Юлиан Войнов е икономист – занимава се професионално с икономически анализи и финансов мениджмънт. Пред ДЕБАТИ.БГ той коментира бъдещето на българската енергетика от перспективата на протестите на енергетиците и сключеното между тях и правителството споразумение.
Г-н Войнов, как оценявате преговорите между протестиращите и правителството?
Намери се пресечна точка между интересите на работниците, синдикати, правителство, политически партии. Това, което мога да кажа за това споразумение, е, че в него има доста позитивни и смислени неща. То не представлява нещо, което би попречило за реформиране на електроенергийната система в страната.
Разбира се, има нюанси в разбиранията на двете страни кое и доколко е полезно за всяка една от тях – говоря за работниците в централата, и от гледна точка на правителството и реформите, които то трябва да провежда – доколко тези разбирания отговарят адекватно на подписаното споразумение, дали няма някакво разминаване в тях. Това е въпрос, който ще възникне в някакъв момент, но текстът, който е подписан, за мен е приемлив от обществена гледна точка.
Лично аз имам едно съмнение по отношение на първата точка, която е за
продължаване на процедурата за въвеждане на капацитет.
За мен това е доста спорен момент. Изобщо не съм сигурен дали за тази процедура може да продължи нейното договаряне или предоговаряне, защото, доколкото съм информиран, този процес приключи през 2019 година.
Началото на този процес беше дадено през 2015 година, когато Европейската комисия предложи към страните, които имат някакви притеснения по отношение на тяхната енергийна сигурност, да заявят искане за капацитет. Много от държавите, които го направиха, са подали своите документи още 2015 година. Такъв е случаят с Полша, която тогава си подава заявлението.
По принцип този процес трае от порядъка на две години. Докато в споразумението виждам, че е записан срок до края на годината, което за мен е нереалистично.
Това обаче не пречи да започнат разговори и да се види как вървят нещата. Относно останалите точки от споразумението не бих казал, че виждам някакъв сериозен проблем в тях.
Получи се така, че в последния възможен момент бяха внесени териториалните планове – вярна ли е тезата, че в годините на работещите в сферата е спестявана истината, че в един момент ще се стигне до затваряне на тези мощности?
Първо, за мен този проблем се преекспонира прекалено много от политическа гледна точка, защото се търсят политически дивиденти, прехвърлят се отговорности. Казусът, колкото и да засяга обществото, той, така или иначе ще бъде решен дори и нищо да не се прави. Пазарният механизъм просто ще влезе в сила и лично аз се учудвам, че във втора точка от споразумението, мисля че беше, е записано, че централите ще продължат да работят изцяло на пазарен принцип.
Този пазарен принцип ще доведе до естественото затваряне на тези централи.
Така че да се твърди, че някой е виновен, че нещо е правено умишлено, за мен е прекалено.
По-скоро тук виждам политически контекст,
отколкото разумен аргумент.
От друга страна е факт, че през годините този проблем се замиташе под килима. Виждаме, че има доста сериозно лоби, защитаващо интересите, специално на българските ТЕЦ-ове и въглищната промишленост, и за да не се стигне до някакъв конфликт – политически или социален, тези проблеми се замитаха. Правеха се непрекъснато стъпки, даваха се обещания.
Поради тази причина, аз смятам, че не се стигна до тази процедура за капацитет, защото се налагаше през годините, че никой няма да посегне на българския въглищен бизнес и българските ТЕЦ-ове и т.н. Създадоха се илюзорни очаквания сред населението и работещите в този сектор, че всичко ще бъде наред в бъдеще и никой няма да посегне на тези централи.
Нещата са много по-прозаични и пак повтарям – просто пазарът ще си каже думата, дори и политиците нищо да не правят в момента, този бизнес рано или късно ще умре и всякакви опасения, че това ще доведе до сериозни социални катаклизми или икономически проблеми, са преувеличени.
Европейският съюз е свързана енергийна система, там непрекъснато се задълбочава интеграцията и в никакъв момент не може да се очаква, че България ще остане без ток. Това е абсурдна теза. Това категорично няма да се случи, каквото и да говорят политиците.
Тук обаче по-скоро са опасенията за цената на електроенергията и за това, че може да се стигне до внасянето на по-скъп ток.
Електроенергията, както много други първични продукти, като пшеница, слънчоглед и т.н., е борсова стока. Във всеки един момент има цена на борсата в България, която е почти еднаква на борсите на съседните страни, да не кажа на страните в цяла Европа.
Как точно, когато се затвори „ТЕЦ Марица Изток 2“, изведнъж цената в България ще скочи, при условие, че, ако скочи дори с 1 лев повече, отколкото е цената в Румъния, веднага ще последва внос от Румъния, ако искате от Гърция, Турция, Сърбия… Откъдето поискате. Как затварянето на тази мина ще доведе до повишаване на цената? Това е абсурдна икономическа теза.
Единственият вариант това да стане е да се спре търговията на електроенергия и да забраним на фотоволтаиците да работят, защото искаме да гарантираме производството на ток от „Марица“ – това означава, че точно в този момент, при забранен внос и липса на фотоволтаици, цената на тока в България наистина ще скочи, защото минималната цена за производство, от която тръгват да функционират генераторите на „ТЕЦ Мини Марица Изток 2“, е 320 лв. на мегаватчас. На борсата цената е 200 лв. и тя е такава, защото имаме ВЕИ и внос.
Ако тези фактори ги няма, точно тогава нашата цена ще скочи и то минимум с 50%,
да не говорим, че тя може да скочи и повече, защото тогава вероятно ще има дефицит на електроенергия.
Изводът, който може да се направи, категорично е, че генераторите на „Мини Марица Изток 2“ няма да повлияят по никакъв начин на потреблението на ток в страната, няма да има дефицит на ток, и второ, именно чрез затварянето на тази централа – защото тя е включена в регулираните цени, в микса на цените по силата на една заповед на министъра на енергетиката, който задължи КЕВР да ценообразува, включително определена част от електроенергията на „Мариците“, именно поради тази част цената на тока е по-висока в момента в България. Ако я нямаше тази заповед и ако цената на електроенергията от „Мариците“ не се калкулираше в цената за регулирания пазар, то цената със сигурност щеше да бъде по-ниска.
Проблемът е, че „Марица“ просто добавя цена, води до повишаване на цената, без да води до някаква енергийна ефективност или сигурност в икономиката.
Как ви се струва искането да бъдат изтеглени териториалните планове и предоговорени?
Тези планове са наше волеизявление и в тях можем да запишем това, което искаме да се случи. Въпросът е, че има дати, има срокове и те са отминали и в момента, първо, ако ние тръгнем да променяме срока, това със сигурност ще ни забави.
Но най-важното е, че ние ще загубим определени средства, които са предпоставка за предаването на тези планове – от порядъка на около 2 млрд. И второ, трябва да се каже, че тези планове са рамка. В тях посочваме какви намерения имаме и какво трябва да се случи, но не се казва как ще се случи, по какъв начин, с каква технология и т.н. Тези планове могат да се напълнят със съдържание, с проекти, които тепърва ще се развиват и т.н.
Така че, когато вече се знае какво ще се направи, тогава може да бъдат много по-ефективни разговорите. Защото сега искането да не се пращат тези планове спира процедурата – така няма да получим средствата и точно тяхното изпращане е предпоставка за реформи.
Според мен тук става въпрос за неразбиране, за някакви първични страхове, които се възбуждат у хората – че като се предадат тези планове, ще се случи най-лошото. И най-вече, криворазбрани опасения, че те определят бъдещето на българската въглищна енергетика – както казах вече, това изобщо не е така и българската въглищна енергетика, освен ако не се реформира, защото има много възможности за това – включително и производство на електроенергия на тези площи без преработка на въглища, има такива дори и в България вече се подготвят такива централи, които преминават от въглища. В Бобов дол е такъв механизмът. Между другото, една от причините за намалелия натиск от работниците на Христо Ковачки, е именно тази причина. Защото те ще си решат проблема с газа, докато големият проблем остава в „Мариците“, защото поради факта, че те са държавни, не се правят никакви промени. Разчита се на доста сериозен брой хора, които
евентуално да гласуват за една или друга политическа сила,
които не са малко в този регион, говорим за над 10 хил. души. Според мен това е една от причините да не се решава толкова дълго този проблем.
Но проблемът с „Мариците“ ще си намери своето пазарно решение – с или без териториалните планове. Този начин на работа на този комплекс не може да продължи по този начин и това трябва да се обясни на хората и да се търси решение на това нещо, а не да се залъгват, че ще работят още 15 години, защото това със сигурност няма да стане.
