Някога затънтени кътчета от света на енергетиката – от бреговете на Конго до Азербайджан – сега процъфтяват, тъй като Европа търси нови източници на природен газ, които да заменят руските доставки, подпомагали захранването на континента в миналото. Подобни промени прекрояват енергийната карта на света с бързи темпове.
В петролните и газови находища Бир Ребаа, дълбоко в Сахара, италианската енергийна компания Eni, съвместно с алжирската държавна енергийна корпорация, само за няколко месеца направи десетки сондажи, от които сега се добива газ от неизползвани досега находища.
Три тръбопровода, минаващи по дъното на Средиземно море, изпомпват огромните запаси от газ на Алжир към Европа. През по-голямата част от последното десетилетие руският газов гигант „Газпром“ поддържаше ниски цени, като не позволяваше на доставчици като Алжир да се наложат на европейския пазар.
Отдавна съществува силен съюз между Алжир и Русия, тъй като страната купува големи количества военно оборудване и оръжия от Москва. Но събудилият се апетит на Европа за алжирски газ постави тези отношения на изпитание.
„Имаме приятелски и политически връзки, но бизнесът си е бизнес“, заяви в интервю алжирският министър на енергетиката Мохамед Аркаб.
Алжирските официални лица водят разговори с купувачи в Германия, Нидерландия и други европейски страни, тъй като се подготвят за нови газови сделки. Италианската компания Eni инвестира значителни средства в производството в Алжир. Алжирското правителство провежда разговори с американски енергийни гиганти.
Chevron и Exxon Mobil подписват споразумения, които ще им позволят да добиват газ в страната за първи път. Консорциум, ръководен от базираната в Лондон BP, увеличава добива на газ в бившата съветска република Азербайджан в Кавказ. 3400-километров газопровод свързва Азербайджан с италианския „Ботуш“. Азербайджански официални лица твърдят, че са изпреварили графика за изпълнение на обещанието си да удвоят доставките на газ за Европа до 2027 г.
Eni е на път да започне да произвежда втечнен природен газ в офшорно съоръжение за преработка край бреговете на Конго. Цялата тази дейност е насочена към пренасочване на газовите потоци по света към други маршрути. В миналото газът течеше основно на югозапад от Русия към Средиземно море. Сега Европа се готви да увеличи вноса от Африка. Газът оттам ще се насочва на север през Италия към Австрия и други страни. Световният износ на втечнен природен газ нарасна до рекордно високи стойности, подхранван от рязкото увеличаване на доставките от САЩ за Европа.
Европа се надява, че новите доставки ще й осигурят буфер на енергийната сигурност през следващите три години. Но докато това се случи, официалните лица и анализаторите са обезпокоени, тъй като смятат, че недостигът на доставки ще бъде сериозен. Те се надяват, че новият газ ще позволи на цените да спаднат, след като през септември 2022 г. саботаж спря доставките по газопровода „Северен поток“, който беше основният канал за доставки на газ от Русия. Новите потоци също така ще дадат възможност да се замени част от скъпото гориво, което Европа използва през миналата година, включително втечнен природен газ от САЩ и Катар.
Преди избухването на военните действия в Украйна Русия задоволяваше 45% от нуждите на ЕС от внос на газ. Сега нейният дял е само 13%. Но Москва може да застраши доставките на газ за Европа, като прекъсне тези доставки, както е правила преди и след началото на военната си операция през февруари 2022 г.
Русия започна въоръжения конфликт в Украйна в труден момент за енергийната индустрия. По време на пандемията COVID-19 компаниите драстично намалиха инвестициите си поради спадащите цени на газа и петрола. Страните производителки не бяха подготвени за рязкото нарастване на търсенето, след като карантинните мерки бяха облекчени – нито пък бяха подготвени за смущенията на пазара, причинени от военните действия.
Западните официални лица и бизнес лидери започнаха активна кампания за енергийна дипломация. Италианският министър-председател Джорджия Мелони и нейният предшественик Марио Драги пътуваха до Алжир, за да договорят нови газови сделки. Германският канцлер Олаф Шолц тръгна на обиколка из африканските държави със значителни енергийни запаси след началото на украинския конфликт. Главният изпълнителен директор на Eni Клаудио Дескалци и Гуидо Бруско, който отговаря за добива на нефт и газ в компанията, пътуват из африканския континент в търсене на нови източници на газ за Италия.
„Веднага започнахме да се свързваме с нашите съседи, особено с тези, които могат да реагират най-бързо, като Алжир“, каза Бруско.
Популисткият политик Луиджи Ди Майо, който беше външен министър в началото на
въоръжения конфликт, посети Азербайджан, за да получи обещания за нови доставки.
Съоръжението за добив на нефт и газ на Eni в Бир Ребаа се намира дълбоко в пустинята на почти 800 км югоизточно от алжирската столица. Когато преди десетилетие свързани с „Ал Кайда“ ислямски бойци нападнаха петролно-газовото съоръжение на BP в югоизточната част на Алжир и взеха работници за заложници, убивайки 38 души, правителството засили мерките за сигурност на обекта.
Обектът на Eni се охранява от въоръжени алжирски войници и служители по сигурността. Работниците работят там на ротационен принцип за по няколко седмици. Глутница котки отблъсква набезите на скорпиони от пустинята.
Управляващият директор на Eni в Алжир, Алесандро Тиани, пристига там няколко седмици след началото на военните действия в Украйна. Той е натоварен със задачата да гарантира, че Италия, а по възможност и целият континент, разполагат с достатъчно газ, за да издържат на прекъсването на руските доставки. „Натиснахме педала на газта докрай“, казва той.
Алжирските официални лица твърдят, че страната може да изнесе 100 млрд. куб. м газ през тази година. Това е около 65% от 160-те милиарда кубически метра, които ЕС внесе от Русия през 2021 г., годината преди началото на конфликта.
Преди много време, когато нямаше евтин руски газ, Алжир беше доставчик номер едно на Италия. Сега той отново се върна на първото място, като помогна на Италия да замени почти изцяло газа, който получаваше от Русия. Той представляваше 40 % от нейния внос.
Италия иска да надгради този успех, като изнася част от газа, който доставя през северната си граница, за Австрия, Германия и други съседни държави. Наскоро правителството ускори изграждането на нов газопровод за изпомпване на газ на север.
Компанията Snam, която управлява енергийната инфраструктура на Италия, ръководи енергийния поток от своята невзрачна централа на няколко километра от Милано. Вътре на стената има карта с LED светлини, показващи маршрутите на газа в Италия, през
полуострова и извън страната. Миналата година Рим за първи път изпрати големи
количества газ за износ – в Австрия.
Тъй като Алжир се превръща във важен нов енергиен доставчик, САЩ и Европа се опитват да отклонят страната от Русия. Алжир е един от най-големите купувачи на руско военно оборудване в света. Няколко поколения алжирски офицери са получили военното си образование в Русия. През юни президентът Абделмаджид Теббун се срещна с руския президент Владимир Путин в Москва и двамата се договориха за „засилване на стратегическото партньорство“.
Бюджетът на Алжир за тази година включва план за почти двойно увеличение на военните разходи с приходите от продажбата на петрол и газ. Западните лидери са обезпокоени, че голяма част от тези пари могат да отидат в Русия за военно промишления комплекс. Съединените щати предупредиха Алжир, че ако направи големи покупки от Русия, могат да наложат санкции срещу него по силата на закон, насочен срещу доставките на оръжие от Русия, Иран и Северна Корея. Американските и европейски военни твърдят, че могат да компенсират недостига.
„Военните покупки не могат да бъдат отменени веднага“, заяви американски служител, работещ в Алжир. „Но Алжир може да се въздържи от значителни допълнителни покупки на руско военно оборудване и ние го призоваваме да диверсифицира доставките си и да не купува руски оръжия“.
Анализаторите твърдят, че когато въоръженият конфликт започна, авторитарното правителство на Алжир започна да изпраща противоречиви сигнали за реакцията си на събитията. Няколко дни след началото на сраженията ръководителят на алжирската държавна петролна и газова компания Sonatrach заяви пред местния вестник Liberté, че корпорацията му е готова да увеличи износа на газ за Европа, за да замени руските доставки.
След това Sonatrach бързо се отрече от това изявление, като подчерта, че думите на нейния ръководител са били цитирани погрешно от вестника, и подаде жалба срещу него.
Впоследствие алжирските власти изясниха ситуацията, като заявиха желанието си да отнемат пазарен дял от Русия. През април 2022 г. италианският министър-председател Драги се срещна в Алжир с президента на страната, а ръководителите на Eni и Sonatrach подписаха споразумение за увеличаване на доставките на газ за Италия.
В Азербайджан консорциум, ръководен от BP, работи за увеличаване на добива в находището „Шах Дениз“ в Каспийско море. Компаниите работят и за добив на газ под петролните запаси в находището „Азери-Чираг-Гюнешли“ в Каспийско море. Заедно тези нови доставки ще помогнат на Азербайджан да изпълни подписаното миналата година споразумение за увеличаване на доставките на газ от 10 на 20 млрд. куб. м до 2027 г.
В Конго Eni от десетилетия добива нефт от офшорни находища чрез инжектиране на асоцииран газ в резервоар под морското дъно. Когато световната икономика започна да се възстановява от пандемията, ръководителите на компанията изготвиха план за продажба на този газ и за добив на нови количества с помощта на кораб, който втечнява газа и пълни с него газовози.
Eni започва преговори за закупуване на един от тези кораби от белгийската компания Exmar. Корабът стои бездействащ в уругвайско пристанище. Но конкурентите бяха насочили поглед към него.
„Всички се стремяха към този кораб“, каза главният изпълнителен директор на Exmar Джонатан Рейс, който отговаря за инфраструктурата.
През август 2022 г. Eni обяви, че е сключила договор за закупуване на кораба. Компанията заяви, че ще започне операции по втечняване през тази година.
Някои европейски законодатели са обезпокоени от нарастващата зависимост от Алжир и Азербайджан. Те казват, че отново могат да станат жертва на капризите на авторитарни енергийни доставчици. Роберто Чинголани, бивш италиански министър на околната среда, участвал в изготвянето на дипломатически отговори на енергийната криза от началото на конфликта, заяви, че най-добрият курс за Европа при такива обстоятелства е да диверсифицира доставките и доставчиците.
Трябва да има възможно най-много доставчици“, каза той. „Тогава вероятността някой да използва газа като лост в геополитическа борба е по-малка“.
*Текстът е публикуван в „Уолстрийт Джърнъл“. Автори: Матю Далтън и Ерик Силвърс. Преводът е на БГНЕС
Още актуални анализи – четете тук
