България замества вноса на руски петрол със суров петрол от Казахстан, Ирак и Тунис през януари, според пазарни участници и данни на Ел Ес И Джи, съобщава Ройтерс.
България се ползва с дерогационна клауза от ембаргото на ЕС, която й позволява да продължи да внася руски петрол по море през 2024 година. Страната обаче ограничи износа на всички преработени продукти, произведени от руски петрол, от този месец, което прави почти невъзможно единствената рафинерия – „Лукойл Нефтохим Бургас“, да работи с руска суровина, и реши да спре изцяло вноса на петрол от Русия от март, припомня Ройтерс.
Този месец обаче не се очаква петрол от Русия да влезе в пристанището на Бургас. Тъй като групата „Лукойл“ вече не може да снабдява рафинерията с петрола си сорт „Уралс“, ще трябва суровината да бъде внасяна от другаде, което ще повиши разходите на рафинерията, допълва Ройтерс. Официалното решение, записано в законодателни промени, е че България не може да внася руски петрол от март месец.
Досега през януари в Бургас се очаква да постъпят два товара от по 70 000 метрични тона казахстански петрол KEBCO, партида от 76 000 тона от иракския Basrah Light, 50 000 тона от сорта CPC Blend и 33 000 тона петрол от Тунис, сочат данни на групата на Ел Ес И Джи.
KEBCO – казахстански петрол, изнасян от руски пристанища, има сходни характеристики като руския сорт „Уралс“ и е най-вероятният заместител на руската суровина в България, посочват пазарни участници, макар да допълват, че доставките му са ограничени, а цената му е значително по-висока, отколкото на „Уралс“.
Рафинерията в Бургас е конструирана да обработва сорта „Уралс“ и в момента може да работи само със сортове с по-високо съдържание на сяра (кисел), което в ЕС е трудно и скъпо, отбелязват търговци.
„Пазарът на кисел петрол в Европа е „затегнат“ заради липсата на „Уралс“ и кюрдски петрол“, посочва пазарен източник.
Износът на петрол от Иракски Кюрдистан бе спрян миналата пролет.
„Лукойл“ по-рано съобщи, че преразглежда стратегията си по отношение на активите в България и ще обмисли вариант за продажбата им.
„Лукойл“ и българското министерство на икономиката и промишлеността засега на са отговорили на запитванията за коментар, отбелязва Ройтерс.
Пред БТА от пресслужбата на „Лукойл България“ отказаха коментар, като се аргументираха с възможност за негативно въздействие върху цените.
Още икономически новини – четете тук
