Подпис на преводач вече ще се заверява от нотариус, а не в само в МВнР в София, като в същото време услугата поевтинява от 15 на 5 лева (без ДДС). Заверката на подпис на оторизиран от Министерството на външните работи (МВнР) преводач на документи ще се извършва от всички български нотариуси по места, а не както досега от централното управление на Министерството в София.
Това предлага заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева с промени в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Измененията са публикувани днес за обществено обсъждане на сайта на министерството.
Мерките са част от кампанията на управляващите по подобряване на административното обслужване и намаляване на административната тежест. Към настоящия момент извършването на заверка и легализация на всички видове документи на български и чужди граждани, ведомства и институции, които са от компетентността на МВнР, в които се включват и заверките с апостил на документи, издавани от всички общински администрации, се обслужва от 10 служители на дирекция „Консулски отношения” на МВнР. Те приемат и обработват документите на две гишета. За едногодишен период тези служители извършват общо около 360 000 броя заверки, от които около 20 000 броя са заверки с апостил на документи, издавани от общинските администрации.
При действащата в момента нормативна уредба дейностите по заверка с апостил на документи, издавани от общинските администрации се извършват от Министерството на външните работи. По този начин всяко физическо лице, което има нужда от услугата трябва да пътува до София или респективно да ползва услугите на посредник, което на практика изисква допълнително време и води до по-високи финансови разходи за гражданите и бизнеса.
Проектът за изменения има за цел да улесни гражданите и бизнеса и да ускори административните процедури при извършване на преводи, легализация и заверка на документи и други книжа.
Много държави практикуват заверката с апостил да се прави не само от органи на централната администрация, но и от териториални органи, с оглед ускоряване на процеса и облекчаване на гражданите.
Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. За България Хагската конвенция влиза в сила на 30 април 2001 г. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина — чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение — апостил. Апостилът освобождава документа, към който е прикрепен, от по-нататъшни процедури за легализиране от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата — страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представи документът.
