рожен, български флаг
Снимка: БНР

Аз не се нуждая от 111 метров пилон, за да напомням на самия себе си за патриотичните си чувства. Но имам въпроси, на които зная, че няма да получа отговор. Преди всичко, кой и по какъв начин ще носи отговорност за това пилонът и знамето на върха му да не споделят съдбата на „чинията“, „украсила“ – всъщност съсипала връх Бузлуджа, върха на „Жив е той, жив е…“?

Не поставям въпроса за това какви идеи, ценности и политически послания носеше и носи тази „чиния“. Припомням, че веднага след 1989-та предприемчиви наследници на комунистическата власт организираха безогледно свличане на тежките метални плочи от покрива на чинията – разбира се, за да ги продадат. Бизнес по комсомолски…

Какво ще се случи с пилона след като започне да ръждясва,

след като знамето започне да се прокъсва, след като държавният глава и съмишлениците му изконсумират ПР ефекта от тази „инициатива“, която ще залее с много бетон поредна красива част от българската природа? Кой ще поддържа пилона? Кой ще сменя знамето – за да не се окаже, че отново националният флаг се е превърнал в голям парцалив символ на липсваща интелигентност по върховете на властта…

150 000 хил. лева не са Бог знае колко пари. Но размерът на сумата не може да прикрие факта, че държавни компании като БДЖ финансират това начинание. На пръв поглед – нищо лошо, освен ако не си припомним, че БДЖ е хронично на субсидии, с които някак поддържа най-примитивната железопътна мрежа в цяла Европа и отвъд Европа. Разбрах, че собственикът на фирма „Артекс“ Пламен Мирянов е сред участниците – може би и спонсорите на Роженската инициатива. Зная, че г-н Мирянов много държи да бъде познат като

духовен и патриотичен предприемач.

Затова ще си позволя да припомня, че той е длъжник към начина, по който изглеждат и функционират доста места в градската среда на България. Фирмата на г-н Мирянов изгради за броени няколко години голям брой огромни сгради по пътя на старата ЖП линия между гара Пионер и бившия сервиз Изток в София. Аз не зная дали патриотизмът на г-н Мирянов му осигурява тези огромни – почти монополни възможности да получи за строителство такива огромни градски пространства, или някакви други фактори. Зная само, че поредицата големи постройки на „Артекс“ в района на Изгрев-Изток-Дианабад се реализират в рамките на съществуващата от десетилетия квартална инфраструктура. Кварталните улици са разбити. Не зная дали „Артекс“ е създала нови водопроводи, ел. инсталации, публични градски пространства, които да компенсират факта, че най-хубавите квартали в източна София се населиха с множество огромни сгради, довели и водещи голям брой нови жители, живеещи и работещи в района. „Артекс“ – както и други строителни фирми – нямат интерес към развитието и облагородяването на северната част на София, района на бившия Кремиковци, прилежащите красиви и недокоснати природни покрайнини на столицата – с изключение яката на Витоша. Вместо това „Артекс“ строи кули и небостъргачи в интензивна градска среда – без особено да се вълнува как хората, обитаващи тези сгради ще стигат до тях и ще излизат от тях… Моля, нека патриотизмът започне оттам – Рожен можеше да почака…

Би било добре поставянето на пилона и

знамето на Рожен да се предшества

от ясен ангажимент – на президента, на община Смолян или на друга институция – за поддържане на съоръжението в приличен вид оттук нататък. Познаваме се – затова го припомням. След като има ентусиасти за този тип изразяване на патриотични емоции – моля. Все пак, нека сме наясно, че патриотизмът няма да спечели, ако пилонът и знамето останат безстопанствено да споделят съдбата на „чинията“ от Бузлуджа. И на още много места в България, където – подобно на Изток-Изгрев-Дианабад – на „гол корем“ сме запасали чифте пищови…

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук