Днес в 23:24 часа българско време пролетта идва. Астрономически тя ще обхване северното полукълбо, в което се намира България.
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие – около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното, и завършва с лятното слънцестоене – около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември – в Южното полукълбо. Пролетните месеци в Северното полукълбо са март, април и май, а в Южното – септември, октомври и ноември.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т. нар. „Григориански календар“. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо.
През пролетта дните започват да стават
по-дълги от нощта, температурите се повишават, а природата се връща към активен живот.
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически и християнски вярвания. Още в древността денят на пролетното равноденствие е бил важен религиозен празник. Остара например е само едно от имената, използвани за честването на възраждащата се природа. Той слага началото на астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на тревата. Думата произлиза от името на германската езическа богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден.
Предшествениците на келтите са създали много мегалитни паметници, които са се използвали за предсказване и наблюдаване на равноденствията и слънцестоенията. Пример за това е всеизвестният паметник Стоунхендж на територията на днешна Великобритания. Според някои предположения той представлява древна астрономическа обсерватория.
В Централна Америка пък и днес хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие.
Мястото е едно от новите Седем чудеса
на света и привлича с възможността да бъде наблюдавано интересно събитие. Пирамидата е изградена от древните маи така, че върху нея се образува змиевидна сянка в деня на пролетното равноденствие. Феноменът датира от преди повече от три хилядолетия.
Интересен факт е, че Персийската нова година започва в деня на пролетното равноденствие. Това е и първият ден от Иранския календар.
При славянски народи, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През езическите времена празникът е бил свързан с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлина.
Любопитно предположение е, че в деня на пролетното равноденствие, яйцето може да се задържи вертикално. Може би произходът на това вярване е от Древен Китай, когато се смятало, че задържането на яйцето е възможно на Ли Чун – първият ден на пролетта и първият ден от китайския слънчев календар. Всъщност Ли Чун не съвпада с пролетното равноденствие, а е през първите дни на февруари. Въпреки това обаче традицията била пренесена от американците и се установило, че яйцето най-вероятно наистина може да се задържи изправено в точния момент на равноденствието заради разположението на Земята и Слънцето.
Още новини от деня – четете тук
