Въпреки риска от преследване, хиляди хора публично отдадоха последната си почит на опозиционния лидер Алексей Навални в различни градове в Русия.
Измина много време, откакто фразата „Путин е убиец“ ехтеше по улиците на Москва, а руските власти със сигурност се опитаха да предотвратят подобно нещо да се повтори. Но смъртта не повлия на способността на Алексей Навални да надвие Кремъл. Дори да лежи с пепеляво лице в ковчег, той успя да направи това, което в днешна Русия изглежда невъзможно: да изкара хиляди по улиците в акт на колективно неподчинение, невиждан откакто руският президент Владимир Путин започна своята пълномащабна война срещу Украйна преди две години.
Ако беше жив, Навални, който бе голям любител на мрачния хумор, вероятно щеше да се наслади на подготовката на собственото си погребение, като окончателно доказателство за моралната деградация на Кремъл.
От момента, в който майката на Навални, Людмила, пътува до наказателната колония, където той почина внезапно в средата на февруари, тя съобщи, че руските власти са се опитали да я изнудват да организира непублично погребение. Първо, отказаха да й предадат тялото на Навални. След това съюзниците му не можаха да намерят място, в което да се състои поклонението. А в четвъртък изведнъж стана невъзможно да се намери катафалка, която да пренесе тялото му до църквата.
Путин, който отказва да нарече Навални по име, изглежда е решил, че неговият политически враг трябва да изчезне под земята, обвит в мълчание. И все пак, въпреки риска от преследване, в петък хиляди хора публично отдадоха последната си почит на Навални в градове из цяла Русия.
Лична и политическа смърт
В Москва имаше най-много хора. В столицата млади и стари се редяха с часове на опашка в студа в квартал Марино, където приживе живееше Навални – първо пред руската православна църква за служба, а след това към близкото гробище, където в крайна сметка Навални беше погребан.
Може да се каже, че тълпите са само върхът на айсберга. Много от поддръжниците на Навални, включително целият му екип, избягаха от Русия и нямаха друг избор, освен да следят събитията от чужбина. Имаше и много негови привърженици, които в Русия бяха възпрепятствани или твърде много се страхуват да присъстват.
Прякото излъчване на погребението на Навални, организирано от екипа му в YouTube, привлече постоянна аудитория от 250 000 зрители.
Въпреки че екипът на Навални настоя, погребението да не се превърне в протестен митинг, вероятно за да се сведе до минимум рискът за техните поддръжници, за много руснаци смъртта му е както лична, така и политическа.
Първоначално се чуваха скандирания: „Навални!“ и „Вие не се страхувате, ние също“, но те бързо се превърнаха в „Русия ще бъде свободна!“, а до следобеда големи групи скандираха: „Не на войната!“
„За мен днес беше възможно най-силното напомняне, че политиката в Русия не е мъртва, че хората не се предават и продължават да вярват в бъдеще без диктатури, несправедливост и войни“, заяви Роман, 24-годишен московчанин, който помоли фамилията му да не бъде разкрита от съображения за безопасност.
Години наред държавният апарат на Русия се опитва да превърне Навални в токсична фигура. След задържането му в началото на 2021 г. цялата му мрежа беше обявена за „екстремистка организация“, принуждавайки близките му съюзници да заминат в изгнание, а поддръжниците му да мълчат.
Крайна мотивация
Показателно е, че съпругата на Навални, Юлия, която обеща да поеме щафетата от съпруга си, и децата на двойката, Дария и Захар, не присъстваха на погребението и останаха извън Русия. Вместо това те публикуваха трогателни постове в социалните мрежи.
Поради опасенията от репресии преди погребението правозащитната група „Первый отдел“ посъветва опечалените да се въздържат дори от носене на снимки или изображения на опозиционния лидер, въпреки че няма руски закон срещу това.
„Всичко, което се случи през последните години около Алексей Навални, показва, че когато става въпрос за този човек, властите не говорят на езика на закона, а на улицата, затвора и грубата сила“, заяви Дмитрий Заир-Бек, адвокат в правозащитната група „Первый отдел“.
Но ако надеждата на Кремъл беше, че смъртта на Навални ще демонстрира успеха на властта в изкореняването на всяка опозиция, вместо това тя даде на руснаците крайната мотивация да излязат и да се борят. Почти веднага започна да се наблюдава мощен изблик на емоции. Хора в цяла Русия започнаха да носят цветя на паметниците на политически репресираните от съветската епоха в своите градове, въпреки че руските власти разчистваха цветята и извършиха стотици арести. Повече от 60 души са били задържани в 13 града, докато в Москва се водеше основно курс на несблъсък.
Според анализатора Абас Галямов Кремъл изглежда е решил да избегне публични сблъсъци в столицата преди президентските избори след две седмици.
„Нещата заплашваха да отидат твърде далеч, с битка срещу мъртъв човек и крещяща липса на уважение към майката на Навални“, каза анализаторът Абас Галямов. Служителите на Кремъл „не искат да изглеждат като сатанисти пред собствения си консервативен електорат“, каза той. „Вместо това, стратегията изглежда е била да се ограничи размерът на тълпата в петък и да се спре потокът от информация“.
Преди погребението, на студентите и държавните служители е било наредено да не присъстват, а някои хора са получили предупреждения от полицията. В самия ден опечалените трябваше да се справят със спрян интернет сигнал и възпрепятстван достъп до църквата и гробището.
Служителите на църквата и гробището избързаха с процедурата по погребението, давайки само на шепа хора шанс да се сбогуват, преди ковчегът на Навални да бъде заровен в земята.
Последната дума
Но сплашването и цензурата постигнаха само това. Медиите съобщават, че ученици от училище близо до църквата са били чути да викат „Навални“ от прозорците. Няколко публични личности също присъстваха, привличайки допълнително внимание. Сред тях бяха Евгений Ройзман, бивш кмет на Екатеринбург и яростен критик на Путин, както и антивоеннният политик Борис Надеждин.
Последният влезе в световните заглавия, след като руснаци се наредиха пред предизборния му офис, за да подкрепят кандидатурата му за президент на Русия. Надеждин беше незабавно дисквалифициран от президентската надпревара, за да няма съмнение, че Путин ще излезе като победител в гласуването през март.
Но опашките в подкрепа на Надеждин и за погребението на Навални в петък вече разбиха наратива на Кремъл, че руският лидер и неговата война се радват на единодушната подкрепа на руснаците. Те вдъхнаха на антикремълските руснаци така необходимата надежда.
„Дългите опашки от хора се превърнаха в новия начин за руснаците да участват в политиката“, каза Кирил Мартинов, главен редактор на „Новая газета Европа“, пред телевизионния канал „Дождь“.
Попитан за погребението на Навални в петък, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа коментар, освен да напомни на руснаците да спазват законите за протести.
Така че Навални в крайна сметка имаше последната дума. Докато ковчегът му беше спуснат в прясно изкопан гроб, музиканти изсвириха „My Way“ на Франк Синатра, последвана от последната песен от любимия на Навални филм: „Терминатор 2“, от който е и знаменитата фраза I`ll be back (превод: Ще се върна!)
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
