъм украинци. В същото време над Украйна се изсипа една от най-смъртоносните за населението безразборни руzки ракетни атаки от 24 февруари насам. На цялата територия на най-голямата държава на континента беше обявена въздушна тревога. Само си представете мащаба, ако над Франция и Германия, с обща територия, колкото Украйна, бъде обявена подобна тревога.
Това не тревожи рашисткия дует в нашия постсъветски вилает. Арията в защита на „арийците“, които отричат самото правото на украинците да бъдат отделен народ, апелира към невежата публика. От нея се очаква да повярва в лъжата за войната като някакво природно бедствие, което нашите “миротвроци” искат да спрат.
Сякаш Украйна не беше нападната и принудена да се защитава от руските пълчища с ясно заявената цел да бъде превзет Киев за три дни и да бъде свалена властта там ( цели три опита правят руски диверсанти да убият президента Зеленски в първите дни след 24 февруари). За брътвежите на Путлер за някаква денацификация на украинската нация, от която по-малко от 2 процента са гласували на изборите за крайно десни кандидати, да не говорим.
От Кремъл пледираха и за “демилитаризация” на държавата, на която в Русия се подиграваха надменно като на военно джудже с десетки пъти по-малък потенциал в основни видове въоръжения, особено във военновъздушните и военноморските сили.
На практика хорът на рашистите у нас изисква към Украйна да подходим на любимия принцип на насилниците “битият, бит…” . Или казано с цинизма на нацизма на Путлер “нравится, не нравится, терпи моя красавица”.
Същото днес може да бъде заявено на парламентарния дует. Изкушаващо е да разшифровам за незнаещите думичката дует в руския й смисъл като глагол, но ще си спестя неприличната аналогия със сексуален заряд- въпреки простащината на Путлер, който влага точно такъв заряд в гаврата си спрямо Украйна, от която изисква да търпи и да си мълчи, докато бива изнасилвана.
Клеветата, за която споменавам в началото, разпространява абсурдното уравнение (две плюс две е равно на пет, както на карикатурата по-долу), че подкрепата ти за отбраната на една нападната държава те прави войнолюбец. Не прекият агресор, ясен за целия свят, а именно ти, който му се противопоставяш, се оказваш виновен – по “логиката” на самия агресор.
Агресорът отчаяно се опитва да дръпне световното одеяло, за да прикрие срамотиите си. Понеже „само“ 50 държави предоставят военна помощ на Украйна, а останалите близо 150 не помагат с оръжие на Киев, това означавало, че ние сме се оказали на страна на едно “световно малцинство”, изхрачи се един от грачещите днес от парламентарната трибуна.
Ако тръгна да изброявам кои са сред „световното мнозинство“ще бъде обидно за държавите, които не само военна помощ не могат да си позволят за друга страна, но и собствените си гърла не могат да изхранят. От залъка на даренията за своето оцеляване ли да заделят? Да, има и други, но да ги обявяваш вкупом за свои поддръжници само защото ( (още) не те ритат, е наглост, характерна за побойниците, които разчитат да не им се месят докато налагат по-слабия.
Мерилото за това кой на чия страна е същото, като в българския парламент. В Общото събрание на ООН, което е най-близкият до понятието парламент международен орган, само 4 държави ( все диктаторски режими) подкрепят Русия в двете гласувания, които заклеймиха агресията на Русия тази година. Над 190 страни отказаха да подкрепят Москва. Сред въздържалите се бяха и доста невъздържани в предишни времена проруски режими, като онзи във Венецуела, Никарагуа, Куба и т.н.
Иначе тежестта на подкрепата се измерва чрез военния и икономическия потенциал (ако изключим понятието морал, което самата Русия стъпка с арогантното погазване на международните норми чрез вероломното си нападение срещу Украйна). Самият Путлер, още когато можеше да бъде наричан Путин, многократно е подчертавал, че натовската военна мощ , дори единствено чрез десет пъти по-големият военен бюджет само на САЩ, е многократно по-голям от руския.
Войнолюбецът искаше по този начин да изтъкне колко „велика“ е неговата армия, готова да се изправи срещу такъв ( измислен от него) враг. Всеки човек със здрав разум може да си представи какво би станало ако беше вярно, че НАТО воюва с Русия, както оправдателно се оплакват вече в Москва.
Що се отнася до сравнението на икономическо равнище, държавите от НАТО, ЕС и Великобритания имат общ брутен вътрешен продукт на приблизителна стойност 45 трилиона долара. Русият е трилион и половина.
Въпреки логиката на фактите хористите сред рашистите грачат от парламентарната трибуна у нас на чуждите гробища със заплахи, че един ден гласувалите помощта за Украйна щели да се срамуват от днешното ратифициране на решението. Правят безумни препратки към 1941 година, когато България се присъединява към агресора, макар в наши дни да е точно обратното: заставаме на страната на законната самоотбрана срещу агресора.
Тази закана предполага тяхната РаZия да се наложи със своя микроскопичен военно-икономически потенциал на десетки пъти по-силната като общ потенциал страна в конфликта, подпален от Кремъл. Лудост е да се предположи подобно нещо.
Проблемът е , че лудите у нас се надяват на амнистия и безнаказано снизхождение спрямо противоестествената им любов към изнасилвачите на Украйна и на установения от края на Втората световна война международен ред.
Време е да им бъде съобщено, че бумерангът на заканата им ще ги настигне един.
Доста плъхове у нас и в чужбина скочиха вече от потъващия флагман „Москва“. Ще има и още. Защото им е мил охолният живот, какъвто не могат да водят на дъното на Черно море.
Текстът е публикуван във фейсбук страницата на Иво Инджев.
