Учени откриха съставките, които са използвани в лаборатория на 2600 г. в Древния Египет за мумифициране на тела. Това са катран, мазнини, дървесни смоли и масла, съобщи „Вашингтон пост“.
Откритията, публикувани в списание „Nature“, показват, че веществата, поне в тази лаборатория – са били продукт на забележителна глобална верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би дори азиатската търговия за снабдяване със специфични съставки с противогъбични и антибактериални свойства.
„Това е наистина вълнуващо“, казва пред „Вашингтон пост“ Махмуд Бхагат, биохимик в Националния изследователски център в Кайро и член на изследователския екип. „Ако египтяните са пътували толкова далеч, за да се сдобият с тези специфични природни продукти, от точно тези страни, а не от други страни между тях, това означава, че е било умишлено, не е било просто опит или грешка… Те са знаели за микробиологията.“
Шепа наръчници за балсамиране – заедно с химически изследвания на избрани мумии – отдавна са основните „прозорци“ към разбирането на мистериозния и сложен 70-дневен процес на изсушаване и консервиране на телата.
През 2016 г., археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, разположена на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на древната египетска столица Мемфис, припомня Дарик.
На мястото са открити повече от 100 съда, включително глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи как съдържанието им е използвано в процеса на мумифициране: „За главата му“, „за да бъде миризмата му приятна“ или „за защита на черния дроб“. С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически анализи на останките, за да се опитат да възстановят първоначалното им съдържание. Резултатът е един много специфичен „прозорец“ към процеса на мумифициране.
Изследването предоставя богата и завладяваща информация за това как древните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.
Смята се, че естественият битум, подобно на катран вещество, произхожда от Мъртво море. Страничните продукти от хвойна и кипариси, както и смолата от род цъфтящи растения, наречени пистация, вероятно идват от Средиземноморския регион. Използвали са и смола от елеми – дърво, което расте в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са открили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.
„Индустрията за балсамиране е била двигател на ранната глобализация, като това е означавало, че наистина е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги разстояния – от Югоизточна Азия до Египет“, казва съавторът на изследването Филип Стокхамер, археолог от университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен.
Въпреки това Смит заяви, че не е напълно убеден от резултата на смолата, която е открита само в една проба и е единственият компонент, който предполага търговски път до Азия. След хиляди години останките са стари и изветрели, така че химическият анализ може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, но не и доказателства. Това оставя място за научен дебат дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на определено растение. Смит отбелязва например, че някои от химическите анализи биха могли да се тълкуват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. „Знаем, че не е имало кръстосване между стария и новия свят, така че случаят беше отхвърлен“, каза Смит.
Новото изследване оспорва други дългогодишни предположения за Древен Египет. В текстовете „антиу“ дълго време е смятана за дума, означаваща „смирна“. Пет съда с етикет „антиу“ в Саккара обаче всъщност съдържат смес от животинска мазнина и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По подобен начин се смята, че „сефет“ се отнася за свещено масло, докато три съда с този етикет са съдържали животински мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.
Още любопитни новини – четете тук
