Поредицата от събития през последната седмица ни карат да обърнем по-сериозно внимание на културния сектор в България – често останал встрани от публичната политика, но чийто успехи показват, че мястото му в обществения живот не е за подценяване. По последни данни на НСИ секторът постепенно се възстановява след ковид пандемията, но все още не е достигнал показателите си отпреди кризата.
По отношение на посещенията театрите и кината са сред най-пострадалите от ковид пандемията. След дъното на показателите за посещаемост от 2020 година, през последните две години се наблюдава значителен ръст. Според националната статистика представленията в театрите и посещенията в тях се увеличават съответно с 24,4 и 48,3% спрямо 2021 г. В сравнение с предходната година през 2022 г. прожекциите в кината се увеличават с 43,1%, а посещенията – с 59%. Посещенията в музеите през 2022 г. са 4 001 хил. и съпоставени с 2021 г. също се увеличават с 37,2%. Нараснали са и посещенията на чужденци в музеите със 75,6% спрямо предходната година.
Приходите на културните институти също се увеличават през последните две години, като тези на театрите и музеите вече надхвърлят дъното от 2020 година и достигат съответно 161,7 млн. лв. и 110,4 млн. лв. Кината от своя страна регистрират спад в приходите в сравнение с 2021 г. от около 10%, достигайки 40,8 млн. лв. през 2022 г.
Читалищата и тяхната дейност също представляват голям интерес поради факта, че те са най-малката единица в България, предоставяща някаква форма на културен продукт на местната общност. В много населени места читалищата са единственият досег на населението със сценични изкуства, библиотеки или творчески дейности. През 2022 г. в България функционират 3319 читалища, в които са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви, като 80% от читалищата са в селата.
Финансирането на културните организации в България е многообразно, като степента и формата на публична подкрепа е различна – театрите, библиотеките, музеите и читалищата получават значително публично финансиране, докато държавното финансиране за кината, радио- и телевизионната дейност е по-ограничено. В сравнение с останалите страни от ЕС обаче България е в златната среда на дела на публични разходи за култура – 0,5% от БВП, колкото е средното за страните от съюза и е наравно с това на страни като Испания, Нидерландия, Австрия и Финландия.
Остава на дневен ред важният въпрос по какъв начин най-ефективно да се финансира този сектор – как да се насочи публичният ресурс и да се запазят ли действащите в момента механизми за финансиране. За театрите[1], например, можем да кажем, че механизмът е сравнително добър, тъй като той стимулира представления с големи собствени приходи от продажба на билети. Не същото може да се каже за читалищата обаче, които държавата финансира на база на субсидирани бройки, без значение какъв продукт произвеждат и къде го предоставят – едно малко читалище в отдалечено село получава точно толкова според наетите в него, колкото и голямо читалище в центъра на София. И ако искаме в бъдеще отново и не по изключение да се радваме на постижения, награди и международно признание, е добре да помислим как ще подкрепим множеството творци в основата на пирамидата на културния живот.
Без да имаме за цел да покрием целия спектър от културни институти и механизмите за тяхното финансиране, в заключение само ще отбележим, че финансирането на културата от публичния сектор следва да е добре насочено, за да постига оптимален резултат и да не пречи на творците да се развиват. Качеството на продуктите и пазарът ще свършат останалото.
[1] Голяма част от културната дейност се финансира като делегирана от държавата дейност чрез единни разходни стандарти. Повече информация за това може да се открие тук: https://www.minfin.bg/bg/96
