Владимир Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“.
– Г-н Левчев, Защо ГЕРБ не можа да формира правителство, въпреки че са победител на последните избори?
– Според мен Бойко Борисов не искаше да има правителство с първия мандат, подкрепено само от ДПС на Делян Пеевски и от някакъв “златен пръст” в лицето на депутати на ИТН и разпадналото се вече “Величие”, този бутафорен “исторически парк”.
От друга страна, Борисов не искаше и да понесе вината за ново отиване на избори, след като вече провали веднъж “сглобката” с ПП-ДБ в предишния парламент. Затова той предложи не коалиционно или експертно правителство, а силно партийно правителство на ГЕРБ, което беше неприемливо дори за депутатите от ДПС, въстанали срещу Пеевски. Така той се надява, че ще бъде в по-добра позиция на следващите избори.
– Защо според Вас ДПС се разцепи, какво се очаква да се случи оттук нататък в партията?
– Странен беше този възход в ДПС на Пеевски, преследван по закона Магнитски, но напоследък изявяващ се като най-гласовит евро-атлантик. Неговият възход до съпредседател на партията доведе до логични спекулации, че Пеевски държи в шах Ахмед Доган, а и Бойко Борисов, с някакви корупционни задкулисни зависимости.
Но очевидно електоратът на ДПС, който се смяташе за абсолютно послушен досега, както и много от депутатите на ДПС , въстанаха срещу Пеевски. Сега единственият разумен ход на Доган, ако той иска да запази единството на партията си, е да отстрани Пеевски. Това ще даде възможност на ДПС и да участва във властта с други партньори, освен ГЕРБ. Защото за останалите партии Пеевски е неприемлив.
– Избирателната активност на последните избори беше рекордно ниска и ако нямаше такъв сериозен отлив от привържениците на ПП-ДБ вероятно ИТН и „Величие“ нямаше да влязат в парламента. Какво бихте посъветвали привържениците на ПП-ДБ за следващите избори?
– Бойко Борисов, като много опитен политик, изигра ПП-ДБ. Той разруши “сглобката” точно когато Мария Габриел щеше да стане министър председател, поради нежелание да се случи съдебната реформа и със силната подкрепа на Пеевски, който още по-малко я желае.
Но Борисов се постара и контрата остана в ПП-ДБ, сякаш те са разрушили “сглобката”.
От друга страна много от избирателите на ПП-ДБ по начало не бяха съгласни да се влиза в коалиция, макар и наричана само „сглобка“ с ГЕРБ, а още по-малко с подкрепата на “евроатлантика” Пеевски. Затова резултатите бяха такива.
И затова от ПП твърдо настояват, че трябва да останат в опозиция в този парламент. И са прави.
Това обаче означава неминуемо отиване на нови избори, за което има опасност отново ПП-ДБ да понесе вина. Макар че те са трета сила в този парламент, а отговорността за съставяне на някакво правителство е в първата и евентуално втората сила.
В този смисъл може да се помисли за идеята на ДБ за опит за някакъв “технически”, непартиен кабинет, поне за да се покаже, че ПП-ДБ са направили такъв опит, макар че той няма да успее.
Мисля, че коалицята ПП-ДБ, както казва Христо Иванов, трябва да се надгражда. И евентуално да се разширява в дясно. Освен това в нея трябва да има по-голяма равнопоставеност.
Това е една коалиция, базирана на общи евроатлантически ценности и желание за реална съдебна реформа, но е коалиция между две формации, които всъщност принадлежат към две различни европейски политически семейства – либералната ПП и дясно-центриската ДБ.
– Очаквате ли да бъде съставено правителство и какъв би бил неговият хоризонт?
Не очаквам да бъде съставено правителство в този парламент и, разбира се, ако бъде съставено, то едва ли може да просъществува дори до края на годината при тази конфигурация на силите в парламента.
Не виждам възможно мнозинство, което да подкрепи такова правителство, независимо как се нарича – експертно, или техническо.
– Ако отидем на нови избори, каква е Вашата прогноза за изхода от тях?
Такива прогнози са, меко казано, рисковани. Виждате как във Франция се прогнозираше победа на крайната десница, а крайната левица излезе напред при втория тур на изборите.
Все пак, дясно-центристите се обединиха около либерала Макрон. У нас появата на бутафорното „Величие“ не беше прецедент. ИТН – едно друго национал-популистко формирование без ясна идеология, макар и не чак толкова абсурдно, колкото „Величие“, в един момент, при многобройните предсрочни избори излезе победител.
Но не можа да състави правителство и се провали на следващите избори. Очакваше се и по-добро представяне на крайната левица в лицето на Ваня Григорова. Разбира се у нас и крайната левица и крайната десница, в лицето на “Възраждане”, а и с подкрепата на президента Радев, са реално про-путински формирования.
Надявам се избирателите най-накрая да разберат, че спасението е да се гласува за дясноцентристките, истински евроатлантически партии, които искат да се освободим от корупционния модел, напоследък идентифициран главно с Пеевски, както и от руското влияние.
Защото войната на Путин е война срещу Европа и България за него е вражеска страна.
Надявам се избирателите да разберат, че не е възможно да бъдеш български националист, за каквито се представят от “Възраждане”, и едновременно да помагаш на Путин във войната му с Европейския съюз и НАТО, като отказваш помощ за Украйна.
Без ЕС и НАТО можем и нас да сполети съдбата на Украйна — “двойният освободител” да ни се яви като троен с танкове и ракети в Добруджа.
