„Посланията на този празник – 22 септември – Деня на българската независимост, са изключително актуални и днес. Важните акценти са постигането на суверенитет и връзката с българите в чужбина. Този ден трябва да бъде преосмислен и като празник на нашата солидарност и грижа за българите извън пределите на България“.
Това каза пред БНР историкът проф. Пламен Павлов.
И допълни, че след Освобождението се изгражда политически елит, отричан, особено от пропагандата след 1944 г.
Затова и денят 22 септември беше премахнат от празничния календар. Беше свързан с царския режим, но най-вече се бягаше от думата „независимост“. Който каквото иска да говори, но на 9 септември 1944 година България губи своя суверенитет. От друга страна днес България се бори да намери своята формула за независимост. Да се надяваме, че това ще стане“, каза проф. Павлов.
Той напомни, че през 1908 година също е имало политически битки, но и един забележителен консенсус на политическия елит – че трябва да се постигне пълна независимост на България и че тя трябва да стъпи достойно в семейството на цивилизованите народи.
„Въпреки дефицитите, наложени на България от Берлинския договор, ние излизаме от мъртвата хватка още в първите години на своето съществуване. От началото на XX век сме смятани за едно малко чудо в тогавашна Европа. Развиваме се с бързи темпове. Населението, икономиката, износът растат. И в 1908 година имаме пълното самочувствие да защитим независимостта си“, заяви историкът.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
