Бившият президент на Съединените щати Доналд Тръмп е впримчен в сериозни политически и правни проблеми. Заради това някои европейски политици се успокоиха…но само малко.
От месеци насам, в периферията на глобалните срещи на високо равнище дискусиите все повече се насочват към обмислянето на за втори мандат на Тръмп и какво може да означава това за Европа и НАТО и подкрепата на Запада за Украйна.
„Това е темата, по която всички искат да говорят“, каза Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобални въпроси.
Завръщането на Тръмп ще бъде кошмар за Европа, но засега това изглежда някак далеч. Кандидатурата на Тръмп, скорошните му явявания в съда и обвиненията към него само подхраниха популярността му сред неговите поддръжници. Но мнозина в Европа се питат какъв е планът?
За повечето европейски лидери първият мандат на Тръмп беше травматичен, придружен със заплахи за изтегляне на САЩ от НАТО, отказ да се препотвърди категорично член 5 от Договора за НАТО, гарантиращ взаимопомощ в случай на въоръжено нападение, и разногласия по редица въпроси – от търговията и имиграцията до санкциите срещу Русия и изменението на климата.
През май 2017 г., няколко месеца след влизането му в Белия дом, европейците се надяваха, че ще се появи един по-умерен Тръмп. Но тези надежди бяха бързо потушени още при първото президентско посещение на Тръмп в Европа.
Докато Тръмп и неговата администрация описаха пътуването като „успешно“, европейските лидери и служители се оплакаха, че екипът той бил е запознат с основни факти, особено относно трансатлантическата търговия.
„Всеки път, когато говорехме за конкретна държава, той си спомняше нещата, които е направил там“, каза служител пред белгийския Le Soir. „Шотландия? Той каза, че е отворил голф клуб там. Ирландия? Той каза, че са му отнели две години и половина, за да получи лиценз и това не създава много добър имидж на ЕС“.
Това първо усещане за Тръмп накара тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, твърд трансатлантик, да се запита накъде се е насочил западният алианс. На митинг в Германия, тя каза:
„Времената, в които можем напълно да разчитаме на другите са отминали, както се убедих през последните няколко дни.“ Тя призна, че Германия и Европа трябва да се стремят да поддържат добри отношения със САЩ и Великобритания, но допълни: „Трябва да се борим за нашето собствено бъдеще като европейци, за нашата съдба.“
Настроението й не се подобри и през следващата година, когато на срещата на Г-7 в Канада, докато френският президент Еманюел Макрон, Меркел и други лидери се опитваха да убедят Тръмп да подпише комюнике, той извади два бонбона от джоба си, хвърли ги пред германския канцлер и каза: „Ето, Анджела, не казвай, че никога да не ти давам нищо“.
И така, докогато Джо Байдън, най-проатлантически настроеният президент след Джордж Буш, победи Тръмп. Последва всеобщо облекчение. Неловките срещи и грубите туитове, насочени към европейските лидери изчезнаха. Изчезна и насърчаването на евроскептичните популисти на континента от страна на Белия дом, и угодничеството с руския президент Владимир Путин.
След всичко това, някои европейски политици обвиняват своите колеги и национални лидери, че не са изготвили планове за действие при извънредни ситуации и не са обмислили достатъчно усилено как да се справят с втори мандат на Тръмп.
„Вярвам, че европейците не приемат достатъчно сериозно вероятността Тръмп да бъде преизбран. Сигурността на Европа не може да зависи от капризите на американския електорат“, каза френският депутат Бенджамин Хадад.
Независимо от обвиненията срещу Тръмп, планирането за извънредни ситуации трябва да започне сериозно, подчерта топ лобист във Вашингтон, който представлява някои европейски страни.
„Особено като вземете предвид всичко, което ще последва при евентуално второ управление на Тръмп. То би било много по-лошо от първото, защото въпросът е кой ще влезе в следващата администрация на Тръмп? Първият път имаше някои много солидни хора, но кой ще се върне втори път? Това е особено страшно“, добавя той.
Като лобист, той работи с някой конгресмени, чрез законодателни предпазни средства, да се опитат да ограничат президента Тръмп да оттегли САЩ от НАТО или да прекрати помощта за Украйна.
Но Даалдер вярва, че такова законодателство, дори и да бъде прието, няма да е много ефективно.
„Може да се приеме някакъв закон, но не можете САЩ да се оттегли от НАТО без одобрението на Сената. Проблемът с това е, че не е нужно да се оттегля от НАТО, за да бъде унищожен Алианса. Единственият начин да попречим на Тръмп да унищожи НАТО е той да не става президент, смята Даалдер.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
