Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES (Centre for European Refugees Migration and Ethnic Studies), доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill). Преподава в Нов Български Университет, както и европейската магистърска програма “Демокрация и човешки права” (Университет в Сараево и Университет в Болоня). Автор на над 100 публикации в 15 страни, гост-професор в множество чуждестранни университети. Работи в сферата на миграционната политика, пост-демокрацията, популизма и др.
Проф. Кръстева, стана ясно, че в някои от големите градове като София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Бургас ГЕРБ губи избиратели. На какво се дължи това?
Има спад в подкрепата на ГЕРБ. Бих казала, че изненадата е в обратната посока, че спадът не е толкова голям, колкото би могъл да бъде. Управлението на ГЕРБ се свързва с две неща. Едното е, бидейки толкова дълго време на власт, това е усвояването на милиарди от европейските фондове, които безспорно подпомагат развитието на страната и отделните региони.
Другият стълб в управлението на ГЕРБ това е корупцията, системната корупция, ендемичната корупция, както неедократно в доклади и на Американския конгрес, и на Европейската комисия е подчертавано на всички нива – от регионално до национално.
Така че вотът сега е за трудния баланс, ако мога така да кажа, между тези два стълба.
Безспорно тези средства, които са минали през структурите на ГЕРБ, защото те са били управляващи и на национално, и на регионално ниво, създават една клиентела, която ги възпроизвежда.
От друга страна гражданите са изморени и не искат повече тази корупция и съвсем естествено намалява подкрепата за ГЕРБ.
Изчерпа ли се харизмата на Бойко Борисов? Години наред беше сочена като една от основните предпоставки, които „дърпат“ партията напред. Да не би да има нови политически лица, които да изземват тази роля – на харизматични политици?
Мисля, че отдавна и безнадеждно в историята е въпросната харизма на Борисов. Това свръзхпроизводство на тотални грешки вече много трудно може да се свърже с образа на лидер.
Да вземем пример буквално от вчера (вторник, бел. ред.) – как пребоядиса симпатизантите на ГЕРБ в яркочервено. Това е такъв политически гаф, от който на партньорите му в Европейската народна партия сигурно са се изправили косите – това, че вече е новият защитник на държавната собственост, бидейки член на дясна европейка формация. По-голям гаф от това не мога да си представя – да призовеш синя София да гласува радикално, тъмночервено. Това наистина е куриоз, който ще се изучава много години.
Второ, неспособността му да идентифицира и подкрепя ярки лидери. Кметът на Бургас спечели от първия тур не защото е подкрепен от ГЕРБ, а защото е толкова ярък лидер.
Нека да не забравяме, че съвсем неотдавна, когато в Пловдив Бойко Борисов сне доверието си от предишния кмет и каза, че няма да издига не само него, но и настоящите кметове на София и на Бургас, от Бургас веднага му беше отговорено: „Не, това ще го реша аз“ и беше ясно, че ако не бъде подкрепен от ГЕРБ, ще се появи местна коалиция, която да го подкрепи, като един от най-успешните, най-визионерските, най-динамичните, най-прозрачните кметове в страната.
Така че, множество са грешките на Бойко Борисов, включително и когато говорим как се представя ГЕРБ на тези избори. Има кметове, които се броят за ГЕРБ, както е случаят с кмета на Перник. Той преди беше кандидат на БСП и той беше обяснил, че е грешка на лидерката на БСП – същият тип грешка, да отчужди водещ и харесван от гражданите и ефикасен кмет.
Една от най-интересните характеристики на тези избори е раздалечаването между лидери на партии и кметове, от една страна, и между лидери на партии и електорат. В първия случай най-яркият пример, той съвсем не е единствен, но е емблематичен – това е Бойко Борисов и Димитър Николов, кметът на Бургас. Другият най-ярък пример е Бойко Борисов и Антон Хекимян – кандидат, който не се припознава нито като кмет, нито като лице на ГЕРБ.
Обиди се и електоратът на ГЕРБ в София, че няма смисъл да се работи за ГЕРБ, след като тези, които наистина работят най-много – като Георги Георгиев, председателят на СОС, не беше дори номиниран да води листата.
Ще наблюдаваме с огромен интерес колко ще почервенее синият герберски електорат. Чакаме с огромен интерес да видим реакцията на СДС, което е коалиционен партньор на ГЕРБ, как ще реагира и как ще обясни на своите сини избиратели как изведнъж трябва да станат тъмночервени.
Принципите и ценностите в политиката трябва да имат значение, а не да зависят от моментното настроение на един лидер с отдавна изхабена харизма.
Очаквате ли изненада на балотажа в София, след призива на Борисов?
Софийския електорат, както и електоратът в цялата страна, има глава на раменете си. И дали хора, които 20 години са се представяли като сини сега за една седмица ще се пребоядисат в яркочервено, в яркочервено – нека да го подчертаем, не е просто умерена социалистическа позиция, това е една радикална, популистка лява кандидатура, това не очаквам да видя. Очаквам да видя зрели, отговорни избиратели, които да останат верни на ценностите, към които са се придържали, които са прокламирали през всичките тези години и да не се влияят от абсолютно необоснованите настроения и емоции на огорчените от загубата си лидери.
Въпреки впечатляващата победа в София, резултатите на ПП на национално ниво никак не са впечатляващи и са по-ниски от резултатите им на последните парламентарни избори. Някои ваши колеги смятат, че проблемът им е в „елитарното“ им поведение. Защо не успяват да достигнат до хората извън София, какво не им достига?
„Продължаваме промяната“ имат градски облик наистина – и с високо образование, и с приоритетите, които си поставят.
Но има още много да работят, за да изградят структури по места, да достигнат до хората и да покажат, че биха могли да бъдат алтернатива.
В момента фактът, че са коалиционни партньори с ГЕРБ затруднява този дискурс на алтернативност. Те влязоха в тази коалиция, за да излезе страната от безпътицата на безброй избори, служебни правителства, повишаване на правомощията на президента.
Но тези причини се забравят. Това, което хората виждат, е една коалиция. Фактът, че в много градове на балотажите са ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, е позитивен знак за „Продължаваме промяната“, защото те нямат опит на местни избори. Така че фактът, че отиват на балотажи вече е един добър, позитивен знак.
Другото което е, че след местните избори, това, което трябва да направят, е системна работа за изграждане на структури по места. Огромната грешка на Симеон Сакскобургготски беше – той произведе вълна на национално ниво, но нямаше присъствие на местно ниво и партията му бързо изчезна.
Ако искат ПП-ДБ да бъдат една трайна алтернатива, от която България наистина има нужда, това трябва да стане след една системна, постоянна работа по места.
„Възраждане“ – за тях имаше едно голямо очакване да покажат впечатляващи резултати, но се оказа, че те са в рамките на традиционния националистически или патриотичен вот. Има ли потенциал тази партия да расте?
Като политолог винаги се изумявам кой създава тези очаквания. Тези партии обикновено се движат около 15 процента, имат своите пикове на дадени избори, но местните избори не са от този тип избори, които да им дават електорален потенциал.
Защото хората по места, гражданите, са доста прагматични и знаят, че те вдигат голяма пушилка, но не са видели някакви ярки управленци сред тях.
Освен това да не харесваш прайда, Брюксел, глобализацията и т.н., какви местни проблеми можеш да решиш? Какво конкретно като програма имат и къде могат да съберат такъв електорален потенциал, че тези несъществуващи или поне – неубедителни програми, да станат наистина управленски програми?
Споменатият дискурс ще го използват на европейските избори и там пак трябва да убеждават гражданите, че единственият важен ключ за развитието на България – еврофондовете, ще трябва да настроят избирателите си срещу тях. Сякаш има какво да замени еврофондовете, сякаш те са носители на някаква концепция за развитие на бизнеса или за развитие на иновативни браншове, или за развитие на зелена или дигитална икономика.
Така че това са едни преувеличения, очаквания – първо очакваме, а след това се изненадваме. Аз лично никога не съм очаквала да имат по-висок резултат.
И този, който имат, никак не е малък, защото те присъстват в немалко общински съвети. Но те си имат един таван и този таван се определя от зрелостта, от умереността, от прагматичността, в най-позитивния смисъл, на българските избиратели, които търсят работещи и прагматични решения.
