Диана Русинова е председател на Европейски център за транспортни политики. Пред ДЕБАТИ.БГ тя говори за мерките за пътна безопасност и как трябва да бъдат фокусирани усилията на неправителствения сектор и държавата.
Г-жо Русинова, прави впечатление, че все повече пияни и дрогирани шофьори сядат зад волана и изглежда, че мерките на правителството и контролните органи сякаш не дават резултат.
Моето лично мнение е, че това не е проблем по организацията на контрола. Държавата създаде специализиран орган, който се занимава с тези проблеми в лицето на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Тя е тази, която трябва да задава дневния ред и трябва да диктува правилата, според които да се случват нещата. Включително и в борбата с пияните и дрогираните. И ако някой не си е свършил работата, това е държавната агенция и респективно – правителството. Защото, така както е създадена тази държавна агенция, тя е пряко подчинена на министър-председателя.
Тя е създадена в началото на 2019 година. Вече сме 2023 година и мисля, че мина достатъчно време, така че тази агенция да започне да отчита някакви резултати и не само на хартия, а реално да виждаме някакво удовлетворение на обществото по отношение на намаляване на пътно-транспортните произшествия със загинали, както и с ранени включително и намаляване на самия брой на пътно-транспортните произшествия. защото намаляването на броя им ясно ще ни покаже, че правилата и мерките, които се взимат, работят. Всъщност ние имаме голямо увеличение на пътно-транспортния травматизъм. Отчете се едно изкуствено намаляване по време на коронавируса заради всички мерки, които тогава се прилагаха с излизането на хората и редица други ограничения, които държавната агенция си приписа като заслуга, като резултат от действията ѝ. Но виждате, че две години по-късно, след като приключиха тези ограничения, тези мерки не са дали реално този резултат. Което не е нито удовлетворение за мен, като председател на неправителствена организация, нито облекчение за обществото, защото виждате колко трагични инциденти се случват. И това е нещо, което е повече от недопустимо.
Отделно, самите шофьори в България са ужасяващо недисциплинирани. Правилата не се зачитат изобщо, като започнете от елементарните правила за това как да паркираме правилно, къде може и къде не може да паркираме, до това, че светлинните пътепоказатели и мигачите не се използват и се нарушават дребни неща. Но всяко едно дребно нарушение, рано или късно води до голямо нарушение.
Дисциплинирането на шофьорите не идва ли имено по линия на контрола? Повече присъствие на контролни органи по невралгичните места не е ли една от мерките, които трябва да бъдат приложени?
Не е така. Редът и дисциплината се възстановяват до момента, в който има представители на Пътна полиция или на полицията като цяло и в момента, в който те си заминат, всичко се връща по старому. Трябва първо да има анализ на това, кои са опасните участъци, какви са мерките, които са взети и които евентуално не са работили до момента, за да се знае какви други мерки да бъдат приложени. По същия начин не трябва да се говори само за контролиращия орган. Това е само един изпълнител, на него трябва да му наредим какво да прави и да е ясно какви ще бъдат краткосрочните, седносрочните и дългосрочните мерки и изпълнителят да ги прилага.
Невинаги нещата работят по този идеален начин, по който на нас би ни се искало. Има едно много остро съревнование в общественото пространство, противопоставяне – защо различни институции се обръщат към неправителствените организации за съвети, при положение, че има държавна агенция. Не бива НПО да бъдат противопоставяни с държавните институции. Напротив, НПО често пъти имат експерти, които не желаят и не могат да се изявяват в държавния сектор, но могат да дават добри решения и добри идеи. Какво излиза тогава – ние не можем да ги ползваме, защото държавата си има свои експерти. А вие знаете, че често експертите в неправителствените организации са много по-добре платени от държавните и не желаят да работят именно по тази причина в държавния сектор.
Един от големите недостатъци на държавната агенция е, че тя вместо да търси идеите на неправителствения сектор, да реализира едно трайно партньорство, основано на взаимно уважение, напрактика тя прави разделение в сектора и прави всичко възможно, така че държавата тотално да се капсулова и по никакъв начин да не се обръща към хората, които могат да дадат добри съвети.
Изпълняваме ли целите си за намаляване на пътния травматизъм?
Имаше такава рамка от 2008 до 2018 година, следващият хоризонт е 2030-2050 година, но България не се справя. Всъщност страната ни е една от държавите, които и в нормативно отношение не се справя. Ние приложихме една директива за безопасността на инфраструктурата почти 15 години, след като бяхме приети в ЕС. Включително Хърватия беше приета след нас и я приложиха много по-бързо, отколкото ние.
Тоест, от там ли трябва да се тръгне – по-ускорено осъвременяване на нормативната уредба?
Тръгва се от европейското законодателство, което ни дава една рамка, която, основавайки се на добри практики и опит, може просто да ни накара да правим нещата по-качествено – на първо място в пътното строителство. В областта на издаването на шофьорските книжки с най-съвременните методи за обучение и добиване на знания по време занятията за придобиване на правоспособност, до методите за контрол. Говоря най-вече за специализирния контрол, който се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Така че, ЕС ни дава едни много добри примери, много добри възможности, от които ние да се научим. И, разбира се, да не ги прилагаме, както обикновено сме свикнали в България – да вземем и да препишем, а да ги приложим с малко разум, с малко повече въобръжение как ще работи и как да го приложим, така че да работим.
Това е и ролята на тази държавна агенция за безопасността по пътищата – да обедини и да координира усилията на всички институции, които са ангажирани с този проблем. Защото не е само Пътна полиция. Това са и Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и още редица други правителствени институции. И с помощта на неправителствения сектор, тази държавна агенция трябваше да бъде този мост. Ако неправителственият сектор представлява вижданията на група граждани, която има мнение по темата, то държавата представлява институциите и в нейно лице тя може да бъде естественият балансьор.
Последният случай от София, в който загина 15-годишно момче, обобщава ли ситуацията с пътната безопасност у нас?
Докато има колеги в неправителствения сектор, които са автоинструктури и са хващани за шофиране на автомобил след употреба на алкохол и тези хора продължават да обучават нашите деца, докато в неправителствения сектор има хора, които са причинявали катастрофи и са правили всичко възможно, за да ги прикрият, включително и със смъртен случай, докато в държавата има институции като Пътна полиция, които си позволяват да нарушават правилата за движение по пътищата, дотогава ние няма да решим този проблем. Трябва нулева търпимост и брутални мерки. Вие виждате, отнемането на автомобилити е една от мерките, които вече започват да работят…
Одобрявате ли една такава мярка, работеща ли ще е тя според вас?
Одобрявам я, разбира се, и няма как да кажем дали върши работа. Тя е приета съвсем скоро и е трудно да обобщим, трябва да мине поне една година, за да се види дали действително ще намалеят случаите. Но както каза и един колега от МВР – той който каза, че е втрещен от това, че хората не се притесняват от това, че ще седнат да карат пили, а се притесняват от това, че може да им вземат автомобила. И според тях това е по-големият проблем. Докато това е мисленето на българина, само тези мерки ще дават резултат.
Да спомена и Кресненското дефиле, с нашата идея за колчетата – изключително показателен пример за това, че когато ние предложихме идеята за първи път през 2018 година, пак на представители на държавната агенция, тогава ни обвиниха за псевдоексперти и че изобщо не трябва да се занимаваме с тази тема. Ето, идеята е реализирана няколко години по-късно, и тя очевидно работи.
Отчитате намаляване на произшествията в този участък, така ли?
Не намаляване – нула произшествия. Ето това е пример, как може да се прилагат добри идеи на практика. И ако ние сме псевдоексперти, аз тогава питам – защо цялата държава се хвали с нашата идея.
