Управляващите на т.нар. „Азербайджанска пералня” разкриват, че между 2012 и 2014 г. са направени повече от 16 хил. плащания на стойност близо 2,9 млрд. долара за лобиране в Европа, купуване на луксозни стоки и пране на пари, разкрива разследване на Guardian.
Част от тези средства са отишли при политици и журналисти, като част от международна лобистка операция, за да отклонят критиките към президента на Азербайджан Илхам Алиев и да популяризират позитивния имидж на своята богата на петрол страна. Няма данни всички получатели да са наясно с оригиналния източник на парите.
Проследени са над 16 хиляди плащания към високопоставени европейци и журналисти, лобирали за подобряване реномето на Азербайджан.
Паричните средства, внесени от непрозрачен набор от платежни директори в Азербайджан и Русия, са пътували до британските компании – всички командировани дружества, регистрирани в Companies House в Лондон. Една от водещите банки в Европа, Danske, е обработвала плащанията чрез своя клон в Естония.
Danske Bank заяви, че „прането на пари и други незаконни практики”се е случило. Първоначално тя забеляза нередовните плащания през 2014 г. Финансовият регулатор на Естония заяви, че системите, предназначени да спрат изпирането на пари в клона, са се провалили.
Така азербайджанското правителство е обвинявано за систематично нарушаване на човешките права, корупция и подправяне на избори.
Политиците
Изтеклата банкова документация показва множество плащания на няколко бивши членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Единият е Едуард Линтър, бивш германски депутат и член на християнския социален съюз, баварската сестра на управляващите християндемократи на Ангела Меркел. Друг е италианският бивш председател на дясноцентристката група в Pace, Лука Волоне.
Плащанията са се случили във време, когато Азербайджан беше подложен под натиск заради арестуването на активисти за правата на човека и журналисти, както и обвинен за провеждане на манипулирани избори. След интензивна операция по лобиране обаче, членовете на Съвета на Европа гласуваха против доклада от 2013г., критикуващ Азербайджан.
Линтър се оттегля като депутат през 2010г., но остава твърд поддръжник на Азербайджан. Той основава Дружеството за насърчаване на германско-азербайджанските отношения в Берлин, което получава 819 500 евро. Едно плащане в размер на 61 000 евро бе направено две седмици след като Линтър се завърна в Берлин от пътуване до Азербайджан, където наблюдаваше президентските избори през 2013г. Той каза, че проверката му е в съответствие с „германските стандарти” – в пряк контраст с официалните наблюдатели на изборите, които откриват „значителни проблеми”.
Линднер твърди, че е получил парите за своето общество, не е лично облагодетелстван, и че по това време не е бил член на парламента или Съвета на Европа. Една азербайджанска неправителствена организация е плащала за пътуването, казва той, като допълва, че че няма познания за първоначалния източник на получените плащания.
Що се отнася до подробностите за паричните средства, дадени на Волоне, те се появиха през 2016г. и предизвикаха възмущение. Той получи повече от 2 млн. евро на вноски чрез фондацията „Novae Terrae”, основана в Италия. Прокурорите в Милано го обвиниха в пране на пари и корупция. Волтоне отрича злоупотреби. Той се стреми да отхвърли случая.
Данните също така показват, че средствата се плащат чрез британските компании на Калин Митрев, българин, назначен миналата година в борда на базираната в Лондон Европейска банка за възстановяване и развитие. Митрев е получил поне 425 000 евро за частна консултантска работа от местна фирма „Авеар”, която е азиатска. Той признава плащанията и заявява, че те са за легитимни бизнес консултации. Той отрича всички познания за канала, използван за получаването им, или оригиналния източник на средствата.
„Всички доходи, генерирани от дейности в различни страни, бяха надлежно отчетени и обложени в държавата ми на пребиваване, България. Консултантската ми работа спря, когато се присъединих към банката в Лондон”, категоричен е Митрев.
Откровението, че съпругът й се е консултирал с азарската компания, може да се окаже неудобно за съпругата на Митрев, Ирина Бокова, която е генерален директор на ЮНЕСКО. Тя връчи едно от най-високите отличия на организацията, медалът на Моцарт, на азербайджанската първа дама и вицепрезидент Мехрибан Алиева. Също така Бокова организира изложба в централата на ЮНЕСКО в Париж, озаглавена „Азербайджан – Страна на толерантността, пишe „Гардиън”.
Попитана от Гардиън дали е имало конфликт между работата на съпруга й и ролята й на ООН, тя категорично отрече това, заявявайки, че не е знаела за бизнеса на съпруга си.
„Като генерален директор на ООН имам задължение да развивам стабилни работни отношения с всички членове на организацията в съответствие с политиките, определени от държавите-членки. Азербайджан не е изключение в това отношение. Изключително се гордея с решителното си преследване на мандата на ЮНЕСКО, включително в областта на правата на човека, свободата на изразяване и безопасността на журналистите”, посочва Бокова пред изданието,
Лобистите
Големи суми от схемата бяха изразходвани за лобиране. През 2014г. Ескарт Сайгър бивш продуцент на CNN, работещ в базиран офис в Лондон, е получил близо 2 милиона евро от британските компании. Неговата PR кампания е свързана със статии, които популяризират правителството на Азербайджан и неговите възгледи. Едно парче отрича нарушенията на Баку в случая Волоне. Сайгър не коментира.
Луксозни услуги
Банковите данни показват, че Азербайджанският фонд е бил използван за голямо разнообразие от цели. Повече от 2,9 млрд. долара са отишли към фирми, като около 50 млн. долара саизплатени на физически лица. Много бенефициенти са фирми за търговия на дребно и услуги в Западна Европа. По всяка вероятност те не са знаели за произхода на плащанията, които получават.
Някои от 200-те парични трансфери до Обединеното кралство се отнасят до образование. През 2014г. 89 800 британски лири са били прехвърлени на колежанското училище „Клейн Етелбурга” в Йорк. Училището отказва да коментира случая.
Цялото разследване можете да прочетете ТУК.
- Статията е препечатана от „Гардиън“ , а заглавието е на „Дебати“
