Големият разговор за България по пътя на еврото и за сближаването на българските граждани с идеята за присъединяването ни към еврозоната беше открит днес. На тематична конференция „България по пътя към еврото“, организирана от Министерството на финансите, премиерът даде старт на комуникационната кампания на правителството, целяща да запознае българското общество с всички факти около процеса на присъединяването на България към еврозоната и аргументирано да разсее всички ирационални страхове.
Сред участниците бяха заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който е на двудневно посещение у нас, президентът и Румен Радев, служебният премиер Гълъб Донев, министри, управителят на Българската народна банка Димитър Радев, министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац, представители на европейски институции и на българския неправителствен сектор.
Целта на форума е да бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата пред България от това да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута, да се дискутира свършеното до момента и какво предстои, посочват организаторите.
Домбровскис: ЕК ще продължи да работи с България за въвеждане на еврото
ЕК ще продължи да работи с България за въвеждане на еврото. Благодаря на правителството за свършената работа. Знам, че пътят към въвеждането на еврото е дълъг и сложен път, но си заслужава. Това заяви изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис по време на конференцията.
Домбровскис подчерта, че еврото е символ на стабилност.
“За две десетилетия еврото е оказало огромна роля за стабилността на държавите, които са го въвели”, категоричен е той.
Той добави, че колкото повече държави се присъединяват към еврозоната, толкова по-голямо влияние като валута има еврото.
“Знам, че не всеки в България е съгласен да замени лева с еврото”, отбеляза той. Домбровскис обясни, че всички държави, които искат да се присъединят към еврозоната, трябва да изпълнят критериите, например, като справяне с инфлацията, стабилност на валутния курс и др.
“Виждаме България като държава, която може да изпълни тези критерии. …. Надяваме се, че България ще стане 21-вият член на еврозоната, за да затвърди мястото си в европейското семейство и да утвърди мястото си в сърцето на европейския проект“, посочи той.
Президентът Румен Радев също изтъкна предимствата на еврозоната и призова 49-ото НС да спазва фискална дисциплина.
„По отношение на дълг, по отношение на дефицит кризата е сериозна, тя е общоевропейска, тя продължава, защото ние сме вече във война на изтощение, война на глобален икономически сблъсък“, каза президентът Румен Радев.
По думите му за България членството в еврозоната и Шенген е стратегически важна цел. В исторически план България винаги е била важна и неделима част от Европа. Така е и днес, защото страната ни е важна и неделима част от общото европейско и икономическо пространство.
Стокообменът, съвместните производства, инвестициите в България са в огромната си част със страни от Европейския съюз (ЕС) и то от еврозоната, изтъкна президентът Радев. Той даде за пример данните за стокообмена с Германия. За миналата година страната ни има ръст от над 22 процента. Стокообменът вече надхвърли 12 млрд. евро – с голямо положително салдо за България.
Радев не отдели време в речта си, за да отбележи годишнината от войната на Русия срещу Украйна. Това направи вицепремиерът Атанас Пеканов, който заяви:
„Преди година, на този ден, Русия започна бруталната си необоснована инвазия и война в Украйна, която всички ние остро осъждаме. Това още повече засили обаче геополитическите турбуленции и трудности по света. И в тези геополитически турбуленции европейската интеграция на България става все по-важна“.
Росица Велкова: Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото
„Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещото си успешно функциониране в еврозоната“, заяви служебният министър на финансите Росица Велкова.
Тя обясни, че в обществото често се дискутира дали икономиката ни е готова за въвеждане на еврото и коментира основните критерии за членство в ЕС и изпълнението им от България.
“Достигането на критерия за ценова стабилност е предизвикателство за страната ни поради ниското ниво на цените в сравнение със страните от ЕС и еврозоната”, посочи тя и добави, че това представлява затруднение, по което се работи.
“За изпълнението на критерия дългосрочен лихвен процент, може да се каже, че в исторически план изпълнението на този критерий за конвергенция не е било проблем и се очаква в средносрочен план да продължи да го изпълнява”, категорична е тя.
По отношение на стабилността на валутния курс, Велкова коментира, че страната ни изпълнява този критерий. Тя подчерта, че предстои да започне масирана информационна кампания, която ще обясни на хората защо е важно да се въведе еврото и какви ще бъдат позитивите от това.
Премиерът Донев: Присъединяването ни към еврозоната ще ни даде допълнителна стабилност
„Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно, с аргументите, които са основани на разумни факти, а не събуждат ирационални страхове“ каза служебният министър-председател.
Министър-председателят вярва, че присъединяването на България към най-развития икономически съюз в света и въвеждането като официална парична единица на втората платежна валута в света, ще направи България по-подготвена както за сегашните, така и за следващите възможни кризи.
България е член на Европейския съюз (ЕС) вече 16 години, а от 2020 г. е част и от Механизма ERM II, припомни премиерът. Той изтъкна, че през тези години страната ни спазва значителна част от изискванията за конвергенция, а по някои показатели дори е сред водещите страни в ЕС. С помощта на европейските си партньори България се адаптира към променящите се условия, така че сме успели да запазим високото равнище на заетост и историческо ниското ниското ниво на безработица.
Той е убеден, че постигането на дългосрочна устойчивост ще бъде улеснено, ако страната ни е член на еврозоната.
„Важно е да се спомене, че в изследвания в страните, които вече са въвели еврото, показват, че влизането в еврозоната не носи значителен ефект върху инфлацията, а основните рискове произтичат единствено по линия на нелоялни търговски практики“, обърна внимание Гълъб Донев.
Според него членството в еврозоната ще доведе до по-пряка съпоставимост и прозрачност на работните заплати. Напоследък се наблюдава позитивна тенденция към понижение на дългосрочно безработните. Това може да се интерпретира като показател за добра готовност на нашия пазар на труда, смята служебният премиер.
Въпреки че България няма да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 г. , служебното правителство е твърде решено да продължи работата по техническата подготовка на страната ни със същото ускорено темпо.
Управителят на БНБ: Текущите проблеми до голяма степен са следствие на политическата криза
Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години. Това каза управителят на БНБ Димитър Радев.
Според него текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма, описа ситуацията управителят на БНБ.
Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика, посочи още Радев.
Управителят на БНБ отбеляза усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство за овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Радев обаче заяви, че подобен резултат не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран с гарантиране постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3 процента от БВП.
Димитър Радев очерта ролята на БНБ в контекста на еврозоната, работата на централната банка по законодателната рамка и техническата подготовка.
Източник: БТА
Още новини от деня – четете тук
