Смъртта на руския опозиционер Алексей Навални потресе света. Световни политици обвиниха директно руския президент Путин. Властите в Русия мълчат гузно, крият тялото на починалия от родната му майка, милиционери арестуват всеки, който излезе с цвете да почете жертвата на диктаторския режим.
А у нас? Малки групи политически активни граждани се събираха на бдение няколко вечери с цветя и свещи пред руското посолство в София. Някои наши политици изказаха възмущение, други си затраяха – все едно нищо не е станало. Президентът Радев се измъкна с общи приказки във Фейсбук, банални и така премерени, че да не засегнат извършителите от Кремъл – че „обстоятелствата около смъртта на Навални” трябвало да се изяснят. Да, знаем как се изясняват такива случаи в Русия и колко „ясни” са до днес убийците на Анна Политковска или на Борис Немцов.
СБЖ /Съюзът на българските журналисти/ съобщава на сайта си, че ще прави протести в защита на Джулиън Асандж, за който английското правосъдие ще решава дали да разреши екстрадиция в САЩ, а премълчава смъртта на Навални и не съобщава нито дума за това.
В някои медии и най-вече в социалните мрежи се явиха дежурните кремълски защитници – смъртта на Навални мобилизира нашите „дневални” путинисти. Като по даден сигнал те започнаха да задават въпроса: кому е изгодно? И да доказват, че смъртта на опозиционера не е нужна в този момент на руския президент – точно преди избори, точно по време на Мюнхенската международна конференция. Тази смърт е по-изгодна за „колективния Запад”.
Тоест, американците или англичаните го убиха… Ама как би могло да стане – нали Навални е зад решетките в най-охранявания руски затвор, зад полярния кръг? Нашите „дневални” не обясняват – намекват: нали сте гледали филмите за Джеймс Бонд – колко му е Ми-6 да прати своя агент със задачата да премахне Навални, че за гибелта му да излезе виновен Путин…
Други пък обвиняват руския опозиционер за собствената му смърт – като е знаел какво го очаква, защо не си останал на запад, а се е върнал в Русия?
И ако на първите, които приписват убийството на Джеймс Бонд, няма какво да им обясняваш, те са „бронирани здраво в гърдите”, на вторите може би е редно да им се припомни що е това – саможертва в името на свободата!
Сега, когато честваме и годишнината от гибелта на Апостола, нека помислим как преди век и половина един човек се изправи срещу цяла империя и увисна на въжето, вместо да си седи мирно вкъщи или да си живее в емиграция в Румъния.
И като носим цветя пред паметника на Левски, няма ли да се сетим, че за своя народ и Навални е един Апостол, отишъл си сега почти неразбран в родината си, но който някой ден в Русия ще има паметници, където хората свободно ще поставят цветя.
М. ВЕШИМ
Още новини от деня – четете тук
