Руските сили в Купянск бяха прогонени през септември, но ударите срещу източния украински град ескалираха отново през последните две седмици.
Рина Викторивна, жителка на Купянск, сервира безплатна топла храна на своите съседи от маса, поставена на заснежена улица в квартал на града. Тя черпи с овесена каша, кюфтета и зелева салата. Чуват се звуците на украински и руски снаряди, изстрелвани по 4-5 в минута. Най-често те падат далеч от града, но не винаги. Преди няколко дни снаряд убил 63-годишен мъж и нанесъл щети на детска градина и пожарната в града.
Жителите на Купянск се притесняват, че може да ги сподели съдбата на техните сънародници в Бахмут и Въгледар, които вече са превърнати в развалини след продължителните битки.
Вълните на войната вече два пъти заливат Купянск. Сега градът е заплашен от трето наводнение. Първият път беше в първите дни на войната, на 27 февруари миналата година, когато руските танкове окупираха града за почти седем месеца. През септември, украинската армия успя прогони руските окупатори.
Вторият път има повече насилие: разрушават се сгради, разбиват се коли. Месеците оттогава не са спокойни, но ситуацията се влоши отново през последните две седмици на февруари, в следствие на опитите на руските сили да напреднат в северния край на фронтовата линия, една от петте точки, от където те настъпват.
В града постоянно падат снаряди и ракети С300. Заради това в четвъртък регионалните власти наредиха задължителна евакуация на уязвимите жители.
Сега Купянск отново е под заплаха. Но въпреки нарастващото чувство на страх, има странно доближаване до нормалния живот. В центъра на града, въпреки постоянните звуци от обстрел, хората се редят на опашка пред банкомата, пазаруват и чакат на автобусните спирки. Син училищен автобус, натоварен с украински учебници, скрити от руснаците по време на окупацията, се разтоварва пред училище – знак, че учителите се надяват на по-добри времена.
На малък открит пазар Виталий, продава сушена риба и бутилирана бира на 300 метра от мястото, където преди час снаряд паднал върху близкия разсадник.
„Сякаш земята подскочи“, казва той. „Беше ужасяващо.“ Но той остава на сергията си. „Какво друго има да правя?“, пита той.
В кабинета си кметът на Купянск Андрий Беседин разглежда ситуацията.
„Не знам какво се опитват руснаците, но ние отстояваме позициите си и оставаме на позициите си. Това, което удрят, е гражданската инфраструктура. Обстрелът се увеличава и има повече жертви, така че сега се фокусираме върху евакуацията на деца и хора с увреждания. Надявахме се заплахата да изчезне след есента и да започнем да се възстановяваме като другите освободени градове. Но Купянск все още може да бъде достигнат с артилерия, така че трябва да сме умни и да планираме, докато дойде моментът, когато фронтовата линия може бъде отблъсната“, казва той.
Отвъд река Оксил, която разделя Купянск от Купянск-Вузлови, сцената се променя. Има железопътен възел и голяма промишлена зона, които са обект на чести обстрели, улиците на Купянск-Вузлови са почти празни, с изключение на войниците и няколко жители. Местните хора казват, че е останало по-малко от една трета от населението, а все повече хора напускат всеки ден. Още по-нататък селата и градовете са разрушени и празни, с изключение на войници и техника по калните и разбити пътища.
Обратно в Купянск, Рина Викторивна обяснява защо планира да остане.
„Аз съм оптимист. Не вярвам да се върнат. Не не не. Ще ги преследваме чак до Сахалин (руски тихоокеански град).“
Обсадата на Бахмут наближава своя край
Хората, които са успели да стигнат до Бахмут през последната седмица, описват това, което са преживели, с една дума: ад.
Докато пламъци и дим се издигат в небето от горящите сгради, градът, почти напълно обкръжен от руските сили, е обхванат от постоянна стрелба и експлозии. Тъй като пътищата, водещи към града са под постоянен обстрел от две страни, а по улиците има снайперисти, достъпът до града става все по-опасен за спасителните екипи. Увеличават се и спекулациите, че украинските сили ще трябва да се изтеглят.
„През последните дни не успяхме да стигнем до центъра на града“, казва Олха Данилова, която работи за украинска неправителствена организация. Тя работи в Бахмут през всичките седем месеца на руска окупация.
„Можем да стигнем на 500 метра от центъра на града. Всичко се обстрелва с минохвъргачки. Недостъпно е. Последния път се опитвахме да евакуираме цивилни отдолу край реката. Дори не можахме да се доближим. Главният път, който използвахме, се обстрелва постоянно. 27-ми февруари беше най-лошият ден. Това беше адският ден. Най-трудният, откакто работим тук. Имаше две огнени стени, огънят идваше от всички страни, а авиацията атакуваше. Ако се опиташ да тръгнеш по главния път, някой ще се опита да те убие. На улицата има снайперисти, които стрелят по цивилни. Не им пука. Това е пълна касапница“, казва тя.
„Бил съм из целия град. Все още има някои части, които изглеждат почти нормални за град в Донбас. Останалото е напълно опустошено. Последния път, когато карах, преброих шест кълба дим. Навсякъде има пожари“, разказва неин колега.
В седмица, в която ситуацията за защитниците на Бахмут става почти невъзможна разказите на цивилните доброволци рисуват ярка картина на град, за който мнозина се опасяват, че скоро може да падне в ръцете на руснаците.
„Бахмут все още стои. Цената за задържането му е върховна. И става все по-трудно и по-трудно да го задържим“, казват защитниците на града.
През последните дни, на фона на съобщенията за нарастване на украинските подкрепления в района, силите се борят да отблъснат руския напредък на север и юг от града.
„Нашите военни ще претеглят всички опции. Досега те държаха града, но ако се наложи, стратегически ще се отдръпнат“, каза Александър Роднянски, икономически съветник на президента Володимир Зеленски, по-рано тази седмица. „Няма да пожертваме всички наши хора просто за нищо.“
Битката, която олицетворява решимостта на Украйна може да е към края си. Въпреки това анализаторите смятат, че падането на Бахмут би предложило малко, почти никакво, реално стратегическо предимство на Русия.
Роднянски отбеляза, че Русия използва най-добрите войски на групата Вагнер, за да обкръжи града. Частната военна компания, известна със своите брутални тактики, се ръководи от Евгений Пригожин, милионер с дългогодишни връзки с Владимир Путин.
Пригожин каза в сряда, че не е видял признаци за украинско изтегляне и Киев всъщност укрепвал позициите си.
„Украинската армия разполага допълнителни войски и прави каквото може, за да запази контрола над града“, каза той.
Десетки хиляди украински войници оказват ожесточена съпротива и боевете стават все по-кървави с всеки изминал ден.
Източник: „Гардиън“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Всичко за войната в Украйна – четете тук
