До президентските избори в Русия (18 март 2018 г.) остава само половин година и логично започват спекулациите ще се кандидатира ли Путин отново и ако не – кой би бил негов вероятен приемник. Интересът е обясним, тъй като президентският пост в Русия е от голямо значение и за световните дела.
Путин господства в Кремъл вече 18 години. През 1999 г. отиващият си Елцин го посочи за служебен президент, оттогава печели всички избори за държавен глава (2000, 2004 и 2012 г.), а през 2008-2012 г. беше премиер, защото нямаше как да се кандидатира за трети последователен път. Но и тогава на практика доминираше във властта. Ако догодина отново спечели и изкара мандата си (който след последните промени в законодателството е 6-годишен), Путин ще стане най-дълго управлявалият Русия/СССР политик след Сталин, който оглавява КПСС през 1922 г. и властва до смъртта си през 1953 г.
Кандидати има
Според социологически проучвания над 55% от руснаците биха искали Путин отново за държавен глава. Той още не е дал категоричен отговор на въпроса дали ще се кандидатира отново, не е казал и „не”.
Наследникът на президента ще бъде решен от руския народ с демократични избори и от никой друг, обяви самият Путин неотдавна на среща в Кремъл в отговор на въпрос на ветеран от войната в Афганистан.
Иначе за изборите вече се регистрират кандидати. Сред тях е екзотичниият Антон Баков, лидер на Монархическата партия, тя засега няма участие в избори от национален мащаб. Включи се Максим Сурайкин, председател на ЦК на „Комунисти на Русия”, създадена през 2009 г. като алтернатива на Комунистическата партия на Руската федерация с лидер Генадий Зюганов. Тази втора компартия през 2016 г. участва в парламентарните избори и с програмата „Десет сталински удара по капитализма” се класира пета с 2,27%.
Тук е и вечният кандидат – националистът Владимир Жириновски, както и вечният опозиционер Алексей Навални. Те обаче не са смятани за заплаха за Путин от анализаторите. В различни комбинации като реални кандидат-наследници, но чак след 2024 г., засега най-често се споменават премиерът Медведев, столичният кмет Собянин и военният министър Шойгу.
На 21 август рейтинг на възможните приемници публикува фондът „Петербургска политика”, една от водещите руски политологични и социологически централи. При изготвянето му авторите са взели под внимание такива показатели, като публичност, активност, политически успехи и провали, очаквания на обществеността, дори честотата на срещи с действащия държавен глава. В резултат рейтинга оглави Дмитрий Медведев (52), който беше президент през 2008-2012 г., когато сегашният президент не можеше да се кандидатира. Втори и трети са Сергей Собянин (59) и губернаторът на Тулска област Алексей Дюмин (45), който преди това работеше в службата за сигурност на президента.
В десетката влизат Сергей Шойгу (62), чиито позиции се засилиха покрай руската военна намеса в конфликтите в Украйна и Сирия; председателят на горната камара на парламента Валентина Матвиенко (68); министърът на финансите от 2000 до 2011 г. Алексей Кудрин (57); шефът на президентската администрация Антон Вайно (45), чийто дядо Карл Вайно от 1978 до 1988 г. е първи секретар на ЦК на Компартията на Естония.
Следват заместникът на Вайно – Сергей Кириенко (55), през 1998 г. той е най-младият премиер в историята на Русия; председателят на долната камара на парламента Вячеслав Володин (53). Десети е главният изпълнителен директор на нефтогазовата компания „Роснефт” Игор Сечин (57), когото сп. „Форбс” през 2009 г. определи за най-влиятелен политик в Русия след самия Путин. Чеченският лидер Рамзан Кадиров е 13-ти, а Навални – 18-ти, като мястото му съответства и на социологическите прогнози за представянето му.
Варианти за смяна на властта
Фондът е предпазлив в прогнозите за смяната на Путин. Авторите подчертават, че става дума по-скоро за рейтинг на вероятностите къде може да се „класира” посочената личност в процеса на преразпределение на влияние след президентските избори през 2018 г. Почти всички руски анализатори смятат, че е рано да се гадае кой и кога ще оглави Русия след сегашния президент – Путин нито дава признаци, че е готов да слезе от сцената, нито е станал по-слаб. Затова по-скоро са склонни да разсъждават върху възможните варианти за смяна на властта в по-далечна перспектива.
Дмитрий Травин, професор в Европейския университет в Санкт-Петербург, например посочва четири такива варианта, като условно ги илюстрира с имена на реални играчи.
Вариант 1: „конституционен лидер” (условно – Медведев). При този вариант кандидатът ще е пребивавал дълго време на поста премиер и ще има ресурс за такава подготовка на изборите, която да му гарантира победа над конкурентите.
Вариант 2: „президент на ФСС – Федералната служба за сигурност” (както наричат ту на шега, ту на сериозно Сечин). Това ще е личност, която контролира службите за сигурност или „поне по-голямата и по-добрата част от тях”, като не е задължително лично тя да стане президент и може да пласира на поста свое протеже.
Вариант 3: „резервен герой” (Шойгу). Това е най-харизматичният политик след Путин, т.е. онзи, който при относително честни избори трябва да спечели благодарение на своята популярност. „Разбира се, при прекалено честни избори току-виж спечелил Навални”, иронизира Травин. Като минус за Шойгу отбелязва, че след неуспешното въстание на декабристите не е в традициите на руската армия да се бори за власт.
Вариант 4: „захватчик” (Кадиров). В Русия има спецчасти, способни да провеждат мълниеносни операции по поръчка на „стопанина”, включително против конкуренцията. Тези части по ефективност не отстъпват на ФСС, а по решителност и жестокост я превъзхождат, тъй като имат боен опит – това са кадировските гвардейци, пише Травин. Самият Кадиров е неспособен да стане президент на Русия, но като партньор на който и да е московски кандидат може да бъде полезен съюзник, вкл. за да има мир в Чечня.
Този четвърти вариант може да се осъществи само в условията на пълна деградация на столичните елити – преяли, отслабени, изпокарани помежду си и неспособни да предотвратят десанта на кавказки бойци край Кремъл. Засега разложението все още не е в такъв напреднал стадий; но както вървят нещата, само след 10-15 години корумпираният елит ще е готов на всичко в името на собствените си интереси, заключава Травин.
Следващото президентско войнство
В разработката си „Политбюро 2.0: Обновление вместо демонтаж” холдингът „Минченко кансълтинг”, друг авторитетен център за политологични анализи, е категоричен, че изходът от предстоящите избори е предрешен. Причина са високият рейтинг на Путин, отсъствието на сериозни конкуренти и консолидацията на руския елит в условията на изострените отношения със Запада. Затова анализът отделя внимание на потенциалните основни играчи в екипа на Путин, след като той отново спечели изборите за президент. Сред тях трябва да се търси негов приемник, но чак след 2024 г., смятат анализаторите.
Най-устойчива е позицията на Медведев, само той има опит и като премиер, и като президент, а и нееднократно е доказвал лоялността си към Путин. Медведев е сравнително млад и затова разполага с важен ресурс – времето. След 2018 г. ще може да избира дали да остане на поста премиер или да оглави „Газпром”, като измести Сечин от поста „главен енергетик”, твърди докладът.
Добри са перспективите за Шойгу, когото авторите на разработката определят като „успешен военен министър на една воюваща държава”. Възможните рискове за него са свързани с форсмажорни обстоателства в зоната на военните действия, но при успех там позициите му ще се укрепят още повече.
Кметът на Москва Собянин е един от малкото членове на „Политбюро 2.0”, които имат ясна визия за дейността си през целия следващ мандат на Путин – това са мащабните действия за кардинална промяна на облика на столицата, твърди докладът. Собянин може да бъде смятан и за претендент номер 2 (след Медведев) за следващото премиерско кресло.
Сечин е на върха на своето влияние и е един от най-преданите на Путин членове на президентския отбор, но безцеремонният му стил формира срещу него широка коалиция сред елитите. Много са и конкурентите на Сечин в енергийния сектор – „Лукойл”, „Газпромнефт”, „Транснефт”, така че бъдещето му не е съвсем ясно, посочва докладът.
Кадиров е определен като единственият ръководител на руски регион, който разполага със самостоятелен силов ресурс и система за неформално икономическо влияние върху други региони на Русия. При това силовият ресурс на чеченския лидер е не просто вътрешноруски, а и външнополитически фактор заради връзките му с ислямския свят.
Избори и салюти
Засега Путин изглежда незаменим. Пък и 18 март 2018 г., когато трябва да са изборите, е дата на поредната годишнина от анексирането на Крим през 2015 г. Така гласуването ще мине на фона на всенародни тържества и празнични салюти. Това съвпадение (дали е случайно?) ще увеличи не само избирателната активност, но и гласовете за Путин, с който руснаците свързват връщането на полуострова „отново у дома”.
Ако запази добрата си физическа форма (което изглежда вероятно), въпросът за приемник вероятно ще започне да се обсъжда едва в процеса на подготовка на парламентарните избори през 2021 г. Възможно е дори в транзитния период до президентския вот през 2024 г. да се подготви някакъв особен статут за Путин и той например да бъде обявен за нещо като „руски аятолах”, смятат анализатори.
