Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем“ – Констатацията на френския физик и философ Блез Паскал, направена още през XVII век, придобива нова актуалност с появата на социалните мрежи и огромното влияние върху живота ни, което те имат днес. Както при появата на всяка друга медия в историята – киното, вестникът, радиото и телевизията, социалните мрежи също са посрещнати с огромен ентусиазъм от страна на обществото. Много скоро обаче, по примера на радиото, използвано през Втората световна война като инструмент за пропаганда вместо за сближаване между хората, социалната мрежа се превръща именно в едно необятно пропагандно поле. Посочването с пръст на пропагандата съвсем не е достатъчно за ефективната борба срещу нея, стана ясно по време на форум, посветен на дезинформацията в Югоизточна Европа.
Корените на това зло – пропагандата,
са посети още в недавното минало на региона – напомни писателят Георги Господинов.
„В източноевропейските общества това се случи, защото в продължение на половин век бяхме облъчвани с груба пропаганда, макар част от нас да са обръгнали и отвратени от нея – анализира авторът на „Времеубежище“ и зададе логичния въпрос: – Защо днес не сме имунизирани срещу фалшивите идеологии, след като сме познали тази пропаганда?“
„От една страна, някогашната пропаганда беше лесно разпознаваема и неефективна. От друга – създаде трайно недоверие в публичното говорене, недоверие в позициите на собствените ти държавни институции. Комунистическата пропаганда си отиде, но недоверието остана. Когато се появи реториката на популизма и езикът се смени,
изведнъж се оказахме неподготвени и объркани.
Силата на вкуса, който се предполагаше, че сме изработили като съпротива по време на комунизма, изведнъж се сломи, пред по-изкусителното говорене на небивалици за това, че земята е плоска, че човечеството ще изчезне след апокалипсис, който предстои твърде скоро и т. н.“
Сигналите, че подобен тип говорене, може да бъде не просто смешно, а истински опасно, не закъсняха. Един от тях беше пандемията от Covid-19, когато разбрахме, че замъгляването на истината може да има фатални последици за физическото оцеляване на човека. През февруари миналата година последва и войната в Украйна, чието начало обаче беше години по-рано предрешено на терена на пропагандната надпревара. За жалост и ще продължи като такава, доста след като оръжията замлъкнат, тъй като, по думите на Господинов – „пропагандните войни винаги траят по-дълго от истинските и в тях не се подписват примирия, нито се разпускат армиите“.
В едно разделено общество, чието огледало са именно социалните мрежи,
различните гледни точки, които са в основата на анализа
на всяко едно събитие, са в постоянен конфликт и в процес на взаимно отричане. Пандемията и войната в Украйна ни го показаха за пореден път и ако първото, поне засега е овладяно, то изходът от второто, все още е забулен в мъгла, подхранвана допълнително от смесването между реалността и фикцията, поднасяна на обществото чрез медиите. И все пак на този конфликт рано или късно трябва да бъде сложен край. Преговорите между двете страни рано или късно ще започнат, прогнозира журналистката и международен анализатор Зорница Илиева:
„По мое мнение ще се стигне до нова Ялтенска конференция. Моментът, в който САЩ, Русия и Китай ще наложат започването на едни срещи, в които да се търси някакъв изход.“
Още за фалшивите новини – четете тук
