От 6 февруари 2023 г. Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „200 години от рождението на Найден Геров“ от серията „Българско възраждане“.
Цената на монетата при пускането ѝ в обращение е 114 (сто и четиринадесет) лева. Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София на ул. „Михаил Тенев“ № 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, съгласно представено нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години.
До края на работния ден на 6 февруари 2023 г. новата монета ще бъде предоставена от БНБ на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД за продажба в техните офиси и клонове.
Найден Геров (23.II.1823 г. – 9.X.1900 г.) е български просветител, книжовник, езиковед, преводач, фолклорист, общественик и дипломат.
Син е на учителя хаджи Геро Мушек (прототип на хаджи Генчо от Любен-Каравеловата повест „Българи от старо време“). Геров учи в родната Копривщица, в гръцко училище в Пловдив и после отново в родния си град при Неофит Рилски. С негова препоръка заминава за Одеса, където завършва с отличие Ришельовския лицей. Междувременно издава няколко книги, сред които първата новобългарска поема „Стоян и Рада“. Заради неговите способности му предлагат да получи руско гражданство, което той приема.
Геров се завръща в България, отказвайки се от кариера в Русия, и се посвещава на народополезна дейност. В Копривщица открива двукласно училище, в което преподава и съставя първите новобългарски светски учебници. През 1851 г. организира първото празнуване на Деня на светите братя Кирил и Методий в Пловдив и като ръководител на училището се бори активно с гръцката асимилация чрез образованието. Публикува статии в периодичния печат.
През Кримската война (1853–1856 г.) Н. Геров се връща в Русия и работи за българската кауза. През 1857 г. е назначен за пръв руски вицеконсул в Пловдив, където развива обществено-политическа и културно-просветна дейност. Той осигурява стипендии за български младежи и взема косвено участие в живота на българската революционна организация. По време на Априлското въстание осведомява Русия за турските зверства и се опитва, превръщайки българския въпрос в международен, да предизвика намесата на Великите сили. След разгрома му е принуден да дири убежище в руската легация в Цариград и участва в Цариградската посланическа конференция (1876–1877 г.). Преди Руско-турската освободителна война е на служба към Главната квартира на руската армия, а после – към Канцеларията за гражданско управление с цел изработване на административното устройство на България. Назначен е за губернатор на Свищов – първия освободен български град.
След Освобождението Геров се оттегля от обществения живот и продължава в Пловдив делото на своя живот – писания пет десетилетия петтомен български речник („Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“). Найден Геров е избран за дописен и почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките). Той доживява присъединяването на Пловдив и Копривщица към Княжество България.
Още новини от деня – четете тук
