Да не излизаш на трибуната – това не означава, че не участваш в парламентарния живот. Проблемът с парламентарната трибуна е, че тя се използва за не много добри цели – за лош театър. Не харесвам да се надвиквам. А често се оказва, че това умение е полезно, когато си на тази трибуна. Това каза пред БНР Христо Петров – Ицо Хазарта, депутат от ПП-ДБ.
И допълни, че при неговата ситуация в Народното събрание има няколко варианта – да продължи да посочва с пръст и да казва този е престъпник или крадец, или да си тръгне.
„При втория вариант обаче проблемът остава. Има и трети вариант – след две години и три пъти избори с почти еднакъв резултат се оказваш в положение да бъдеш с хора, с които имаш 100 неща, за които нямате съгласие, но да търсиш 101-вото, за което да намериш единодушие и то да стане, заяви още Хазарта.
Според него трябва да се съобразяваме с това, което имаме, а не с това, за което мечтаем.
„Дали имаме способност и желание да свършим работа, както ни е зададена реалността, или да не го направим… Аз не мога да сложа райбер на вратата на парламента, за да не влезе този, който не ми харесва. Хората не са ме избрали, за да се откажа“, посочи депутатът.
През годините досега той сподели, че не е забелязвал страната ни да има управление, което да изглежда добре.
„Резултатите от работата на едно правителство идват доста по-късно. Например, в периода около 2013 година си дадох сметка какво е направило правителството на Иван Костов от 1997 до 2001 година. Това, което прави сегашното правителство, е изключително трудно и предстои да даде своите плодове. Да гледаш едно нещо отстрани е много различно от това, да го гледаш отвътре“, коментира Ицо Хазарта.
По думите му по време на предизборната кампания за местния вот се задават много безсмислени въпроси и се отделя време на много безсмислени теми.
Още актуални коментари – четете тук
