Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES (Centre for European Refugees Migration and Ethnic Studies), доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill). Преподава в Нов Български Университет, както и европейската магистърска програма “Демокрация и човешки права” (Университет в Сараево и Университет в Болоня). Автор на над 100 публикации в 15 страни, гост-професор в множество чуждестранни университети. Работи в сферата на миграционната политика, пост-демокрацията, популизма и др.
– Проф. Кръстева, в последните дни се вижда една атака от страна на ДПС в лицето на Делян Пеевски към президента Румен Радев – обвинения за тъмни стаички с кеш, въпроси за разследвания на хора от обкръжението на президента… На какво се дължи тази активност? Има ли връзка с подготвянето на нов политически проект около президента или става въпрос за „стягане на електората“ преди европейските избори?
– На първо място става въпрос за централна част на кампанията на самия Делян Пеевски за собственото му прочистване, за прочистването на образа на човека, политика, политическия лидер, който е обект на най-мащабните в историята на глобалния закон „Магнитски“ санкции.
Сега иска да се утвърди като говорител на антикорупцията у нас. Това е един много амбициозен проект.
Освен „Магнитски“, българските граждани преди няколко години протестираха срещу корупцията, превзетата държава и т.н. и от няколкото назовани имена беше и това на Делян Пеевски, наред с главния прокурор и с тогавашния министър-председател.
Така че това е изцяло нова стратегия. Тогава той се беше снишил, изчезнал напълно от хоризонта. Сега има тази мощна медийна и политическа кампания за изчистване на собствения образ.
Колкото по-високо се целиш, колкото по-високо са твоите опоненти или врагове, толкова по-велик ставаш ти. Това е основен прийом в политиката, в дългите години хегемония на Борисов.
Всички превръщаха Бойко Борисов в основен опонент, защото искаха да се издигнат до нивото на неговия хегемонен политически образ. Сега това иска да прави Делян Пеевски.
На трето място, знаем техните връзки – на Делян Пеевски с различни фрагменти или ключови институции на българската държава. Една от тях е прокуратурата и знаем как преди няколко години прокуратурата влезе по един силов начин в президентството.
Това предизвика гражданските протести… С други думи, острието на прокуратурата беше насочено срещу президентството.
Сега го няма главният прокурор, но близкият до прокуратурата Делян Пеевски се цели отново в президентската институция.
И неслучайно на последно място оставям реални подозрения или информирани подозрения, че има корупция.
Тук искам да подчертая, че вместо да се прави медийна кампания и собствена имиджова кампания, всеки гражданин на нашата родина, още повече това важи за политици и за политически фигури – когато имат подобни съмнения, те трябва директно да се обърнат, не чрез медиите, към институциите, които имат отговорността да проверят тези сигнали и да вземат съответните мерки.
Не изключвам да има обосновани подозрения за реална корупция, но не това е истинската причина. Ако има такива, пак казвам, те не чрез медиите и не чрез фокусиране на общественото внимание, трябва да бъдат адресирани.
Още по-малко от човека, обвинен в глобален мащаб по закона за антикорупция, да се превръща в говорител на антикорупцията у нас.
Няма никаква легитимност, която да му позволи да влезе в такава роля. Това е самозванство – присвояваш си роля, за която нямаш политическа или морална отговорност.
– Но все пак стана ясно, че хора, за които се знае, че са от обкръжението на президента, подготвят политически проект, за което говори и Пеевски. В Патентното ведомство беше регистрирано „Движение Трети март“ от Весела Лечева – два пъти министър в служебните правителства, назначени от президента. Президентът не отрече, че нападките срещу него издават страх от появата на нов политически субект…
Регистрацията на нова партия у нас не е новина. Във всяка демократична държава всеки може при определени условия на закона да регистрира партия.
Опитът от последните години ясно показва, че няма вече партии комети. Няма го феноменът – Симеон Сакскобургготски идва, основава партия, а още преди да я регистрира влиза в парламента с мнозинство.
Дори когато партия получи на принципа на кометата общественото доверие – като „Има такъв народ“, с техни активни усилия това се срина месеци след това.
Така че някакъв огромен страх да тресе политическите лидери, особено ДПС… По какъв конкретен, дълбинен или ключов начин може да бъде разклатен от регистрацията на една партия? ДПС има много специфичен електорат, който не се променя от броя български партии по никакъв начин.
Така че дали ще наблюдаваме всички с интерес лансирането на нова партия, не може това да има обяснителна сила по отношение точно на тази абсолютно преувеличена реакция на ДПС, която, пак казвам, си има своя електорат, голяма част от който е етнически и той не се влияе нито от старите, нито от новите политически субекти и политически партии.
– Прави впечатление, че в тази какофония от надговаряне – от БСП също излязоха с информация, че са подавали сигнали за корупция по време на служебните правителства, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, когото привикнахме да гледаме и слушаме по медиите ежедневно, сега сякаш стои отстрани. Какво може да означава това или впечатлението е погрешно /интервюто е взето преди изказването на Борисов в сряда сутринта, бел. ред./?
– Дългата история на взаимодействие, на комуникации и политически противоборства между Бойко Борисов и Румен Радев, съвсем условно мога да разделя на два условни периода.
В първия това беше истинското противоборство – сблъсък, в който и двете страни имаха желание да си противостоят. Това беше грандиозен, така да се каже, сблъсък.
И двамата протагонисти – и президентът, и почти през цялото това време – премиерът Борисов, печелеха, защото като на гладиаторска битка двамата трупаха рейтинг от това противоборство.
И двамата консолидираха своите електорати, поддръжници и т.н.
През последните няколко години виждаме иден нов етап, където противоборството вече е отминал етап, няма, естествено, публични прегръдки, но има една тиха подкрепа.
Така че, ние сме в този втори етап на тихо политическо сближаване на ГЕРБ и президента, което няма ярък политически израз. Ярък политически израз има между президента и ИТН.
ИТН вече, така да се каже, е президентска партия, защото прави каквото прави в немалка степен в зависимост от действията на президента. Това даже намалява в известен смисъл тежестта на новия му партиен проект, защото вече има една партия, в която конците се дърпат или се дават инструкции от президентството.
Но, пак казвам, когато въпросът е за президента и ГЕРБ – те са в този втори етап на тихо съжителство.