Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Ние българите не знаем много за Судан, но в последната седмица наблюдаваме как световният интерес е съсредоточен там. Защо Судан се оказа толкова важна африканска страна?
Интересно в ситуацията е поведението на международната общност. Призмата на анализа не е самата държава Судан, а по-скоро поведението на САЩ, на ЕС, на отделните европейски държави, на Арабската лига, на Африканския съюз. Това е конфликтна ситуация, която поставя изпитание пред субектите на международните отношения. Судан предизвиква асоциация на вълнение с това, което наблюдавахме в съседна Либия.
Има няколко причини за това какво привлича погледа на местните и световни сили към Судан. Това е третата по износ на злато африканска държава. Судан изнася около 2 млрд. долара злато, което буди апетитите на много местни експлоататори. През Судан минава река Нил, която храни стотици милиони африканци. Това е и държавата, която играе много важна роля в дългогодишния спор за строежите на язовирите по река Нил между Египет и Етиопия.
Виждаме особено интензивна израелска активност в Судан. Какви са израелските интереси там?
Интересен е за държавата Израел, защото преди Абдел Фатах Сиси да стане президент на Египет, през суданските пристанища минаваше пътя на иранските кораби, които стоварваха оръжие. След като минат през Суданската пустиня и Египет, оръжията стигаха до Синайския полуостров, до ивицата Газа и до радикалното движение Хамаз. Това е много важен елемент.
Преди четири години, тогавашните военни ръководители, които сега са в битка помежду си, се съгласиха да разкрият дипломатически отношения с държавата Израел. Това и до ден днешен не се е случило, но много силно поощрява вниманието на САЩ.
От 2003г. до 2020 г. станахме свидетели на един от най-кървавите геноциди в Африка – този в западната провинция Дарфур, където клането беше сходно с това в Руанда. Клането на местните негроидни племена, от арабските племена, които формираха милицията джанджауид, коства живота на около 500 000 души и над 2,5 милиона прогонени от своите домове. Всичко това противоречи на основните принципи на ООН. Великите сили, в това число и САЩ. Те няма как да игнорират подобен тип ситуации, защото сега има опасност всичко това да се повтори. Светът не иска да има отново геноцид и клане.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че в Судан вече действа руската частна армия „Вагнер“. За какво се бори Русия в Судан?
Русия обръща огромно внимание на африканските държави, особено Судан. Руският външен министър Сергей Лавров посети Судан през февруари, като по този начин показа, че Судан е един от африканските приоритети на изолирана Москва.
Преди три години Русия и Турция поискаха построяването съответно на руска и турска военни бази на суданска територия. Защо двете държави искат това. Там където те поискаха да създадат военни бази по море е на 300 км от саудитския град Джеда, което е пристанището на Мека, едно от светите места в исляма. Тоест те искат да имат директно наблюдение на случващото се в Саудитска Арабия.
Освен това, интересите на Китай в целия африкански континент се сблъскват с интересите на САЩ, на Франция, на Великобритания и Турция. Интересно е, че даваха отпор най-вече на Франция, така както го прави Русия чрез групата „Вагнер“.
В момента Пригожин отрича да има членове на „Вагнер“ на суданска територия. Тази паравоенна структура и Силите за бърза подкрепа, всъщност бяха част от онези судански наемници, които се бориха на страната на генерал Хафтар в Либия. Именно „Вагнер“, научи тези паравоенни структури как да експлоатират природните богатства на отделните държави като налагат терор и насилие. Тоест либийският модел на „Вагнер“ беше пренесен в Судан. Тези суданци практически са бойни другари, воювали са рамо до рамо с „Вагнер“ в Либия.
В един момент отделни представители на „Вагнер“ бяха на територията на Судан. Ако в Либия нефтът захранваше техните опити и аспирации, то в Судан това е златото. По-голямата част от златните мини в Судан са собственост и се менажират от тези Сили за бързо реагиране. Суданците всъщност са част от структурата, от философията и от стратегията на „Вагнер“ на африкански континент.
Лидерите на тези паравоенни структури отричат, че са ги снабдявали с оръжия, и че са воювали с „Вагнер“, което не е вярно. Аз съм писал в статии относно заплатите им. Например вагнеровци в Либия получаваха около 3000 долара месечно, за разлика от суданците, които, забележете, получаваха по 30 долара. Много ниският жизнен стандарт в тяхната държава се отрази и на тяхното плащане. Но те се превърнаха в кръвожадни милиции, именно благодарение на опита на „Вагнер“.
Либийската армия вече затвори границата между Судан и Либия. От Триполи са наясно, че трябва да прекратят каквито и да било връзки между ген. Хафтар и помощта, които той би дал на своите бивши наемници от „Вагнер“.
Впечатление прави, че цивилизованите държави изтеглят своите дипломати, служители на посолства и граждани. Китай е изпратил един много скромен самолет, докато за Русия няма информация да е изтегляла свои граждани. Именно това породи изказването на финландския външен министър, че ако сега всички се изтеглят от Судан, това означава, че ще го оставят на руснаците и на „Вагнер“, а изказването му в много голяма степен е истина,
В суданския конфликт има две формулирования, които се борят за власт. Имат ли някакъв политически ориентир тези две воюващи армии?
Първата е суданската армия, която се командва от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и наброява около 200 000 човека. Те имат много сериозни военновъздушни способности. Разполагат с над 100 военни самолета.
Другата групировка са Силите за бърза подкрепа. Командва ги генерал Мохамед Хамдан Дегало, който е един от шефовете на милицията джанджауид, отговорни за геноцида в Дарфур. Те имат повече способности в сухопътните военни действия, противотанкови оръжия и оръжия земя-въздух. Твърди се, че част от тяхното оръжие е сръбско и им е продадено от ОАЕ.
В Судан не може да се говори за вътрешна политическа ориентация, а по-скоро за външна. Това е по-точният термин, тъй като за вътрешно политическата ориентация трябват партии, които все още са неродени. Появиха се няколко, но за съжаление те са много слаби и не могат да се преборят с генералите, които очевидно не искат да предадат властта.
Тези, които в момента стоят зад двете формулирования са същите, които стояха зад генерал Хафтар в Либия. Страните, които бяха съюзници в Либия са на път да се сблъскат. Зад суданските въоръжени сили на генерал Бурхан стои по-скоро Египет. Дори имаше военни учения между египетските и суданските въоръжени сили. От другата страна стоят ОАЕ и Русия. А отявлените защитници на Хафтар в Либия, като Франция и Саудитска Арабия, са общо взето неутрални.
В момента и върху двамата генерали се оказа изключително голям международен натиск от ООН, и от САЩ. Затова се стигна до 72-часовото примирие. От ЕС, от африканския съюз, от трите най-влиятелни арабски страни – Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, всички се опитват да пресират двете противобостващи страни да седнат на масата на преговорите и да превърнат временното примирие в постоянно. Очаква се до седмици двамата генерали да бъдат поканени в Рияд, Саудитска Арабия, и там да бъдат започнати преговори умиротворяване на държавата. Подобна оферта отправи и Израел. Това е много силна заявка.
И двете формулирования имат своите корени в суданското общество тъй като става дума за племена. Счита се, че единствените държави в региона, които не са застрашени от дестабилизация са Египет и Еритрея. Всички останали – Либия, Чад и Южен Судан, както и тези на африканския рог са застрашени от дестабилизиация, заради племената които живеят и в Судан и на територията на тези държави.
Възможно ли е, според Вас, ситуацията да ескалира и това да доведе до нов мигрантски поток? Ако има такъв накъде ще се отправи той – към Запада или към Русия и Китай?
Никой на този етап не се ангажира да каже кога и дали ще ескалира ситуацията. Някой считат, че след като международна общност започна да изтегля своите граждани от Судан, този конфликт ще продължи по-дълго. Аз обаче смятам, че няма да се повтори либийският вариант в чист смисъл. В Либия имаше един спорещ регионален център, какъвто е Бенгази по отношение на Триполи. Докато в Судан столицата Хартум е без алтернатива. Много зависи от натиска на международната общност да бъдат прекъснати каквито и да било потенциални агресивни връзки, контакти и действия на двете противоборстващи страни.
Що се отнася до мигрантите въпросът е риторичен, защото още на втория или третия ден между 20 и 50 000 суданци са преминали територията на Чад. Това са хората от същото племе в Судан, които търсят спокойствие на територията на съплеменниците си в Чад. Същото виждаме и по отношение на Египет. Много хора напуснаха северните части на Судан търсейки спокойствие в Египет. Тези, които са в Египет обаче, са по-скоро склонни да се върнат в своите жилища и домове, докато онези, които отиват в субсахарска Африка са по-скоро потенциални мигранти към Европа, най-вече през Либия и Тунис. Така че няма как да не се оформи бежанска вълна, ако конфликтът продължи.
Още актуални интервюта – четете тук
