Промените в Конституцията не бяха приети на първо четене от парламента, след близо шестчасово заседание. Нужната подкрепа за приемането на промените е от 180 гласа, а днес в зала гласуваха 161 депутати.
Преди гласуването председателят на парламента Росен Желязков направи уточнението, че ако проектът събере по-малко от 3/4 от народните представители, се счита, че законопроектът не е приет.
Подкрепа на законопроекта с промени в Конституцията дадоха ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
Това означава, че в срок от не по-малко от два месеца, промените ще влязат отново в пленарната зала.
“Предложението не е прието, но понеже събира повече от 160 гласа, така че на първо гласуване ще бъде подложено не по-рано от два месеца, считано от днес”, каза Росен Желязков.
Измененията на основния закон предвиждат Висшият съдебен съвет да се раздели на две, служебният премиер да се назначава от президента, но да бъде избиран между председателите на Народното събрание, на Конституционния съд и на управителя на БНБ.
Сред внесените изменения е промяна на националния празник, както и за депутати и министри да могат да бъдат избирани и хора с двойно гражданство.
Срещу промените се обявиха от БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“.
„Хубаво е, че се обсъждат тези неща, за да се види колко сте юридически некомпетентни, колко сте политически глупави, защото ГЕРБ и ДПС ви надиграват през собствения ви проект“, коментира депутатът от ИТН Тошко Йорданов.
От „Възраждане“ също реагираха критично.
„Управляващите в лицето на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ нямат легитимно право да предлагат промени в Конституцията. Нито един от техните избиратели не е гласувал за сегашните им коалиционни партньори“, каза Цончо Ганев, цитиран от БНР.
Министърът на правосъдието Атанас Славов подчерта, че е важно дали страната ни ще бъде хибрид между демокрация и нещо друго в периферията на Европа.
„Ключова характеристика на европейската правова държава е справедливото правосъдие, независим и справедлив съд. Това е една от целите, основните цели на предложението за промени в Конституцията“, коментира министърът.
От ГЕРБ направиха предложение за това по време на мандата н служебните правителства парламентът да продължава да работи.
„Проблемът е в това, че има прекъсваемост на парламента, това, че това правителство служебно остава безконтролно и ако искаме и във всички останали части да ограничаваме правомощията на президента – тук изобщо не говоря за президента Радев, а по принцип на президента, то ние трябва да имаме смелостта да кажем на българските граждани, че президентът трябва да се избира от Народното събрание, а не на пряк избор. Да мислим как това, което ще приемем след няколко месеца, ще изглежда след 5 години, след 10 години, след 20 години“, обясни депутатът Тома Биков.
От ГЕРБ обаче са на мнение, че въпросът за националния празник не трябва да бъде поставян на масата.
В същото време Атанас Атанасов от ПП-ДБ даде предложение за изготвянето на закон за служебните правителства.
Между двете четения ще предложа в Конституцията да има текст, че Народното събрание трябва да приеме закон за дейността на служебните правителства, заяви депутатът. Той уточни, че в този закон ще се разпишат много ясно и конкретно какви са правомощията на служебния кабинет.
Атанасов застъпи и тезата, че няма нужда от фигурата на главен прокурор.
Така е функционирала системата в Царство България, фигурата на главния прокурор е заимствана в Народна Република България от Съветския съюз и се превърна в сериозен проблем за функциониране на прокуратурата, отбеляза той.
От ДПС заявиха, че ще се съобразят с критиките към законопроекта за промени в Конституцията.
От левицата обвиниха вносителите на промените в „юридическа неграмотност“.
Отрязаха ви главите – и на съдебната реформа, и на авторите. Произнесоха осъдителна присъда преди да е влязъл обвиняемия – нито една професионална гилдия не каза добра дума за сътвореното от вас, посочи лидерът на БСП Корнелия Нинова.
„Това, което става днес е абсолютен прецедент, откакто съществува Народно събрание в България. Конституцията е променяна 5 пъти – 4 пъти в съдебната ѝ част. Но днес е прецедент, защото се чуха близо 50 отрицателни становища по този законопроект от всички професионални гилдии – прокурори, следователи, учени, адвокати, юристи, конституционалисти, бивши и настоящи. Близо 50 отрицателни и нито едно положително становище. Няма такъв законопроект, обсъждан в българско Народно събрание, откакто то съществува“, отбеляза още тя.
Днес имаме изключително важен дебат за бъдещото на страната, за това каква България искаме да бъдем, в каква страна искаме да живеем – дали искаме да сме в страна, която е европейска правова държава, или в страна, която е някакъв хибриден режим между демокрация и някакъв авторитарен режим, някъде в периферията на Европа, заяви от своя страна министърът на правосъдието Атанас Славов.
Още новини от деня – четете тук
