„Луна-25“ се разби и доведе до присмех по адрес на Москва. Каква е цената на провала?

Изпаднала в дълбока изолация заради войната си в Украйна, Русия се опита да демонстрира сила с първа лунна мисия от 1976 г. насам. Резултатът – сондата „Луна-25“ се разби, а финалът на мисията доведе до присмех по адрес на Москва. Каква е цената на провала?

Изстрелването на сондата „Луна-25“ беше първата руска мисия до Луната от почти 50 години насам. Но апаратът се разби при кацане на спътника на Земята.

Мисията имаше и цел да демонстрира силата на Русия като космическа страна, след като изпаднала в дълбока изолация след началото на войната в Украйна. Изстрелването на апарата, който се строи от 2005 г., беше форсирано през април 2022 г. лично от президента Владимир Путин. Вместо в демонстрация на могъщество, неуспешното приземяване на „Луна-25“ се превърна в повод за присмех.

“При сегашните военни условия загубата на лунната станция е катастрофа, сравнима в имиджово отношение със загубата на крайцера „Москва“, написа в Телеграм канала си руският журналист Антон Орех.

Най-големият руски военен кораб „Москва“ потъна в Черно море през април 2022 г. – по-малко от месец след началото на руската военна инвазия в Украйна. Смята се, че е потопен с украински ракети и че тогава Русия загуби морското си надмощие във войната, която води.

Последната руска мисия до земния спътник е през 1976 г., когато съветският кораб „Луна-24“ се завръща с проби от Луната. След разпадането на СССР „Луна-25“ е първият опит за подновяване на мисиите. И завърши с провал.

Какво се случи

Ракетата „Союз 2.1“, носеща кораба „Луна-25“, излетя от космодрума Восточний, намиращ се на 5550 км източно от Москва, в 02:11 ч московско време на 11 август.

Спускаемият апарат беше изведен от земната орбита към Луната малко повече от час след изстрелването. Той навлезе в орбитата на Луната на 16 август и трябваше да направи опит за меко кацане в понеделник.

И тук възникна „необичайна ситуация“, както гласеше съобщението на държавната космическа корпорация на Русия – „Роскосмос“. Ситуацията е възникнала, когато контролът на мисията се е опитал да премести апарата в орбита за предварително кацане в 11:10 ч по Гринуич в събота.

В 11:57 ч по Гринуич в същия ден е загубена връзка с кораба.

„Апаратът премина в непредсказуема орбита и престана да съществува в резултат на сблъсък с повърхността на Луната“, се казва в изявление на „Роскосмос“.

Добавя се, че специална комисия проучва причините за неуспеха на лунния апарат.

Докторът на техническите науки Вадим Лукашевич обяснява пред „Комерсантъ“, че орбитата е била твърде висока за кацане. „Космическият кораб трябваше да извърши маневра: да включи за кратко двигателите, което щеше да намали скоростта и да помогне да се влезе в траекторията за кацане“, каза Лукашевич. В този момент се случва повредата, смята той.

„Или командата за изключване на двигателя не е преминала навреме. Или тя е преминала по-късно, или двигателят просто се е включил и не е могъл да се изключи. Тъй като импулсът е бил голям, станцията се е разбила в лунната повърхност със скорост 54 хиляди км/ч. И там се образува нов кратер““, обяснява Лукашевич.

Потребител на Туитър с име Борис Абрамыч се шегува, че новият лунен кратер ще бъде наречен „Русия“.

Какво означава неуспехът за Москва

Неуспехът на престижната мисия подчертава упадъка на космическата мощ на Русия след славните дни на съревнованието ѝ със САЩ по време на Студената война. Москва първа изстреля спътник в орбита около Земята – Спутник 1 през 1957 г. Съветският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек, който пътува в космоса през 1961 г., припомня Ройтерс.

Русия не е правила опити за полет до Луната след Луна-24 през 1976 г., когато Кремъл се управлява от съветския лидер Леонид Брежнев.

Неуспехът близо 50 години по-късно подчертава и натиска върху руската икономика, която се опитва да устои на най-строгите санкции, налагани някога от Запада. Те са наложени заради действията на Москва в Украйна и пълномащабната война, която Русия води. Първите санкции бяха наложени през 2014 г. заради незаконното анексиране на Крим.

Западът казва, че санкциите са отслабили руската икономика, особено високотехнологичните ѝ отрасли, които често разчитат на внос.

През последните три десетилетия Русия обмисляше различни мисии до Луната, които бяха отлагани на фона на хаоса от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалите икономически и политически сътресения.

Неуспехът на мисията „Фобос-Грунт“ до една от луните на Марс през 2011 г. подчерта предизвикателствата пред руската космическа програма: тогава апаратът дори не можа да излезе от земната орбита и падна обратно на Земята, разбивайки се в Тихия океан през 2012 г.

В крайна сметка в началото на 2010 г. Русия се спря на идеята за мисията „Луна-25“ до южния полюс на Луната.

Русия загуби новата лунна надпревара

Провалът на „Луна-25“ поставя под съмнение перспективите за нови експедиции, казва Иван Мойсеев, ръководител на Института за космическа политика. Кацането на Луната беше само първият етап от лунната програма. След 2035 г. Русия планираше да създаде жилищна база на повърхността на спътника.

Казано иначе, Русия изостава в новата лунна надпревара, изостава дори в сравнение с новите играчи като Индия.

Нейният космически кораб „Чандраян-3“ се приближава към земния спътник тези дни и вече е навлязъл в орбитата преди кацането – тоест Индия вече има по-голям успех от Русия.

Япония е постигнала подобни резултати. Китай доставил планетоид на Луната, а САЩ подготвят кацания на астронавти.

За ветеранът учен Михаил Маров, който е работил в продължение на десетиления в съветски и руски програми за изследване на космоса, катастрофата на „Луна-25“ е сърцераздирателна. „За мен може би това беше последната надежда да видя възраждането на нашата лунна програма“, каза той пред „Московски комсомолец“.

*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук