Войната която Русия започна в Украйна навлезе в третата си година днес. Това отбелязва мрачен крайъгълен камък в конфликта, за който ООН предупреди, че ще окаже силно въздействие на бъдещите поколения. През 2024 се навършват и 10 години, откакто Москва незаконно анексира Крим и постави началото на конфликта в Източна Украйна.
От 24 февруари 2022 г. войната в Украйна е отнела живота на най-малко 10 582 цивилни, сред които 5017 мъже, 3093 жени и 587 деца, според последните данни на ООН, публикувани тази седмица. Броят на ранените е най-малко 19 875, включително 6524 мъже, 4546 жени и 1298 деца, но действителните цифри вероятно са много по-високи. Почти 6,5 милиона украинци са потърсили убежище в световен мащаб, а още около 3,7 милиона са се разселили вътре в страната.
По всички оценки перспективите за мир остават неясни за момента. Киев иска Москва да се откаже от всичките си териториални претенции, да изтегли силите си от украинска територия и да даде финансова компенсация за нанесените щети. Москва, от друга страна, настоява Украйна да отложи закона, забраняващ преговорите с Русия, и иска тя да се върне към своя неутрален, необвързан и неядреен статут, както и да гарантира правата и свободите на своите рускоговорящи граждани.
Няколко ключови инцидента и стратегически обрати белязаха последните 24 месеца. Ето някои от тях:
ВСИЧКО ЗАПОЧНА СЪС СПЕЦИАЛНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ
Руският президент Владимир Путин обяви началото на „специална военна операция“ в Украйна на 24 февруари 2022 г., три дни след като обяви, че Москва ще признае Донецка и Луганска области на Украйна за независими държави.
Глобалният отговор на изявлението на Путин беше изключително негативен, а повечето западни страни наложиха първите от много санкции за Русия.
Руските сухопътни войски навлязоха бързо в страната и в рамките само на няколко седмици контролираха големи райони на Украйна и напреднаха до предградията на столицата Киев. Имаше ожесточени сблъсъци в Ирпин и Буча, а президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия в извършване на военни престъпления.
Руските сили бомбардираха Харков и превзеха територия на изток и юг до Херсон и обкръжиха и пристанищния град Мариупол.
Но се натъкнаха на много силна украинска съпротива почти навсякъде и се сблъскаха със сериозни логистични проблеми и зле мотивирани руски войски, страдащи от недостиг на храна, вода и боеприпаси.
КОНТРОЛ НАД АЕЦ „ЗАПОРОЖИЕ“
На 4 март 2022г. руските сили поеха контрол над Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Оттогава Москва и Киев редовно се обвиняват взаимно в обстрел на централата и околностите й, разпалвайки страховете от ядрена катастрофа.
ЗЪРНЕНАТА СДЕЛКА
Турция, ООН, Русия и Украйна постигнаха споразумение в Истанбул на 22 юли 2022г. за възобновяване на износа на украинско зърно от три украински пристанища. Той, бе спрян заради войната. Съгласно сделката беше създаден координационен център, който да извършва съвместни проверки на входовете и изходите на пристанищата и да гарантира безопасността на маршрутите. Сделката, първоначално беше определена за период от 120 дни, но бе подновявана няколко пъти, преди Русия в крайна сметка да се оттегли през юли 2023 г.
ЧАСТИЧНА МОБИЛИЗАЦИЯ В РУСИЯ
На 21 септември 2022г. Путин нареди частична мобилизация в страната за първи път от Втората световна война. 300 000 руснаци на възраст между 18 и 50 години бяха призовани за военна служба.
АНЕКСИРАНЕ НА УКРАИНСКИ РЕГИОНИ
Путин обяви едностранно анексирането на четири украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон на 30 септември 2022г. Това се случи, след като проруските власти проведоха съмнителни референдуми в посочените региони.
Международната общност, включително Турция, САЩ и няколко европейски държави, осъдиха референдумите и отказаха да признаят тяхната валидност.
В отговор украинският президент Зеленски подписа указ, с който обявява анексирането на четирите региона от Русия, както и анексирането на Крим през 2014 г. за нищожни.
ВЗРИВЪТ НАД КРИМСКИЯ (КЕРЧЕНСКИЯ) МОСТ
На 8 октомври 2022г. мощна експлозия повреди Кримския (Керченския) мост, който е ключов проход, свързващ Русия и Крим. Най-малко трима души бяха убити при експлозията, която Путин обяви за „терористична атака“, извършена от украинското разузнаване. Киев потвърди тези твърдения 10 месеца по-късно.
ИЗТЕГЛЯНЕ НА РУСИЯ ОТ ХЕРСОН
Руските сили поеха контрола над района в началото на март, като Херсон беше единственото място, където те установиха присъствие на западния бряг на реката. На 2 март руското министерство на отбраната заяви, че градът е под пълен руски контрол.
До 15 март Москва обяви, че целият регион е превзет.
На 10 юли Украйна призова цивилните в района на Херсон да се евакуират преди планирано контранастъпление.
Украинските сили успяха да пробият фронтовите линии на Русия, насочвайки се към руски наземни комуникационни линии, складове за боеприпаси и военни и транспортни средства. Те постигнаха и няколко успеха на ключови места на западния бряг на река Днепър, като повредиха два моста и се провалиха опитите на Русия да поддържа доставки чрез шлеп и ферибот.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви на 9 ноември, че страната му ще изтегли войските си от южния украински град Херсон. Решението е взето, за да се спасят животите на руските войници в лицето на украинската контраофанзива и трудностите да поддържат отворени линиите за доставки към стратегическия град.
ЗЕЛЕНСКИ ПОСЕТИ САЩ
На 21 декември 2022г. Зеленски посети Белия дом, първото му задгранично пътуване от началото на войната, за важни разговори с президента на САЩ Джо Байдън и висши американски служители.
По време на посещението администрацията на Байдън обяви трансфера на първата система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ на Украйна като част от нов пакет от военна помощ на стойност 1,85 милиарда долара.
ДРОНОВЕ НАД КРЕМЪЛ
На 3 май 2023 г. Москва заяви, че е свалила два украински дрона над резиденцията на Путин в Кремъл, наричайки това „терористичен“ заговор за убийството на руския президент.
Зеленски категорично отрече каквото и да е участие, подчертавайки, че фокусът на Украйна е върху възстановяването на собствените й територии, а не върху нападение над чужди държави.
БИТКАТА ЗА БАХМУТ
На 21 май 2023г. Русия обяви пълен контрол над град Бахмут, важен транспортен и логистичен център в района на Донецк, който се намира в предимно рускоезичния индустриализиран регион Донбас.
Зеленски и други украински официални лица първоначално отрекоха твърденията на Русия, но на 30 май украинският военен говорител Сергей Череватий призна, че градът е под руски контрол.
„УКРАИНСКА ДИВЕРСИОННА ГРУПА“ В БЕЛГОРОД
Губернаторът на руската Белгородска област заяви на 22 май 2023г., че „украинска диверсионна група“ е навлязла в района. Русия твърди, че Украйна е предприела поредица от атаки срещу граничните региони на Русия, особено Брянск и Белгород, включително удари с дронове и артилерия и нападения от паравоенни групи.
ЯДРЕН ПАКТ МЕЖДУ РУСИЯ И БЕЛАРУС
На 25 май Русия и Беларус подписаха споразумение за разполагане на руско ядрено оръжие в Беларус. Споразумението уточнява условията за съхраняване на това оръжие в специално предназначено за това съоръжение. Москва съобщи, че решението е взето в отговор на „изключително рязката ескалация и активността на съвместните ядрени мисии на НАТО“.
ЕКСПЛОЗИЯ НА ЯЗОВИР КАХОВКА
Русия и Украйна се обвиниха взаимно за взривяването на язовир Каховка на 6 юни 2023г. Той наводни околните райони и принуди хиляди хора да напуснат домовете си.
Москва обвини Украйна, че се опитва да прекъсне прясната вода на Крим. А Киев твърди, че Русия е взривила язовира, за да забави очакваната украинска контраофанзива.
УКРАИНСКАТА КОНТРАОФНАЗИВА
На 10 юни Зеленски обяви, че Украйна е започнала контраофанзива. През ноември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Украйна е успяла да възстанови половината от завзетите от Русия земи и това е голяма победа. По неговите думи украинските войски нанасят значителни поражения на руските сили.
БУНТЪТ НА ВАГНЕР И СМЪРТТА НА ПРИГОЖИН
На 23 юни 2023 година руската частна военна компания „Вагнер“ влиза във въоръжен конфликт с руската армия след нарастващо напрежение между нейния лидер Евгений Пригожин и руското министерство на отбраната. Пригожин обвини руския министър на отбраната Сергей Шойгу за провалите и жертвите на армията и го обвини, че води войната в полза на руските елити. Вагнер превземат Ростов на Дон с неговия ключов военен щаб и постепенно напредват към Воронеж в посока Москва.
В отговор Федералната служба за сигурност (ФСБ) образува наказателно дело срещу Пригожин за „подстрекаване към въоръжен бунт“. В телевизионно обръщение президентът Владимир Путин нарича действията на Вагнер държавна измяна и се зарича да потуши бунта.
След сделка с Александър Лукашенко, Пригожин нарежда на войските си, които се намират на около 200 километра от Москва да се върнат. Обвинението в държавна измяна е снето, което позволи на хората от Вагнер да се преместят в Беларус.
На 23 август, точно два месеца след бунта, Пригожин загива в самолетна катастрофа в Русия. Шефът на Вагнер и още девет души, включително съоснователят на групата Дмитрий Уткин, са на борда на частен самолет, който се разбива в района на Твер, северно от Москва.
ВОЕННА ПОМОЩ ЗА УКРАЙНА
На 8 юли президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че САЩ са започнали доставки на касетъчни боеприпаси за Украйна поради липса на конвенционални снаряди, наричайки това „временна мярка“.
На 6 септември САЩ разкриха още един пакет от военна помощ на стойност 175 милиона долара за Украйна, който включва снаряди с обеднен уран.
Украйна получи ракети Storm Shadow и SCALP от западните съюзници с обсег на прицел от над 800 километра, принуждавайки Русия да изтегли своите военни кораби от пристанището на Севастопол.
ВОЙНАТА НА ИЗРАЕЛ В ГАЗА
От 7 октомври войната в Газа накара западната финансова и военна помощ, предназначена за Украйна, да бъде пренасочена към Израел. Конфликтът в Украйна избледня на заден план, особено по отношение на глобалното медийно отразяване и политическо внимание, откакто Израел започна войната си срещу обсадения палестински анклав.
СМЯНА НА ВИСШИ КОМАНДИРИ В УКРАЙНА
На 7 февруари 2024 г. Зеленски освободи от длъжност главнокомандващия на Украйна Валерий Залужний. Този ход беше широко очакван, тъй като се смяташе, че Залужни е отговорен за недостатъчно успешната контраофанзива на Украйна през 2023 г. и се подозира, че има президентски амбиции. Той беше заменен от Александър Сирски, който преди това беше командир на украинските сухопътни сили.
БИТКАТА ЗА АВДЕЕВКА
На 17 февруари Сирски нареди на украинските сили да се оттеглят от Авдеевка, след четиримесечни ожесточени боеве срещу руските сили.
Силно укрепената с тунели и бетонни фортификации Авдеевка се намира в околностите на Донецк, административния център на едноименната област, която е частично окупирана от руските сили. Може да се окаже, че превземането на Авдеевка идва точно навреме за Русия и ще ѝ послужи като плацдарм за окончателното превземане на цялата Донецка област.
КАКВО ПРЕДСТОИ
След първоначалното отчаяние от руското нашествие преди две години, последвано от големи надежди за бърз обрат, фактите на фронтовата линия сега навеждат на мисълта за година на стагнация.
Украинските войници са изтощени и не им достигат артилерийски снаряди и ракети за противовъздушна отбрана (ПВО). Те все още не са получили оръжейни системи, изтребителите Ф-16 или произвежданите в САЩ армейски тактически ракетни системи „АТАКСМ МГМ-140“.
„Тази година ще бъде „година на възстановяване и подготовка и за двете страни на конфликта, подобна на 1916 и на 1941-1942 година“, заяви пенсиониралият се миналата година генерал-лейтенант Марк Тис, бивш заместник-командир на въоръжените сили на Белгия пред „Политико“.
Настроенията в Украйна са мрачни, пише още в материала на „Политико“, което според изданието се е видяло по време на скорошната Мюнхенска конференция за сигурност, където миналогодишният оптимизъм относно успешната контраофанзива е заменен с горчив песимизъм.
За ген. Бен Ходжис, бившия командващ на силите на САЩ в Европа, фактът, че Украйна продължава да поддържа жизнеспособна отбрана и че остава непреклонна, е повод за оптимизъм.
Още актуални анализи – четете тук
