Само няколко дни, след като промените в Конституцията бяха гласувани на първо четене в парламента и тръгнаха по т.нар. „бавна писта“, Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) излезе с позиция, в която посочва някои слабости на законопроекта с промени.
Основната критика е в липсата на мотиви за промените, които са определени като „кратка обяснителна бележка“.
„Който предлага законопроект, трябва да положи разумни усилия, за да обясни съображенията за всяко предложение. Проектът съдържа в приложение кратка обяснителна бележка. До голяма степен тя повтаря същността на някои от измененията, без да посочва причините поради които тези изменения са необходими, или каквато и да е оценка на тяхното потенциално въздействие“, се посочва в текста, цитиран от БНТ.
Позицията на Венецианската комисия беше гласувана в събота и за нея се знаеше само, че одобрява премахването на Пленума на Висшия съдебен съвет и доминацията на съдиите, избрани от съдии в съдийския съвет, припомня специализиранията правен портал news.lex.bg.
Като пример за немотивирани промени от комисията посочват правомощията на министъра на правосъдието – не било посочено защо се налага тази промяна, няма и направен анализ за възможното им въздействие, особено по отношение на баланса на властите.
„По същия начин не се дава обяснение за промяната на компетенциите на Инспектората (към ВСС). Няма обяснение защо срокът на мандата на двамата председатели на върховните съдилища и на главния прокурор се намалява от седем години на пет и защо е възможно еднократно преназначаване“, пише Венецианската комисия, като посочва, че много промени дори не са посочени в мотивите.
Комисията заключава, че подобна „обяснителна бележка“ е неадекватна и дава препоръка властите да обяснят целта на всяко предложение, така че обществеността да е наясно с отражението и въздействието, което би имало новото законодателство.
Комисията определя като ключов компонент на конституционната реформа
опита за промени в прокуратурата
Самата комисия е препоръчвала премахването на функциите на държавното обвинение извън наказателния процес. Критиките на Венецианската комисия обаче са отправени по отношение на правомощията на главния прокурор в проекта за промени на Конституцията.
И все пак не е в съответствие с принципа на прокурорска независимост главният прокурор да бъде повече администратор, отколкото прокурор и да бъде лишен от всичките му правомощия“, се посочва в становището.
В становището си Венецианската комисия споделя и една от основните критики за състава на Прокурорския съвет във ВСС.
„За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет (само трима членове от десет). Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи“, заявява комисията.
В този смисъл се отправят препоръки за балансирано представителство на прокурорите, така че в бъдещия Прокурорски съвет да има професионална експертиза, като в същото време този орган да е бъде изцяло доминиран от избрани членове от парламентарното политическо мнозинство.
Президентът и служебното правителство
Венецианската комисия определя като „препоръчително“ изборът на президента за служебен министър-председател да се ограничи между няколко лица.
Въпреки това се посочва, че за този пост не са подходящи председателят на Народното събрание или председателят на Конституционният съд, каквито предложения имаше.
Отправена е препоръка тези предложения да бъдат преразгледани.
Комисията подкрепя идеята за премахването на изискването само за българско гражданство за народните представители, което самата тя е препоръчвала, но подчертава, че това е политически въпрос и вносителите дължат ясно обяснение за целите си.
Министърът на правосъдието Атанас Славов е бил повикан за участието му в заседанието на комисията в събота.
От съобщение на Министерството на правосъдието става ясно, че той е защитил разделянето на ВСС на да самостоятелни съвета – един за съдиите и един за прокурорите и следователите, както и новото съотношение между професионалните и парламентарните квоти, при които избраниците на съдиите ще имат превес във Висшия съдебен съвет, а тези на Народното събрание – в Прокурорския съвет.
От министерството припомнят, че Венецианската комисия одобрява и поощрява разделянето на съвета и принципно подкрепя предложеното решение за Прокурорския съвет.
Според правосъдния министър Атанас Славов тези препоръки ще бъдат съобразени при новите гласувания за промени в Конституцията.
Проектът за промени в Конституцията на първо гласуване в пленарната зала бе подкрепен от 161 народни представители, като не събра три четвърти от гласовете и не беше приет. „Против“ бяха – 57 депутати, нямаше въздържали се.
По този начин промените в Конституцията тръгнаха по т.нар. „бавна писта“, което предполага повторно гласуване на първо четене не по-малко от два месеца след първоначалното им гласуване.