В повечето хора настоящето създава усещане за обърканост, неувереност и тревожност. Тези чувства несъмнено са предизвикани от обществените и политически сблъсъци и противоречия вътре в управляващата некоалиция (по повод руския газ, „Лукойл“ и други), които карат журналистите до втръсване да питат дали пък сглобката няма да се разглоби. Но също и от препирните в Народното събрание с безсмисленото и необосновано говорене за някакво „национално предателство“. Тук могат да се прибавят и нападките на президента срещу правителството, които изобщо не подхождат на един президент. И всичко това е гарнирано с многобройни синдикални протести.
Сякаш обществото ни е разкъсано от сблъсъци, които политическите водачи не са способни да овладеят и да създадат увереност в развитието на страната, или ако се опитват да го правят, то се получава някак неубедително, с вече изтъркани и омръзнали на всички приказки, на които много хора не вярват (една от причините доста хора да не гласуват).
Внушения, водещи до усещане за тревожност в обществото
В същото време из медиите привидно добронамерени експерти, разбирачи, анализатори, журналисти и политици търсят начини за обществено и национални единение. И бъркат.
Първо, защото, както добре знаем, противоречията в едно общество са условие за развитието му. Противоречия няма в Русия, където в бъдещите нагласени избори несъмнено ще спечели Путин, или пък в Северна Корея, където във всички избори печели и ще печели Ким Чен Ун. В тези две страни носителите на противоречия се намират в затвора.
Второ, противоречията, когато са смислени, осигуряват взаимен надзор между властите и политическите сили, което е най-мощното средство срещу корупцията. Още отсега, без никакви доказателства, опозиционните БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН) злословят, че управляващите щели да злоупотребят с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, разбирай: няма как да го направят, без да бъдат разобличени.
Делян Добрев от ГЕРБ пък обяви, отново без никакви доказателства, че политиците на ПП и ДБ са на хранилка в „Лукойл“ (подсъдно набеждаване, което по член 147 от Наказателния кодекс се наказва с глоба до седем хиляди лева, а по член 286 – със затвор от една до шест години). И е ясно какво би последвало, ако той наистина имаше доказателства.
Какво ни прави европейска държава?
И тук идва най важното: тревожността на обществото ни е временна и не съвсем основателна. Всъщност хората са обединени. Обединени са в основното, в същественото, в онова, което събира хората, племената и населенията в съвременна нация – в начина, по който се решават противоречията. Когато те се решават чрез съблюдаване на законите и правилата и съобразно конституцията, а те засега се решават точно така, то няма причина за притеснения.
Показателно, дори донякъде трогателно, е това, че хората, а също партиите и службите, които ги представляват и им служат, търсят решение на обществените сблъсъци тъкмо в конституцията, законите и правилата. И точно това ни прави съвременна европейска държава, която стои много по-високо в цивилизационно отношение и от Русия, и от всички останали тоталитарни и авторитарни държави. И ако трябва да търсим някаква причина за национална гордост, тя е точно в това наше достижение, а не във височината на пилоните.
Атака срещу държавата
Затова то би трябвало да бъде пазено и ценено, още повече, след като се вижда колко лесно една държава може да се срине до първичния произвол на средновековните орди. И докато хиляди хора рискуват живота си, за да създадат своя държава, у нас има хора (Слави Трифонов и обкръжението му), които смятат, че „няма такава държава България“ и дори се опитаха да основат партия със същото име. И същевременно се бият в гърдите като родолюбци. Впрочем, същият този Трифонов, точно преди изборите, поиска първите хора в държавата да бъдат арестувани – без никакви основателни причини, разбира се.
Очевидно е, че всички тези нагласени удари са насочени точно срещу съвременната европейска държава, в която демократичните процедури и изборите са средство за решаване на противоречията. Няма как да не възникне съмнението, че това се прави в таен сговор с президента и назначените от него началници на ДАНС. А дали страната ни ще съумее да защити достиженията си и да издържи на тези удари, ще се разбере и от тези избори.
Анализът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
