Резултатите от изборите в Гърция бяха голяма изненада за победителите, победените и социолозите. В страна, в която огромен брой хора изпитват затруднения всеки ден, а почти една трета от населението се оценява като застрашено от бедност, дясната партия „Нова демокрация“ на министър-председателя Кириакос Мицотакис успя да получи 40 % от гласовете – забележителна победа, която нито една социологическа агенция не прогнозираше.
На второ място е бившият министър-председател Алексис Ципрас от лявоцентристката партия СИРИЗА, известна най-вече с
бурната си конфронтация с икономическите центрове
на властта в ЕС през 2015 г. Той събра едва 20 % от гласовете, което е много по-малко, отколкото прогнозираха социологическите агенции, и по-малко, отколкото повечето гърци смятаха за възможно. Липсата на абсолютно мнозинство за „Нова демокрация“ прави най-вероятен сценария за втори избори през юни или началото на юли. Те имат за цел да дадат бонус места на победителя, увеличавайки шансовете му да си осигури мнозинство.
Победата на „Нова демокрация“ не беше неочаквана, но главозамайващият дял от гласовете, които партията получи, е друг въпрос. Консервативното правителство често изтъква своите резултати в областта на растежа и инвестициите, подкрепени от прогнозите на Европейската комисия, но приходите от това не се усещат равномерно.
Все повече жители на Гърция
през същия период се сблъскват с ниски заплати, ниски пенсии, високи наеми и болезнена криза на жизнените разходи. Несъответствието между това, което е на хартия, и мрачната реалност на място е поразително. Тогава защо консерваторите все още са начело, а абсолютното мнозинство е на една ръка разстояние от тях? Изглежда, че обещанията за стабилност, растеж и непробиваеми граници се оправдават.
Но съществува и въпросът за окаяното състояние на опозицията. За СИРИЗА високият резултат от изборния триумф през 2015 г. в разгара на финансовата криза в еврозоната бързо бе смекчен от
налагането на заеми от кредиторите на Гърция,
които изискваха огромни жертви от гръцкия народ, за да се овладее спираловидното нарастване на дълга на страната. Завръщането на „Нова демокрация“ на власт през 2019 г. ясно показа степента на разочарование и безнадеждност, която ядрото на СИРИЗА изпитваше.
Оттогава насам стратегията на ръководството на партията е да се върне в централната част на страната, за да привлече по-умерени избиратели. И тя се провали зрелищно. Освен това липсата на какъвто и да е признак на разкаяние или самоанализ за годините, в които СИРИЗА управляваше, допълнително отчужди електоралната ѝ база.
Каквато и форма да приеме следващото правителство, структурните проблеми, пред които е изправена Гърция, остават дълбоки. Корупцията е широко разпространена. Поредица от скандали, като например скандалът с подслушването на телефони, който бе наречен гръцкият „Уотъргейт“,
опетниха премиерския мандат на Мицотакис
и говорят ясно за провала на институциите в страната. „Нова демокрация“ и социалдемократическата партия ПАСОК, с която се редуваха в управлението от 1974 до 2015 г. не могат да избягат от отговорност за това дългосрочно влошаване.
Да вземем за пример възмущението от железопътната трагедия в Темпе през февруари. Тогава при сблъсъка на два влака загинаха 57 души. Катастрофата доведе до протести и беше повдигната от опозиционните партии по време на изборите като признак за административната неработоспособност на страната. Мнозина смятат, че тя е можела да бъде избегната, ако железопътната мрежа не е била толкова занемарена.
Гърция не се представя много по-добре и на международния фронт. Едва миналата седмица бяха разкрити кадри, на които се вижда как 12 души, търсещи убежище, пристигнали на остров Лесбос, са прехвърлени насила на кораб на гръцката брегова охрана, а след това са
изоставени в надуваема лодка насред морето.
Дясното правителство отхвърли обвиненията, че е замесено в отблъскването на търсещите убежище, но видеоматериалите и свидетелските показания не оставят съмнение относно нарушенията на европейските правила и международното право от страна на Гърция. Въпреки това именно това драконовско отношение към мигрантите помогна на „Нова демокрация“ да си осигури електорална подкрепа.
Друга история е бавното възстановяване на ПАСОК. Тя събра приличните 11%, потвърждавайки възходящата си траектория след почти фаталното си дъно от по-малко от 5% през 2015 г. Един от факторите за това е, че нейният лидер Никос Андрулакис е евродепутат и като такъв не участва пряко в гръцкият парламентарен живот. Всъщност
Андрулакис дори е жертва на самата гръцка държава.
Миналата година стана ясно, че телефонът му е бил подслушван от гръцките разузнавателни служби.
Може би тези резултати ще бъдат предупредителен сигнал за прогресивните партии в Гърция относно важността на сътрудничеството помежду им. За да се доближат до спечелването на пост обаче, те ще трябва да се научат да предлагат нещо повече от това да бъдат просто начин за избягване на най-лошия сценарий.
Още актуални анализи – четете тук
