Адвокат Михаил Екимджиев е завършил Софийския университет „Климент Охридски“, Юридически факултет. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
– Г-н Екимджиев, вече са ясни двете кандидатури за конституционни съдии, които трябва да попълнят състава на Конституционния съд – председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и съдия Борислав Белазелков, номинация на ПП-ДБ. Какъв е коментарът ви по тези номинации?
– Тъй като съдия Белазелков все пак е юрист с добра репутация, друг е въпросът, че никой не може нищо да каже за неговия капацитет и ерудиция в областта на конституционното право – просто българската Конституция не се прилага от редовите съдии, по отношение на него ще приложа принципа: За колеги или добро, или нищо.
По отношение на Десислава Атанасова – очаквана номинация, предизвестен избор, който би бил изненадващ и катастрофален в една нормална и правова държава, в която работи един истински ерудиран и ефективен Конституционен съд.
Но при упадъка и деградацията на нашия Конституционен от последните години – визирам преди всичко решенията му, с които Истанбулската конвенция беше обявена за противоконституционна, решението за бинарния характер на пола, при което конституционните съдии приложиха един ветеринарно-медицински подход при определянето на пола на хора, при които Бог не е бил достатъчно категоричен при създаването им, та при тази явна тенденция на ценностна и юридическа деградация на Конституционния съд от последните няколко години, не смятам, че качествата на Десислава Атанасова съществено биха повлияли на неговото развитие. Просто, защото той няма накъде да пропада повече.
Единствената надежда Конституционният съд, а и всички ние да бъдем спасени от това унижение е, ако президентът Радев не позволи на Десислава Атанасова да положи клетва, както през 2012 г. Росен Плевнелиев не позволи в подобна ситуация на Венета Марковска да положи клетва и осуети встъпването ѝ в длъжност.
– Ако бъдат избрани за съдии, двамата ще трябва да се произнесат по делото срещу конституционните промени, което беше образувано по искане на президента. Самите промени обаче бяха инициирани от партиите, които издигат тези две кандидатури – има ли конфликт в този случай?
– Зад привидната институционална фасадна работа на Конституционния съд, там решенията се вземат на един родово-кланов принцип.
Съставът е от 12 съдии: четирима, които се излъчват от Народното събрание, четирима от президента и четирима от съдебната власт. Най-често, в зависимост от това чии интереси засяга конкретният законопроект, който е предмет на обжалване, се гласува не толкова по съвест и от гледна точка на някакви принципни съображения, а от гледна точка на това кой е излъчил съответния свой питомец в Конституционния съд.
Дори има една много интересна тенденция. Когато се изостри полемиката между президента Радев и ГЕРБ, най-често излиза да говори първо един доста речовит конституционен съдия, който беше излъчен от името на президента Радев, като веднага след него в медиите излиза, за съжаление една фигура от романтичното ни минало – Филип Димитров, който пък беше излъчен от другия президент – Росен Плевнелиев.
Получава се така, че съответните институции, които са излъчили тези кандидати, си мерят конституционните съдии.
В случая с конституционните промени аз очаквам не принципно решение, а едно примитивно родово-кланово разделение, при което обаче доминация ще имат политическите сили, защото има две индикативни събития от края на миналата година.
Горе-долу по едно и също време, преди Коледа, има решение на Министерския съвет, с което се предоставя нова сграда на Конституционния съд, подчертавам – по предложение на Народното събрание, въпреки че на Народното събрание не му е работа да се занимава с вещевото доволствие и с оборудването на Конституционния съд със сгради.
Същият този парламент, чийто закон за изменение на Конституцията ще бъде разглеждан сега от Конституционния съд, изведнъж се активира преди няколко месеца и задължава Министерския съвет да вземе такова решение.
На 15 декември Министерският съвет, по времето когато финансовият министър Асен Василев се кълнеше, че пести буквално всяка стотинка, за да осигури един минимален бюджетен дефицит като условие за приемането ни в еврозоната, щедро плаща 22.7 млн. лв. на Българската банка за развитие, за да се сдобие Конституционният съд с тази красива сграда.
Сграда, в която спокойно могат да се помещават поне 200 души, а там ще бъдат настанени 12 конституционни съдии с персонала, който едва ли е повече от 40-50 души. Сред тях вероятно и една атрактивна инструкторка по йога, която се беше снимала в сградата на КС преди година-две.
Така че конституционните съдии имат един прекрасен прокорупционен подарък, точно с оглед на разглеждането на този законопорект.
– Смятате, че това ще бъде причина за отхвърлянето на президентския иск?
– Има и нещо друго и това е темата за индивидуалната конституционна жалба.
Вероятно си спомняте, че това беше най-консенсусната тема. Това е тема, която още от създаването на Конституцията през 1991 година витае в юридическите среди, и както всички бяха съгласни, че българските граждани ще имат право на жалба, с която да искат директно от КС да отменя закони, които противоречат на Конституцията и на основните човешки права и свободи, визирани в нея, изведнъж тази прекрасна идея, която правозащитната общност чака и бленува от десетилетия, беше смачкана и маргинализирана.
Ако Вие, да кажем, водите бракоразводен процес и смятате, че Семейният кодекс противоречи на Конституцията, ще трябва да се помолите на районния съдия, който Ви разглежда делото, той да прецени дали законът, който ще приложи, противоречи на Конституцията и евентуално той да сезира Конституционния съд.
При цялата им натовареност и при цялото непознаване на Конституцията, защото има категорична практика, че гражданските, наказателните и административни съдии, нямат право да тълкуват и прилагат Конституцията, защото това е прерогатив на Конституционния съд, единици съдии ще си създадат тези проблеми да се обърнат към Конституционния съд.
Тоест, идеята гражданите да могат директно да се обръщат към Конституционния съд, беше смачкана по неведоми причини.
Единствено интерес от това смачкване имат конституционните съдии, които предпочитат да се изживяват не като съд, който да се занимава с истинските конституционни ценности, каквито са човешките права и свободи, а да се занимава с уреждане на отношения между институции, между партии. Като един политически орган и брокер.
До такъв статут се опитваха да се домогват и бившите главни прокурори – Цацаров, Гешев, Филчев, ако щете.
За конституонните съдии е много важно да останат в тази аристократична поза на политически орган, а не да се заравят в проблемите на „обикновените“ хора.
Според мен това също е част от пазарлъка, при който индивидуалната конституционна жалба беше смачкана и маргинализирана, за да се запази спокойствието и комфортът на тези 12, за съжаление, никак не разгневени мъже и жени от КС, за сметка на нашите права и свободи.
И за това аз смятам, че конституционната жалба на президента ще бъде отхвърлена с едно мнозинство, чието предразположение е купено през сградата и през осигурения комфорт за сметка на смачканата индивидуална конституционна жалба.
– Тези промени осъществиха ли съдебната реформа, заради която бяха инициирани и постигна ли се това главният прокурор да бъде с по-малко правомощия и да не бъде зависим от политическата система?
– Съдебната реформа също беше маргинализирана, най-вече по отношение на прокуратурата.
Всички, които следят темата, знаем, че основният проблем с прокуратурата е това, че тя е завладяна отвътре и затова, че чрез главния прокурор тя се поставя в зависимост и в слугинаж на избрани от него, политически сили, които доминират за момента в политическия спектър.
Тоест, главните прокурори търгуват независимостта на прокуратурата спрямо политиците, като я продават най-често на изпълнителната власт.
Очевидно, след като това е така и след като в продължение на 30 години прокуратурата показва, че тя като институция и прокурорите – които помните как се качваха по стъпалата на Съдебната палата с тогите да защитават Иван Гешев, единственият начин за нейното европеизиране и хуманизиране беше тези зависимости да бъдат изкарани на светло и да бъдат регламентирани.
Това можеше да стане по един много категоричен начин и ситуацията го позволяваше – просто прокуратурата от съдебната власт да бъде поставена в изпълнителната власт и конкретно да бъде написано, че тя е отчетна пред министър-председателя или министъра на правосъдието и че провалите на прокуратурата в битката с престъпността са провали и на изпълнителната власт.
И оттук вече всички ще знаем – да, прокуратурата не е независима. Тя е подчинена, но не на този, на когото Гешев или Цацаров реши да я подчини и да я продаде, а на това, което ние сме решили – на изпълнителната власт. Тоест, едно легитимиране на фактическото състояние на зависимостта на прокуратурата, при което обаче има ясна йерархия и отчетност кой я ръководи, пред кого отговаря.
Така провалите на прокуратурата могат да бъдат повод за оставки на кабинети и т.н.
Това би било една форма на преучредяване и проветряване на прокуратурата, в която в продължение на 30 години е наслоявана бавно и полека, но изключително устойчиво, култура на корупция, злоупотреба с власт, на зависимости.
– Все пак бяха ограничени определени правомощия на главния прокурор…
– Да, той е лишен от едно от правомощията си, каквото беше надзорът за законност, но остава т.нар. методическо ръководство. Само той, главният прокурор или изпълняващият длъжността – в момента това е Борислав Сарафов, ще знае с какво съдържание и с какви конкретни действия ще изпълни понятието „методическо ръководство“.
Той и Гешев, между другото, твърдеше, че част от безобразията, които прави, се основават точно на това му правомощие – да упражнява методическо ръководство.
И тук се стига до фамозната фигура на Борислав Сарафов. По-паметливите помнят как той стана изпълняващ функциите на главен прокурор, след като беше нещо като лакей и домашен любимец на Гешев и участваше в най-позорните му акции, някои от които вече са станали причина за осъждане на държавата в Страсбург.
Не е тайна и връзката на Сарафов с бандата на Осемте джуджета.
И въпреки това, видяхме как буквално за няколко дни Бойко Борисов през лобито си в Прокурорската колегия на ВСС, онези „въшки“, както ги нарече техният колега Стоев в записания разговор между него и Гешев, буквално същите тези „въшки“, които неочаквано избраха човек без качества за главен прокурор като Гешев, сега си обърнаха мнението за часове и разбрахме защо се е случило това – по нареждане на „Банкята“, пак от този запис на техния колега Стоев, който беше изпратен като емисар да предаде мафиотското послание на Гешев да се оттегли доброволно, за да не бере ядове.
Та всички тогава видяхме как за първи път Сарафов се опита да се озъби на Гешев. За мен поне още тогава стана ясно, че това е новият главен прокурор. После се опитаха да го героизират, едва ли не да бъде нещо като репресиран от Гешев, дисидент. Слава Богу, поне героизирането му не се получи и сега Сарафов е по-тих от водата и по-нисък от тревата и почти не се показва.
Но това категорично не означава, че като дойде време за избор на нов главен прокурор след 6, 7, 8 месеца той няма вече да стане и новият главен прокурор.
– Има ли текстове в промените на Конституцията, които крият риск политическото влияние върху прокуратурата да остане?
– Когато четем закони, обикновено дяволът е в преходните и заключителни разпоредби.
В закона за изменение на Конституцията на първо място е посочено, че поне шест месеца членовете на ВСС ще бъдат бетонирани. Това означава и Инспекторатът на ВСС. Това означава и, че никой не може да пипне Сарафов през това време.
След тези 6 месеца, в рамките на 9 месеца евентуално ще бъдат направени опити за избор на нов ВСС, като, първо, никой не може да държи сметка на Народното събрание, ако не изпълни този срок.
Второ, дори и да започне тази процедура, до днес (денят на представянето на номинацията на Десислава Атанасова за конституционен съдия, бел. ред.) ми беше трудно да си представя как ще се постигне консенсус за личности, които имат толкова отговорности и трябва да отговарят на толкова високи изисквания, като членовете на ВСС.
Днес като видях хората, на които поне аз вярвах от „Да, България!“ и „Продължаваме промяната“, да се подписват за Десислава Атанасова, вече всичко мога да си представя. Това е сюреализъм в действие.
Има две опасности. Първата опасност е този избор да бъде проточен до безкрайност и хората на Борисов и на Пеевски във ВСС и Инспектората да останат там неограничено дълго време.
Втората, не по-малка опасност, която стана съвсем реалистична след подкрепата за номинацията на Десислава Атанасова, е просто там да бъдат напълнени едни нови фигуранти, отново аватари – на Борисов и Пеевски, а защо не и калинки на новата власт, в зависимост от пазарлъка им.
А понеже и Христо Иванов, и министърът на правосъдието Атанас Славов, твърдят, че е голямо постижение това, че при избора на ВСС ще доминират съдиите, избрани от съдии – спомнете си какво стана със същия този избор на съдии, избрани от съдии от юни 2022 година, когато този избор беше фалшифициран от административните ръководители и когато се оказа, че от сградата на Върховния административен съд са гласували 200 съдии, при положение, че там са влезли 28 магистрати.
Тоест, ако се запазят непокътнати тези мафиотски триади на Борисов и на Пеевски в съдебната система, административните ръководители и техните заместници, те могат да провалят и да формират всеки избор, така че въпреки променените правила, кадрите да останат същите, както се получи при този избор, който ви маркирах от лятото на 2022 година.
– Тоест, ние като граждани и потребители на този продукт на съдебната власт не можем да очакваме реформа. Това казвате…
Да, същинска съдебна реформа няма да има, освен заради всичко това, което ви казах, но и заради сбъркания и опорочен метод, по който се опитва да бъде представена тази реформа.
Всички посочват как при промените в Конституцията са взели предвид мненията на съсловните организации, на прокуратурата и съда. Това съдържа очевиден парадокс, защото прокуратурата, нейните промени, нейните дефекти, нейните пороци са причината. Те пораждат нуждата от реформа и от тази гледна точка, да се взема мнението на хора, които очевидно не са заинтересовани от реформа и да се дава в решаваща степен становището на тези хора, които трябва да бъдат реформирани и в определени случаи трябва да бъдат подложени на реподбор, това е все едно да се обсъжда въвеждането на по-тежки наказания за престъпниците и да се направи допитване до затворниците дали са съгласни.
Очевидно това е сбъркан подход, защото тези хора са причина и обект на реформата, а не неин субект. Очевидно е, че те мислят за себе си, за собствените си интереси, за съсловните си интереси, а не за нашия интерес – както Вие казахте, като потребители на обществената услуга „правосъдие“. Не за обществения интерес и нуждата на хората от справедливост, а за съсловния интерес и служебния комфорт, който най-често се свежда до получаване на повече пари срещу по-малко работа.
Още актуални интервюта – четете тук
