Продължавам да търся точната диагноза на случващото се в българския политически живот.
Но продължавам и да се дразня от това, че на голяма част от нашите журналисти, нашите политически анализатори и социолози липсва нещо, което ще определя като паресиастика. Думата означава способност за казване на истината направо, директно, непосредствено.
А мисля, че именно това ни липсва в момента.
Преди няколко дни, чакайки в студиото на една от централните телевизии да дойде редът ми (щях да говоря за друго, не за политика), слушах размишленията на трима от въпросните политически анализатори, които обсъждаха предстоящото тогава гласуване на проектоправителството на ГЕРБ.
Гадаеха ще има ли в парламента „успали се депутати“ (както се бил изразил Бойко Борисов), ще получи ли при „създалата се вътрешнопартийна ситуация в ДПС“ кабинетът на ГЕРБ подкрепа от тази „политическа сила“? Ще продължи ли „партията на Слави Трифонов“ да държи да състави „експертно правителство“ с третия мандат и т.н.? Ако човек от друго време и място би чул разсъжденията на анализаторите, би решил, че те говорят за нормални партии и нормален парламентарен живот (може би би се учудил само на броенето на евентуално „успалите се“ депутати).
Няколко дни след чутото в студиото на въпросната телевизия аз бих определил политическата система, оформила се в страната ни – по Аристотел – като безспорна олигархия. При това като олигархия, влязла в тежък междуособен конфликт.
Защото какво имаме към днешния ден на политическата сцена?
Една вече достигнала апогея си и сякаш започваща леко да склерозира по политическите си върхове олигархия, наречена ГЕРБ. Една изградила се още в първите десетилетия след 1989 г. олигархия под името ДПС, и една, заела се от месец-два насам да я присвои олигархия… на Делян Пеевски.
В добавка: едно „резервно гнездо“ на олигархиите на Борисов и Пеевски, от което те, борейки се помежду си, си набавят допълнителен ресурс, именуващо се официално ИТН, за което към момента не знаем под властта на коя по-точно от двете олигархии се намира.
В духа на паресиастиката, за която споменах по-горе, ще попитам онези, които биха възразили на определенията, които давам на въпросните три партии.
Прави ли си илюзия някой, че ДПС наистина е „либерална“ по идеологията си и „национална“ по електората си партия? Нима не е известно, при това на всички, че поне до този момент нейният електорат е чисто и просто затворен етнически и не е дори електорат на свободно – по волята си, гласуващи избиратели от въпросния етнос, но електорат, командван от кметовете, областните управители, провинциалните бизнесмени от върхушката на тази партия.
Всъщност именно защото е безусловно командвана от тия персони, партията ДПС стана в последните месеци лелеяна плячка на един от основните (и доскоро без открити политически амбиции) олигарси у нас – Делян Пеевски.
Ако някои се питат откъде ще намери избиратели „неговото“ ДПС, ако той, както виждаме, че става, влезе в конфликт със „старото“ ДПС на Доган, отговорът е ясен.
Ами като се „сдружи“ с колкото се може повече от областните управители, кметовете и държателите на фирми, които до този момент са били „на Доган“, а утре биха могли да станат вече негови – на Пеевски. И тогава те ще изкомандват затворения етнически електорат за чие ДПС следва вече да гласуват.
Предстои прочее да видим кой олигарх в този разразил се конфликт ще се окаже по-силен – старият, отколешният или новият. Защото, който от двамата овладее онзи „обръч от фирми“, за който преди години без стеснение признаваше стария олигарх, той ще победи в битката. Защото тази партия всъщност няма „избиратели“ – тя има зависими от „босовете“ си, неполитически „поданици“, а самите „босове“ пък имат „боса на босовете“.
Но в много голяма степен такава е и политическата партия ГЕРБ. На политическата повърхност тя сякаш има кметове, общински съветници, а значи има и „избиратели“.
Всъщност обаче има… фирми, фирми подизпълнители на тези фирми, администрация и клиентела на тази администрация. И всички те държат в ръцете си не „електората“ на ГЕРБ, а зависимите от местните босове на ГЕРБ политически „поданици“.
Да, в България все още диша и една остатъчна олигархия – тази, свързана с БСП и някогашната комунистическа номенклатура. Ако и тук трябва да бъда паресиаст, ще кажа, че ако БСП би разчитала на някакви „ляво мислещи“ избиратели, тя отдавна вече щеше да падне под 4-процентовата бариера и да изчезне от политическия небосклон.
Защото и да има „леви“ в България, те изобщо не припознават като своя партията, бранеща „традиционните ценности“, „православната ни вяра“ и „братството ни с руските освободители“.
Избирателите на БСП се осигуряват днес (и затова са все по-малко) от останалите все още на сцената бизнесмени, фирмаджии и провинциални големци на тази столетница.
Защото те също, където все още ги има, са не „избиратели“, а „подчинени кръгове“, зависима клиентела.
Добавете към всичко това, че (с много малко изключения) няма шефове на медии, на телевизии, на вестници, на онлайн издания, а дори и на издателства, за които да не е известно (собствено на всички), че са – едни от тях „хора на Борисов“, други „хора на Пеевски“, трети „хора на Доган“, и ще трябва да заключите, че и тъй нареченото ни „обществено мнение“ е олигархично създавано и моделирано.
И ето, най болезненото е, че като стихиен антагонист на тези олигархии в България се надига един все още недостатъчно артикулиран, все още не тъй масов (но пък умело дирижиран от Москва) фашизъм. Днес той все още може да бъде „държан“, а даже и използван от олигарсите.
Но утре – и това също е по Аристотел – може да ги събори, защото според древногръцкия философ (образованите знаят това) олигархията обикновено се наследява от… тирания.
Текстът е публикуван в „Портал Култура“.
