В Пирин се очаква малките ледници да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета.
Това заяви доц. Емил Гачев от катедра “География, екология и опазване на околната среда” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Той работи и в департамент „География“ към НИГГГ- БАН.
Доц. Гачев представи резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и на Балканския полуостров и разказа каква е връзката
между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
У нас съществуват два микроледника, а теренните проучвания показват, че площта на единия микроледник в Пирин се е увеличила, но другият, който е разположен само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива.
Данните са интересни, защото миналата година също бяха отбелязани рекордно ниски нива на площта на втория ледник.
„Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и
точни регистратори на колебанията и промените в климата. С тяхното стопяване ще
изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване
поне 500 години. Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни
наследство, така и за туристическия потенциал“, обясни още доц. Емил Гачев.
По думите му в бъдеще можем да очакваме деградация на малките ледници в
снежници и ледени преспи. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга
по-силно микроледника Бански суходол.
