През последната седмица на границата на Мексико с американския щат Тексас се породи напрежение.
Причината е мигрантският поток, който е сериозен проблем за САЩ и спорен въпрос между демократи и републиканци.
Миналия понеделник властите в Тексас и федералното правителство влязоха в остър сблъсък, след като Върховният съд на САЩ се произнесе по искане на правосъдното
министерство за незаконно изграждане на ограда край градчето Ийгъл Пас на река Рио Гранде.
Съдът нареди загражденията да бъдат премахнати освен това, че са поставени без разрешение на федералното правителство, но и заради опасността от смъртни случаи на мигранти.
Такива вече бяха регистрирани през последните седмици.
На този фон федерални сили за сигурност започнаха премахването на оградата, докато губернаторът на Тексас – републиканецът Грек Абът, разпореди Националната гвардия на Тексас да продължи да поставя мрежа.
След обявяването на решението главният прокурор на Тексас, републиканецът Кен Пакстън, написа в „Екс“, че премахването на преградните съоръжения „няма да помогне за прилагането на закона или за безопасността на американските граждани“.
„Тази битка не е приключила и аз очаквам с нетърпение да защитя интересите на нашия щат“, написа Пакстън.
Това стана повод да се говори за началото на гражданска война, което беше подето от руските власти и след това – разпространявано като опорна точка в социалните мрежи.
Една от най-често споделяните публикации от профили в България е „Какво става в Тексас? Въпрос към: БТВ, НОВА и БНТ“.
Появиха се и интерпретации, че губернаторът на Тексас Грег Абът е обявил независимостта на Тексас и е обявил война на правителството на САЩ.
Самият Дмитрий Медведев – заместник-председател на Съвета по сигурността на Руската федерация, написа в свой пост, че „Формирането на Народна република Тексас става се по-реално“.
В поста си в Х той заявява, че докато САЩ продължава да подкрепя „киевските неонацисти, заслепен от всичко останало“, Вашингтон не може да се справи с вътрешните си проблеми.
Той говори за това, че има случаи в историята, когато отделни щати са опитвали да се отделят от „Съюза и Конфедерацията“, но крайният резултат е бил „кървава цивилна война, която струва хиляди и хиляди животи„.
Establishing a People’s Republic of Texas is getting more and more real; something I wrote about at the end of 2022 in a jocular forecast.
The American Administration shows its total inability to cope with the migration crisis which has broken out in one of the largest US…
— Dmitry Medvedev (@MedvedevRussiaE) January 26, 2024
„Така или иначе, Америка може да се изправи пред неразрешима конституционна криза и за дълго да падне в бездната на нова, вероятно още по-разрушителна гражданска конфронтация“, предрича Медведев.
Социалните мрежи „завряха“, като дори се появиха такива на тескаски полицаи пред оградата на границата, на която е изписан знакът Z – емблема на руската инвазия в Украйна.
Появиха се и снимки, представящи знамената на Тексас и Русия като сходни, появи се и колаж на Доналд Тръмп, възседнал танк със знамето на Тексас.
Самият Грег Абът каза тази седмица, че ще продължи да защитава границата на своя щат въпреки разпореждането на Върховния съд, че граничният патрул на САЩ може да свали бодливата тел, поставена по протежение на части от границата на САЩ с Мексико.
Поставяйки под въпрос действията на съда, републиканският губернатор разкритикува липсата на яснота от страна на администрацията на Байдън, която иска да премахне бодливата тел.
Проблемът с бодливата тел се разиграва като част от по-голямо противопоставяне в САЩ.
Абът твърди, че като не действа със сила на границата, федералното правителство ще се провали в отговорността си да защити държавата от „нашествие“.
Той се позовава на текст от Конституцията на САЩ – Член I, § 10, който ограничава правомощията на щатите и им забранява да „встъпват във война“ без съгласието на Конгреса „освен, ако действително не са нападнати“.
Смисълът на тази разпоредба е щатските власти да имат право да се защитават със сила, докато федералните власти изпратят войски в случай на чуждо нашествие, обясни пред CNN анализаторът Стивън Владек, професор по право в Тексаския университет в Остин.
„Това никога не е било разбирано като позволение щатите да се намесват или по друг начин да отменят прилагането на федералното право – дори, ако става въпрос за „нахлуване“, каквото в случая няма“, коментира професорът.
И продължава:
„Ако беше по друг начин, щатите биха могли да използват твърдението за „инвазия“, като оправдание да се противопоставят на каквито и да било федерални закони и политики, които не харесват – съвременна версия на аргументите за „анулиране“, които не оцеляха в Гражданския война“, коментира още той.
В петък американският президент Джо Байдън каза, че споразумението за границата, което се договаря в Сената на САЩ, е „най-трудният и справедлив“ набор от възможни реформи и обеща да „затвори границата“ в деня, в който подпише законопроекта.
Републиканците поставиха на масата въпроса с границата, като гаранция за това да подкрепят допълнителната помощ за Украйна.
Байдън, който вероятно ще се бори за още един мандат на изборите на 5 ноември, изпитва сериозни проблеми по въпроса с незаконното преминаване на границата между САЩ и Мексико.
Според републиканците той е трябвало да запази ограничителната политика на бившия републикански президент Доналд Тръмп, който е фаворит за номинацията на неговата партия.
Още новини от деня – четете тук
