Така се получава, когато частният, корпоративен интерес е поставен над обществения: Лев Инс съди Медиапул за 1 милион лева. Този безпрецедентен иск е опит за саморазправа и за унищожаването на една независима медия.
Когато медиите отдавна вече бяха превърнати в безкритични рупори на властта и в бухалки срещу всеки автономен глас, дойде време да бъдат стъпкани и последните островчета на свобода. Малцината неголеми, независими, но авторитетни и качествени медии не просто развалят пасторалния пейзаж на безвъпросието. Те са опасни, защото от време на време могат да принудят, от кумова срама, някои покорно заспали мощни ефири и тиражи да ретранслират огласената от тях истина. И тогава медийната цитадела, в която са инвестирани толкова зависимости, се оказва с пробити стени.
Тези независими по дух и финансиране медии не могат да бъдат нито купени, нито властово подчинени. Остава единствено опитът за частна съдебна саморазправа.
Ето каква е истинската цел
Случаят с безпрецедентния иск за 1 милион лева от Лев Инс към Медиапул е именно опит за саморазправа, защото очевидно не цели обезщетение за накърнена репутация на застрахователната компания, а унищожаването на сайта – той не би могъл да съществува, ако искът бъде удовлетворен.
Но не само размерът на иска свидетелства каква е същинската цел на начинанието. Самата Самата претенция за обезщетение свидетелства за пълно неглижиране на обществения интерес.
В публикацията, станала причина за съдебното дело, се касае за т.нар. Зелена карта, която засяга милиони потребители, но също и имиджа на България, която рискува да бъде изхвърлена от международната система за автомобилни застраховки, в която членуват 48 държави. Но и с несъдебно око ясно се вижда, че публикацията не само е насочена към проблем с висок обществен интерес, но и че тя е базирана на изказване на министър, цитиран в правителствена стенограма, като е потърсено и мнението на засегнатата страна. Всичко това изрично е отбелязано от редица авторитетни организации, алармирали за случая. Сред тях е и „Репортери без граници“, която упреква
българската застрахователна компания, че злоупотребява с иска си и я призовава да го оттегли.
Класически случай на „дело-шамар“
Подобен тип искове красноречиво се класифицират с израза „дела-шамари“ (SLAPPs) – такъв за „Репортери без граници“ е и случаят с Медиапул. С подобни дела обикновено се сплашват журналисти, изтощава се ресурсът на медията, дадена на съд, и се дава ясен сигнал на останалите медии да не се занимават с определени теми, фирми и личности.
Общественият интерес обаче зад този случай е много по-сериозен от това дали са защитени интересите на застрахованите, какви са финансовите отношения на застрахователя с чуждестранните му контрагенти и какъв е имиджът на страната ни. Той опира до общонационалния интерес за членството на България в еврозоната.
От ЕС ясно казаха миналата година, че България трябва да гарантира плащанията си по Зелената карта, иначе няма да получи зелена светлина за членство в еврозоната, дори да изпълни останалите критерии. Затова служебното правителство внесе в края на последния парламент допълнения в Закона за застраховането, които бяха подкрепени от всички работодателски организации. Депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ обаче провалиха гледането на законопроекта в икономическата комисия. Така пътят на България към еврозоната се оказа заложник на частен корпоративен интерес. Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов го заяви в прав текст в интервю за Би Ти Ви на 1 февруари: „Заради интереса на Алексей Петров и заради невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография, в момента перспективата на България да влезем в еврозоната, за която самият ГЕРБ е работила, е поставена под съмнение.“
Интересно ще бъде дали Лев Инс ще заведе искове към всички медии, които са правили или тепърва ще започнат да правят разследвания дали има политически лобизъм, който поставя частен интерес над общодържавен, след като авторитетни политици открито говорят за такъв, и дали парламентарното поведение на огромна коалиция от пет партии може да се обясни единствено с грижата да не поскъпнат застраховките.
В една демократична държава всички, включително и компаниите, имат правото да отстояват интересите си в открит публичен диалог, с аргументи. Ако се опитват да задушават публичния дебат и да налагат своя интерес над обществения, е твърде вероятно с бумерангов ефект сами да увредят частния си интерес.
Единствените гаранти за свободата на словото и на защитата на обществения интерес са активността на гражданското общество и справедливостта на независимия съд. А тяхната сила дори може да предизвика страх и покаяние у всеки, който дръзне да се налага над всички с юмруци като през 90-те. България вече е все пак европейска държава, нали?
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в Дойче Веле.
