ГЕРБ спечели изборите, но победата не изглежда сладка. Борисов има огромен проблем – порасналото неприлично петно „Пеевски“, което трудно може да се прикрие със смокинов лист.
Резултатът от парламентарните избори в България сякаш отново ни връща на ръба на политическата криза. Първо, защото 50-ото Народно събрание ще бъде с още по-ниска легитимност от предходното, бидейки излъчено само от една трета от избирателите. Второ, защото две трети от партиите в него са от досегашното евроатлантическо мнозинство, което се разпадна и членовете му станаха опоненти. И трето, защото почти всички са губещи, дори и убедително спечелилите.
Почти всички губят подкрепа
Първенецът ГЕРБ губи 21% от избирателите си от предишния вот на 2 април 2023 – от 670 000 поддръжници тогава, днес партията на Бойко Борисов има 526 000. Големият губещ е „Продължаваме Промяната – Демократична България“, стопила се наполовина – от 621 000 на 308 000. Само ДПС бележи ръст от 5% и вече е с 366 000 избиратели. Сред партиите от досегашната една трета опозиция, „Възраждане“ отслабва със 17%, БСП губи цяла една трета от безспирно топящия ѝ се електорат, който вече е едва 151 000 души, а ИТН расте с 22% до 128 000 гласа. Новопоявилата се формация „Величие“, спечелила 100 000 гласа и радваща се на 4,65% от вота, може би нямаше да влезе в парламента, ако имахме избирателната активност на предходния, когато със 104 000 гласа ИТН едва прескочи 4-процентовата бариера.
Освен числата обаче голямо символно значение има и подредбата от състезанието. Довчерашните управляващи ПП-ДБ не просто загубиха катастрофално изборите, а дори не са втори. Втори е онзи, който бе център в предизборната им кампания – ДПС на Делян Пеевски. А той вече става проблем на първия – ГЕРБ на Бойко Борисов, чиято убедителна победа не изглежда никак сладка.
Неприлично голямото петно „Пеевски“
Не просто защото депутатските места на двете формации не стигат за самостоятелно мнозинство. И да стигаха, Борисов заяви многократно, че няма да управлява само с ДПС. И не защото имаме вече едно неприлично силно ДПС, оказало се за пръв път сребърен медалист. А ДПС на Делян Пеевски – носителя на „ордена Магнитски“, човекът, свързван постоянно с кафяви медии, банкови фалити и влияние в съдебната власт. Толкова пораснало неприлично петно трудно може да се прикрие с някое малко смокиново ИТН като коалиционен партньор, дори и с малко „Величие“ в добавка за разкош.
С Пеевски под ръка Борисов трудно може да състави открито коалиционно управление. Но няма как да свали отговорността на ГЕРБ на първи мандатоносител. Партията отдавна чака да вземе властта, а досега Борисов обясняваше, че макар и първа, е отстъпила на втората тогава ПП-ДБ с кабинета „Денков“. Сега пък е абсурдно мандата да поеме втората сила – ДПС на Пеевски, без това да настрои целия парламент и широката публика срещу двете формации. Реализиране на кабинет с трети мандат по избор на президента пък би бил напълно прозрачен ход за задкулисно управление, защото такова правителство няма как да съществува без подкрепата на първата политическа сила. А евентуален провал и на третия мандат и отиване на нови избори ще се пише изцяло на сметката на ГЕРБ – отказалият да управлява се наказва тежко от избирателя, така се случи с ИТН, когато беше първа сила. Освен това Борисов вече не може да стовари вината за изборите на ПП-ДБ, защото са трети и до тях не стига автоматично мандат за кабинет, а и дори президентът да ги избере за третия мандат, ще е абсурдно сила, загубила половината си избиратели, да бъде нагърбена със съставяне на правителство. Което пък отново няма как да стане без ГЕРБ, а и би представлявало нова сглобка, заради която именно ПП-ДБ загуби изборите.
Възможно е ГЕРБ да потърси вариант за експертен кабинет с по-широка парламентарна подкрепа, но това отново трудно може да се обясни като нещо различно от смокинов лист, прикриващ неприличното участие на ДПС на Пеевски в него.
Открита коалиция или кабинет на малцинството
Най-чистият вариант – открита коалиция на ГЕРБ и ДПС, заедно с ИТН, е рисков за Борисов, защото е сериозна предпоставка ПП-ДБ да се възроди като политическа алтернатива, възвръщайки сили като претендент за следващо управление.
Възможен е и кабинет на ГЕРБ на малцинството, с пасивната подкрепа на ДПС и ИТН, а защо не и на други парламентарни сили, включително новата „Величие“. Това ще изглежда по-героичен вариант на поелата отговорността победителка в изборите. Но отново трудно би заблудила публиката, че е вариант на управление на едно мнозинство, оформило се още в предишния парламент. Особено ако бъде здраво скрепено с подялба на новите органи на съдебната власт и на регулаторите.
Невъзможността ГЕРБ да ни пратят отново на избори
При всички положения Борисов няма разумни опции да изпрати страната на нови избори. Защото може да загуби и много повече от 140-те хиляди избиратели, които загуби на вота в неделя. Двете трети от българските гласоподаватели, които останаха вкъщи и не намериха алтернативи, на седмия вот може и да открият такава и да пометат досегашните парламентарни партии. Или най-малко да превърнат първостепенните във второстепенни.
В калкулациите доколко да е прикрито едно управление на ГЕРБ и ДПС в 50-ия парламент задължително влизат и очакванията дали то ще има силна опозиция, от която Борисов да се притеснява. От една страна, заплахата „Пеевски“, която бе в центъра на кампанията на ПП-ДБ, очевидно не сработи, съдейки по изборния резултат. От друга страна, коалицията остава първа политическа сила в по-голямата част от София, а поддръжниците ѝ имат доказан рефлекс за протести на жълтите павета.
Но и протестната активност не е „в кърпа вързана“. Ако ПП-ДБ не намери верния път в опозиция, управлението на Борисов може да я маргинализира допълнително. Изгодната за възстановяване след поражение опозиционна роля не гарантира непременно успешен политически рестарт. БСП на Корнелия Нинова е най-доброто доказателство, че можеш устойчиво да се топиш и в опозиция, без дори да е нужно управляващите да те натискат.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
