През нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. подразделения на Китайската народноосвободителна армия разгромяват на площад „Тянанмън“ продължилите 50 дни студентски протести. При кървавите сблъсъци между студентите и армията са убити между 1500 и 3000 души и около 10 000 са ранени.
Протестите започват през април 1989 г. по време на траура, обявен за Ху Яобан, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и бивш генерален секретар на партията, починал на 15 април 1989 г. Той е отстранен от поста на 16 януари 1987 г. заради призивите му за бързи реформи в страната. След погребението му над 50 000 студенти организират шествие до площад „Тянанмън“. На 26 април 1989 г. в уводна статия на националния всекидневник „Женмин жибао“ („Народен вестник“) студентите директно са обвинени в планиране на размирици.
На 29 април 1989 г. хиляди студенти излизат по улиците на Пекин и издигат палаткови лагери на площад „Тянанмън“ с искания за демократични реформи в страната. Един от най-големите протести е на 17 май 1989 г. пред Мавзолея на Мао и Паметника на народните герои, последван от многочислени протести на 2 и 3 юни 1989 г. След броени часове демонстрантите са разпръснати. На 6 юни 1989 г. десетки танкове и бронирана техника изпълват площад „Тянанмън“, а войници и танкове са разположени, за да пазят входа от „Тянанмън“ към Забранения град.
Войските се насочват към централните части на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както демонстранти, така и странични наблюдатели.
Международната общност, организации за човешки права и политически анализатори осъждат действията на китайското правителство за сътвореното клане. Впоследствие, западните страни налагат оръжейно ембарго на Китай. Правителството на Китай предприема мащабни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите протести из Китай, изгонва чуждестранни журналисти, строго контролира медийното отразяване на събитията, подсилва полицията и вътрешните сили за безопасност и понижава или отстранява държавни служители, които симпатизират на протестиращите. Потискането на протестите на практика слага край на политиките на либерализация от 1980-те години.
Събитията на площад „Тянанмън“ и до днес се считат за преломен момент в историята на съвременен Китай, тествайки границите на политическата свобода в Китай. В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на управлението на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните теми в Китай.
Източник: БТА
Още новини от деня – четете тук
