пари, левове, заплата
Снимката е илюстративна

За 21-вa поредна година Институтът за пазарна икономика представя Алтернативен бюджет с ниски данъци и реформи за по-ефективно управление.

Вече над две десетилетия Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Предложението на ИПИ е израз на убедеността ни, че държавната намеса и преразпределение през бюджета трябва да са ограничени, публичните разходи трябва да са ефективни, а процесът на бюджетиране – предвидим и прозрачен.

Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода за предприемачи, инвеститори и граждани.

Политики, които превръщат тези идеи в реалност могат да променят страната. Управлението трябва да се фокусира върху необходимото за постигане на бърз икономически растеж, основан на развитие на човешкия капитал, инвестиции за по-висока производителност и конкурентоспособност, които да наредят България сред богатите и проспериращи страни в Европа с високи доходи и шансове за всеки, посочват от института.

Какво се предлага?

Насърчаване на инвестициите и изсветляване на заетостта.

България е изправена пред редица предизвикателства – затягане на паричната политика в развитите икономики, риск от рецесия в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неблагоприятни демографски процеси, свиващи работната сила. Нивото на инвестициите е изключително ниско през последните повече от десет години, като по дял на бруто капиталообразуването от БВП България е на опашката сред страните от Централна и Източна Европа.

Същевременно  успешни и печеливши в страната компании в момента разпределят над 15 милиарда лева дивиденти годишно – огромен ресурс, който може да се превърне в продуктивни инвестиции.

Към това се добавя и предизвикателството за допълнително облагане на част от компаниите, извършващи дейност у нас за целите на въведения минимален корпоративен данък. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло населението в работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица.

Решението, което ИПИ предлага с алтернативния бюджет, е данъчен стимул за инвестиции, заетост и повишаване на доходите.

  • Предлага се нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.
  • Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат очакваме ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 година (при около 14% в базовия сценарий, на който залага рамката на правителството). В резултат очакваме увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации ще доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи.

Мерки за свиване на бюджетния дефицит. Комбинацията от намалената данъчна тежест, насърчаваща инвестициите, растежа и повишаването на доходите, с реформи за по-ефективни разходи и подобряването на събираемостта на приходите е предпоставка за премахване на бюджетния дефицит и избягване на нарастване на държавния дълг.

Алтернативата на ИПИ включва редица мерки, стъпващи на няколко принципа:

  • Поддържане на ниски данъчни ставки с широка данъчна основа – премахване на привилегии и преференции, включително диференцирани ставки и изключения за различни заинтересовани групи;
  • Намаляване на субсидиите;
  • Съкращаване на неефективни разходи чрез структурни реформи и опростяване на регулации;
  • Съобразяване на разходите за персонал и издръжка на публичния сектор с демографските тенденции и възможностите за умно използване на нови технологии и електронни услуги.

Свиване на дефицита в тригодишен хоризонт. Краткосрочният ефект от прилагането на пакета мерки в алтернативата на ИПИ е намаляване на разходите с  5 450 млн. лева и намаляване на данъчната тежест с 2 250 млн. лева, което свива дефицита на касова основа за 2024 г. с  3 200 млн. лева до 1,5% от прогнозния БВП. Приходите нарастват с 8,5% спрямо очакваното за 2023 г., а разходите – с 4%.

Пълният ефект от предложението води до свиване на дефицита до 0,8% от БВП през 2025 г. и балансиране на бюджета през 2026 г. В резултат, вместо постепенно нарастване на публичния дълг до 28.3% от БВП през 2026 г. според бюджетната прогноза на правителството, дългът остава относително непроменен на нива от около 22% от БВП за целия период.

За дългосрочно ускоряване на растежа, което да нареди България сред богатите страни в ЕС в обозримо бъдеще, са необходими и по-дълбоки реформи и усилия в следващите години, включително:

  • Повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси;
  • Привличане на високотехнологични глобални лидери и трансформация на българската икономика;
  • По-ефективно работеща администрация, премахване или опростяване на регулации;
  • Социални разходи, насочени към нуждите и подкрепящи устойчиво социално включване, изравняване на възможностите и намаляване на бедността;
  • По-ефективно управление на публичните системи чрез промяна на моделите на финансиране за обвързване на с резултат, добавена стойност и качество.

Още новини от деня – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук