Управлението вече две десетилетия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган ще бъде изложено на риск тази неделя, 14 май, когато той ще се изправи срещу Кемал Кълъчдароглу, кандидат на опозицията, на исторически избори за президент в Турция.
Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която има ислямистки корени, разчита на Партията на националистическото действие (ПНД) като свой основен съюзник. Светската Народнорепубликанска партия и пет други политически формации формираха опозиционен алианс, който се очаква да получи подкрепа от основната кюрдска Демократична партия на народите (ДПН).
В надпреварата за президентския пост остават само трима кандидати, след като Мухарем Индже, представляващ малка партия, се оттегли.
Кои са тримата кандидати:
ПРЕЗИДЕНТЪТ ЕРДОГАН – ДОКАЗАНИЯТ ЛИДЕР
От скромно начало Реджеп Тайип Ердоган се превърна в политически гигант, който ръководи Турция в продължение на 20 години и промени страната си повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк. Сега той е изправен пред едно от най големите изпитания в политическата си кариера, докато Турция се задъхва от високата инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 г. насам. Ердоган оцеля след опита за преврат през 2016 г., но шансовете му да удължи управлението си до трето десетилетие са на косъм.
69-годишният Ердоган дойде на власт преди 20 години, когато Турция излизаше от период на бурна инфлация, с обещания за стабилно правителство, след като тогавашната правителствена коалиция беше обвинена в лошо управление. В разгара на неговия успех Турция се радваше на продължителен икономически разцвет и повишен жизнен стандарт на 85-милионното ѝ население.
Той оформи страната според своята визия за благочестиво, консервативно общество, превръщайки я в настъпателен регионален играч, макар критиците да твърдят, че използва съдилищата, за да потиска инакомислието. По време на предизборната кампания Ердоган се опитваше да повлияе на избирателите, представяйки големи инфраструктурни и строителни проекти, изтъквайки индустриалните постижения на Турция и предупреждавайки за хаос в правителството в случай на победа на опозицията.
Въпреки че е ръководител на страна от НАТО, той се позиционира като посредник във войната на Русия в Украйна и накара Швеция да изчака в опита си да се присъедини към западния отбранителен съюз. Неговата „силова дипломация“ разгневи съюзниците в Европа и извън нея.
Кой е Реджеп Тайип Ердоган?
С корени от Ризе, Реджеп Тайип Ердоган е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 г. През 1973 г. завършва средното си образование в истанбулското училище Имам Хатип (религиозна професионална гимназия). След като успява да вземе необходимите изпити за допълнителни курсове, Ердоган получава диплома и от гимназията Eyüp. През 1981 г. получава диплома за завършено висше образование във Факултета по икономика и административни науки на Университета Мармара.
Поемайки активни отговорности в студентския клон на Националната асоциация на турските студенти през гимназиалните и студентските си години, той е избран за ръководител на младежкия клон на MSP Beyoğlu през 1976 г., През същата година е избран и за ръководител на младежкия клон на MSP İstanbul. Заема тази длъжност до 1980 г.
Ердоган се завръща към политическата си дейност с „Партията на благоденствието“ (ПБ), създадена през 1983 г. През 1984 г. е избран за ръководител на окръг Бейоглу. През 1985 г. е избран за областен ръководител на „ПБ“ в Истанбул и през същата година става член на Централния изпълнителен съвет на партията. Този период му носи популярност и на местните избори през 1994 г. и Ердоган е избран за кмет на Истанбул. Той изкарва изключително успешен мандат. Многогодишни проблеми с водоснабдяването, боклука, замърсяването от природен газ, транспортната безизходица и големите дългове на града биват решени. По този начин Ердоган осъществява пробив в историята на общината и печели доверието на хората.
На 12 декември 1997 г., докато се обръща към обществеността в Сиирт, Реджеп Тайип Ердоган прочита стихотворение от книга, препоръчана от Министерството на националното образование и издадена от държавна агенция, след което е осъден на затвор за прочитането на това стихотворение. Така мандатът му като кмет приключва.
След като излежава 4 месеца в затвора, на 14 август 2001 г. Ердоган основава заедно с приятелите си „Партията на справедливостта и развитието“ (ПСР) и е избран за неин председател. Партията се радва на широка обществена подкрепа в страната и още през първата година от създаването си тя става единствената управляваща партия с мнозинство от две трети в края на парламентарните избори, проведени през 2002 г.
Ставайки министър-председател на 15 март 2003 г., Реджеп Тайип Ердоган осъществява в най-кратки срокове редица реформи. Тези реформи връщат силата на турската лира, като същевременно се изпълняват редица обществени проекти за училища, язовири, болници и т.н. Всички тези положителни развития бяха определени от много чуждестранни наблюдатели и западни лидери като „тиха революция“.
Реджеп Тайип Ердоган, в качеството си на генерален председател на ПСР, печели голяма победа по време на парламентарните избори, проведени на 22 юли 2007 г., и сформира 60- ото правителство на Република Турция, като печели 46,6 % от гласовете.
Ердоган печели 49 % от гласовете през изборите проведени на 12 юни 2011 г., и съставя 61- ото правителство. Избран е за 12-и президент на 10 август 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган е и първият президент на Република Турция, избран с всеобщо гласуване.
Преизбран за президент на президентските избори през 2018 г. Ердоган полага клетва на 9 юли 2018 г. като първият президент на президентската система на управление, към която Турция преминава след конституционната поправка, приета на референдума на 16 април 2017 г.
Реджеп Тайип Ердоган е женен и има 4 деца.
КЕМАЛ КЪЛЪЧДАРОГЛУ – ТИХОТО НАСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЕРДОГАН
74-годишният Кемал Кълъчдароглу има най-големите шансове досега да измести най-могъщия човек в Турция Реджеп Тайип Ердоган. Кълъчдароглу е смятан за изключително опитен политик. Избран е за депутат в парламента от Народнорепубликанската партия (НРП) през 2002 г. – същата година, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган идва на власт. Преживял е поредица от насилствени нападения и си е спечелил репутацията на един от най-атакуваните политици в Турция.
През 13-те си години начело на партията той разшири нейния обхват и „обхвана всички различни цветове в страната“, както сам се изразява. Обръща се към избирателите с мек тон, като казва, че ще обедини всички различни слоеве на турското общество.
Народнорепубликанската партия (НРП) води началото си от основателя на модерната светска Турция Кемал Ататюрк. Дълго време тя е смятана за близка до военните, които свалят правителството четири пъти от 1960 г. насам, и винаги е била смятана за твърдолинейна партия по въпроса за разделението на религията и държавата. След военния преврат през 1980 г., например, партията подкрепя забраната за носене на забрадки в училищата и на обществени места.
Кой е Кемал Кълъчдароглу?
Роден през декември 1948 г., Кемал Кълъчдароглу е четвъртото от седем деца, отгледани от домакиня и държавен служител в източния град Тунджели. Произхожда от семейство на алевити – шиитска секта и религиозно малцинство в предимно сунитска Турция.
Въпреки скромния си произход, Кълъчдароглу завършва един от най-добрите университети в Анкара със специалност „Икономика“. След това заема високи постове в турската бюрокрация, като през 90-те години на миналия век печели наградата „Бюрократ на годината“. Докато Ердоган вижда в бюрокрацията пречка за ефективното управление, Кълъчдароглу смята, че способните администратори са от ключово значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.
Избран е за член на парламента през 2002 г. – годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт – и си спечелва славата, като преследва правителствени фигури за корупционни и незаконни според него дейности. След седем години в парламента е избран да се кандидатира за кмет на Истанбул. Въпреки че губи надпреварата, той получава похвали за кампанията си и става много надежден кандидат за втори мандат на НРП с 37% от гласовете.
В рамките на една година след този успех лидерът на НРП Дениз Байкъл подава оставка след появата на таен видеозапис с афера и Кълъчдароглу неочаквано се оказва основен кандидат за поста. Първоначално отказва да се кандидатира за лидерския пост, тъй като не желае да се възползва от скандала. Позицията му обаче се смекчава и той печели надпреварата с голяма преднина.
За 13-те години начело на партията Кълъчдароглу направи тиха революция в нея. Опита се да се помири с ислямистите чрез жестове като посещение на вечери ифтар за прекъсване на поста по време на Рамазана и заличи старите милитаристични кодекси на партията.
Ганди Кемал
Верен на произхода си, Кълъчдароглу поддържа и строга финансова дисциплина. С времето въвежда в партията религиозни дейци, кюрдски активисти и защитници на правата на жените, за да докаже на турското общество, че НРП се е променила. Отнася се изключително уважително към хората и е известен с това, че никога не повишава глас. Когато някой влезе в стаята, той се изправя и подава ръка, никога не говори на хората, докато седи зад бюрото, и не прекъсва никого, казва негов колега.
Този мек характер, съчетан с беглата физическа прилика с бившия индийски лидер са дали повод за прозвището му Ганди Кемал. Както и мирния му отговор на физическо нападение. През 2014 г. той беше ударен два пъти от посетител в парламента, докато се готвеше да произнесе реч. Въпреки че получи натъртване на бузата и окото, той призова колегите си да запазят спокойствие.
През 2016 г. конвоят му е атакуван с ракета от кюрдската групировка ПКК, а на следващата година избягва опит за бомбен атентат от страна на „Ислямска държава“.
През 2019 г. оцелява след опит за линчуване по време на погребение на войник. Тъй като е бил нападнат, е бил отведен в близка къща, където една жена призовала тълпата да я изгори. Когато полицията го отвела на безопасно място, той заявил: „Тези опити не могат да ни спрат“.
СИНАН ОГАН – ПОД СЯНКАТА НА ФАВОРИТИТЕ
55-годишният Синан Оган има малки изгледи за победа. Бивш академик, създал мозъчния тръст ТЮРКСАМ, той влезе в парламента през 2011 г. от крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД). Оган поде неуспешна кампания за ръководството на ПНД през 2015 г. и впоследствие бе изключен от партията.
Синан Оган е роден на 1 септември 1967 г. в град Мелекли, вилает Ъгдър, Турция. Той е от азербайджански произход. През 1989 г. завършва катедрата по мениджмънт в университета Мармара в Истанбул. От 1993 до 2000 г. работи като заместник-декан в Азербайджанския държавен икономически университет.
От 1994 до 1998 г. е представител на Турската агенция за международно сътрудничество и развитие (TİKA) към Министерството на външните работи на Турция. През 2000 г. се завръща в Турция и започва работа в Центъра за евразийски стратегически изследвания в региона на Кавказ. Той поставя основите на Центъра за международни отношения и стратегически анализ „TURKSAM“. Синан Оган е автор на книги, някои от тях са: „Азербайджан“ (публикувана през 1992 г. в публикации на Фондацията за изследване на тюркския свят), „Политика и олигархия“ (публикувана в Русия през 2003 г.) и „Оранжеви революции“ (публикувана през 2006 г.). Има над 500 негови статии и анализи, които се публикуват. През 2009 г. Оган получава докторска степен по международни отношения и политически науки от Московския държавен институт за международни отношения.
На парламентарните избори през 2011 г. е избран за депутат от вилает Ъгдър от Партията на националистическото движение. Бил е член на парламентарните групи за приятелство Турция – Албания и Турция – Нигер, и генерален секретар на парламентарната група за приятелство Турция – Азербайджан.
На 26 август 2015 г. е изключен от Партията на националистическото движение, след това той завежда дело, което печели и на 2 ноември 2015 г. се връща в партията. На 10 март 2017 г. е отново изключен от партията.
На президентските избори през 2023 г. е независим кандидат за президент, излъчен от Алианса на предците.
СЪРЕВНОВАНИЕ МЕЖДУ ДВЕ ВИЗИИ ЗА СТРАНАТА
В неделя около 64 милиона избиратели ще се явят пред урните, за да гласуват за 600-те депутати в 28-ото Велико национално събрание на Турция и за 13-и президент на страната. Общо 24 политически партии ще участват в изборите.
В неделя ще бъдем свидетели на най-критичните и най-вълнуващи избори в турската държава и общество. На безброй много места в Истанбул са окачени големи постери на Ердоган, по-малко има на Кемал Кълъчдароглу, които са двамата основни прететенденти за президентския пост. Лозунги изпъстрят улиците: „Поверяваме ти Турция“ (на Ердоган) и „Обещавам“ (на Кълъчдароглу). На много места са разположени щандове и шатри на различни политически партии.
Неслучайно лидерите на партиите на основните претенденти – Републиканския алианс и опозиционния Национален алианс и техните кандидати за президент – Реджеп Тайип Ердоган и Кемал Кълъчдароглу, проведоха най-големите си митинги в града на двата континента.
Митингът на Ердоган събра близо 2 милиона души (1,7 милиона), което е рекорд в досегашните митинги в 20-годишното управление на ПСР.
Митингът на опозицията, макар и по-скромен по брой на участниците, бе най-многолюдният в историята на Народнорепубликанската партия (НРП) – водещата сила в Националния алианс. Митингът бе динамичен, с танци и веселие, с много млади хора, което също е важен показател, защото в неделя за пръв път ще гласуват над 5,3 млн. млади хора.
Много млади хора се оплакват от безработицата, чийто индекс е най-висок сред 18-26 годишните.
Очакванията за промяна се свързват с Кемал Кълъчдароглу, а продължаването на статуквото – с Ердоган. Едни се осланят на дългогодишния му опит като президент, други горещо желаят промяна и демокрация и се надяват, че опозиционният кандидат Кемал Кълъчдароглу би могъл да ги спечели.
Всъщност вотът в неделя ще бъде избор между „ДВЕ СИСТЕМИ, ДВА МИРОГЛЕДА, ДВА СВЯТА“
Републиканският алианс на Ердоган и Бахчели залага на запазване на статуквото, продължаване на президентската система, на националистическите тенденции, в които доминират и религиозни, не на последно място – на борбата срещу терора.
Националният алианс на шест опозиционни партии залага на промяна с връщане към парламентарната система, премахване на икономическите несгоди като последица от управлението на ПСР, и на демокрацията. Подкрепата на прокюрдската Демократична партия на народите (която някои среди свързват с Кюрдската работническа партия ПКК) обаче е един от подводните камъни за НРП.
ПРОУЧВАНИЯ ПОКАЗВАТ УВЕЛИЧАВАНЕ НА РЕЙТИНГА И НА ДВАМАТА ГЛАВНИ ПРЕТЕНДЕНТИ
Проучванията показват, че Кълъчдароглу има преднина за първия тур на гласуването. Ако никой от кандидатите не получи тази неделя повече от половината от гласовете на първия тур, на 28 май ще се проведе втори тур между двамата водещи кандидати.
През последните дни Кълъчдароглу не само че успя да преодолее разликата (3:2), но ново проучване показва, че води с шест пункта пред Ердоган. Оттук следва главният въпрос – ще бъде ли избран президент на първия тур или ще има балотаж на 28 май?
Стратегията на Ердоган е да отиде на балотаж. При този сценарий той ще бъде в по-изгодна позиция, като привлече част от електората на Мухарем Индже и на Синан Оган. Рекордният брой гласове на избирателите в чужбина (1,8 млн.) може да наклони везните в полза на Ердоган.
Стратегията на Кълъчдароглу е да спечели непременно на първия тур. Редица анализатори прогнозират балотаж.
По официални данни около 134 000 турски избиратели имат и българско гражданство, т.е. притежават двойно гражданство и имат право да участват в изборите. Изборният ден в Турция в неделя ще започне в 8 часа и ще приключи в 17 часа. В същия час ще приключи и гласуването на граничните пунктове. Първите предварителни резултати се очакват след 18 часа, а за медиите – след 20 часа.
Източници: БНТ, БГНЕС, Ройтерс, БТА
Още актуални анализи – четете тук
