Когато миналото лято над украинския град Херсон настъпи утрото, онези, които в 7 ч. сутринта търсеха радиоприемниците си, можеха да чуят руски водещ, който приветства деня със сюрреалистична имитация на мотивационно видео.
„Както е казал Ленин: „В работата се ковем“. Аз също бях орангутан в зоологическа градина, но когато започнах да работя усилено, си купих кола, построих си вила в Крим и дори повиших коефициента си на интелигентност. Работете също толкова усърдно по цял ден и ще станете като мен“.
По-късно, в 15:00 ч., между джаз, метъл и викторина с понички за награди, слушателите можеха да чуят политическа дискусия на тема „американците се прецакаха“. „Да направим така, че Народната република Аляска да съществува“ – препратка към историята на американския щат под властта на Руската империя, преди да бъде продаден на американците през 1867 г.
Тези откъси от сценария са от ръкописни бележки, намерени в централата на украинската национална телевизия Suspilne в Херсон. Студията са превзети от руската пропагандна станция Радио „Таврия“ между март и ноември миналата година, когато градът е окупиран.
Сценариите дават представа за любопитния коктейл от съветска носталгия, тънко прикрита заплаха, предполагаем хумор и краен руски национализъм, предлаган на населението под окупация. По това време всички телевизионни и радиостанции в Херсон са под руски контрол, мобилните и интернет мрежите са пренасочени през Русия, а социалните медии и украинските новинарски сайтове са блокирани.
На всеки кръгъл час, според бележките от сценария на радио „Таврия“, ще бъдат излъчвани съобщения, за които се твърди, че са от жени от по-широката окупирана Херсонска област до близките им, които се сражават в редовете на руската армия в Николаев – украински град на непосредствен северозапад, който миналата година беше безмилостно обстрелван от руската артилерия, но остава под украински контрол.
Радио „Таврия“ не може да бъде чуто в Николаев, тъй като сигналът е блокиран от украинците. Предназначената аудитория всъщност вероятно е била тази в окупирания Херсон. „Изпращам поздрави на Николаев: ще ви освободим“, гласи сценарият.
Дори прогнозата за времето е трябвало да съдържа мрачна предполагаема шега за „горещината“ на обстрела. „Днес в Херсон е 34 градуса, няма валежи, изпращаме специални поздрави на град Николаев, ще бъде горещо“. Между февруари и октомври миналата година в Николаев са поразени повече от 2000 жилищни сгради и са убити 148 цивилни граждани.
В 21:00 ч., след „половин час време за класическа музика“, водещият трябваше да напомни на слушателите за предстоящия полицейски час. В 22:00 ч.: „Градът заспива, мафията се събужда. Време е да хванем диверсантите“ – имайки предвид украинската съпротива.
София Челяк, журналист от културния канал Suspilne („Суспільне“) в Лвов и програмен директор на Лвовския книжен форум, намира тетрадката на бюро по време на посещение в града в края на декември. Заедно със свои колеги от правозащитната организация „ПЕН Украйна“ тя доставя помощ в Херсон и се среща с дейци на изкуството и радиото.
Руските войници са използвали приземния етаж на офисите на Suspilne като жилищни помещения. На горния етаж, където Челяк открива тетрадката със сценариите в кутия на едно бюро, цари атмосфера на внезапно изоставяне. Празна бутилка от арменски коняк лежеше захвърлена, по стените все още бяха залепени писма от руски деца до войници, а на вратата беше изписан руският военен девиз „не оставяме своите“ заедно с буквата Z.
Според Челяк, „дори сценарият да не е бил използван, все пак е ясно, че някой е разработвал материал“. „Представям си как седят там, пият си арменския коняк и създават този сценарий, мислейки си: „Как да направим това“.
Сценарият – изрисуван със символа на орела, който е изобразен на герба на Руската федерация – съдържа дори думите за джингъл: „Радио Таврия говори. Радио Таврия е най-доброто радио в Русия. Радио Таврия, радио за вас. 107,6 Радио Таврия, ние работим за вас“.
Екипът на Suspilne в Херсон не успява да си върне студиата, след като украинските сили си връщат града. Оттеглящите се войски взривяват кулата на предавателя, а сградата е опасна заради мащаба на руския обстрел след освобождението. Вместо това журналистите правят цифрови предавания от бомбоубежище и набират средства за подпомагане на работата си.
Радио „Таврия“, което привлича радиоводещи от незаконно окупирания от Русия Крим, продължава да работи, но вече от левия бряг на река Днепър, където руснаците се оттеглиха.
Челяк посещава и градската библиотека „Олес Гончар“ – преди миналогодишната инвазия оживен културен център. По време на окупацията, според служителите на библиотеката, от рафтовете са били премахнати книги за украинската история и ЕС.
През ноември отстъпващите руснаци, които може би не са имали време да свалят руското знаме, развяващо се до библиотеката, обстрелват самия стълб. Това поврежда сградата и издухва повечето от прозорците ѝ, оставяйки парцаливите завеси да се развяват от вятъра, а колекцията да бъде изложена на зимното време. Заемайки видно място над делтата на Днепър, в обсега на руската артилерия на отсрещния бряг, сградата днес е опасно място.
Тук Челяк намира още едно доказателство за мащаба и вкуса на руската пропаганда в окупирания град – например листовки, илюстрирани със снимки на руси майки и деца в украински национални дрехи, които популяризират изплащането на детски надбавки. Помощите обаче са достъпни само за тези, които са направили децата си руски граждани.
Тя открива и брошура от 22 страници за историята на Херсон, издадена от окупаторите през лятото в подготовка за фалшивия „референдум“ през септември, с който Херсонска област официално става част от Руската федерация.
Документът, очевидно разпространен в края на лятото, преди непризнатия вот, е овкусен с език, излязъл от съветската епоха, със силно чувство за руски етнически национализъм и с вече познатия начин на мислене, според който украинското правителство е марионетка на Запада и нацисти. Подобно на есето на Владимир Путин от 2021 г. „За историческото единство на руснаците и украинците“, то разглежда Украйна (или Малка Русия, както се казва в него) като исторически неделима от Руската федерация.
В началото на брошурата се разказва, че 1000 делегати на събрание в Херсонския държавен университет са гласували за съставянето на брошурата като „идеологическа декларация, която ще определи бъдещето на тези южни руски земи“.
След това се обявява за „единството на руския, украинския, беларуския и други народи като единна родина-наследник на съветската родина и историческа Русия“.
Памфлетът представя периода на Херсон под руско и съветско управление като „златна ера“. В нея обаче не се споменава Голодоморът – периодът на принудителен глад в резултат на политиката на колективизация на Сталин, в резултат на който през 1932-33 г. от глад умират около 3,7 милиона украинци.
„Златната ера на Херсонска област приключва с разпадането на Съветския съюз“, се казва в доклада. След Оранжевата революция от 2004 г. украинските правителства се превърнаха в „марионетки на чуждия капитал“. Пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. е „превантивен удар за защита на Донбас и демилитаризация и денацификация на Украйна“.
Според документа руският език, който, както се твърди в документа, е систематично изкореняван в региона, ще стане държавен език; икономическото му бъдеще ще бъде свързано с алтернативна енергия и със създаването на „клъстер от висококачествени туристически курорти“.
В края на брошурата се твърди, че районът е „неделима част от една много голяма страна, която носи гордото име Русия“.
„Всичко това е много съветско. Напомня ми за референдумите в Източна Полша, Западна Беларус и Западна Украйна през 1939 г.“, казва Тимъти Снайдър, професор по история в Йейл и един от най-големите световни експерти по украинска история, който е прегледал брошурата. Смисълът, каза той, е, че „никой не е длъжен да вярва в това; всеки трябва просто да види самата глупост на аргументите като знак, че наистина няма избор“.
„Историческият аргумент е, че след като Херсон е бил част от империята, той трябва да е част от днешна Русия. Това би означавало също, че по-голямата част от Полша, всички балтийски страни и Финландия също принадлежат на Русия, както и по-голямата част от Украйна“.
Аргументите, заключава той, „са просто нахвърляни. Това не е работа на човек, който е много интересен. А това само по себе си е интересно. Пропагандата е била слаба. Те вече наистина не познават аудиторията си“.
Текстът е публикуван в The Guardian от Шарлот Хигинс. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Всичко за войната срещу Украйна – четете тук
