В политическата криза професионалното и политическото начало в управлението взеха да се размиват и да си сменят местата. Служебното правителство по идея е непартийно и техническо, т.е. съставено e от експерти, които често идват от съответните ведомства. Така е и в кабинетите „Главчев“ при повечето министерства. Министри са довчерашни шефове на дирекции или зам.-министри, изкачили се професионално в кариерата. С изключение на вътрешното министерство, което наследи министър от редовен кабинет.
Калин Стоянов, който, макар и да произхожда от професионалните среди във ведомството, се превърна в политическа фигура – с претенциите си да остане на поста и в следващо служебно правителство, с незаконните политически протести на служители на МВР в негова подкрепа, с провала на кандидат служебния премиер Кожарева, неуспяла да го смени, и с поканването му от Делян Пеевски да оглави изборна листа на негова партия.
С този политически товар новият вътрешен министър Атанас Илков, досегашен директор на националната полиция, ще бъде под дебелото подозрение, че отново е политическа фигура, със същата зависимост от Пеевски.
Силовите ведомства не бива да се оглавяват от вътрешни хора
Силовите ведомства не бива дори и при служебни правителства да излъчват действащи свои кадри на министерски постове, което е напълно нормално във финансовото министерство, транспорта, земеделието и пр. Те не трябва да се оглавяват от дошли директно от системата фигури заради демократичната нужда от цивилен контрол над тях и това следва да важи и за служебните, неполитически правителства. Начело на силовите ведомства при служебни правителства трябва да са хора, които отдавна не работят в системата, или които са професионалисти, дошли от други сфери, включително от неправителствени организации. Така е сега в министерството на отбраната – Атанас Запрянов е професионален военен, генерал, който обаче от 2010 е пенсиониран и работи като съветник на министъра и после неколкократно като зам.-министър.
В случая с МВР подобна фигура можеше да бъде отдавна напуснал системата професионалист, бивш зам.-министър, юрист или представител на гражданския сектор, дори бивш вътрешен министър, управлявал при партия, която отдавна не е парламентарна или вече не съществува. Но не и човек от системата, което заличава разликата с професионалното ръководство на ведомството. Неслучайно по времето на Калин Стоянов най-висшата професионална длъжност в МВР – главният секретар, бе напълно обезличена. Отделно, че така всеки професионалист от МВР на висша позиция, щом заеме поста министър, прекратява преждевременно професионалната си кариера.
Ново овластяване на Румен Радев
Шестата поправка в конституцията ограничи властта на президента, който управляваше еднолично с низ от служебни правителства. При възобновяването на политическата криза обаче се наблюдава ново овластяване на Румен Радев.
Идеята на поправката за споделена отговорност между парламента и президента при назначаването на служебен кабинет при второто правителство на Главчев доведе до по-силни позиции на държавния глава, отколкото при първото. Тогава той само спря назначението на политическа фигура от ГЕРБ за външен министър (Даниел Митов), сега заради вътрешния министър предотврати мандата на Горица Кожарева, която отказа да смени Калин Стоянов. Нещо повече, Радев вече наложи и смяната на транспортния министър Гвоздейков.
„Главчев“-2 – плод на разнопосочна политическа воля
Можем оптимистично да допуснем, че конституционният взаимен контрол и баланс между властите започва да набира практика и в променената уредба на основния закон спрямо служебния кабинет. Защото вече не само президентът, но и парламентарните партии имат роля при съставянето на служебно правителство, макар и тя да не е ясно дефинирана. Но е политическа, затова експертното правителство, което по предназначение е надпартийно, по генезис е плод на разнопосочна политическа воля.
Политическата отговорност за служебния кабинет по конституция остава недокрай ясна, въпреки че финално е в ръцете на президента, който обаче е ограничен в избора си от списък, който на всичкото отгоре е непопълнен и в добавка се скъсява с отказите на потенциално номинирани за премиер. А партиите имат право на „съвещателен глас“, но не и да носят отговорността на едно парламентарно мнозинство или малцинство като при редовен кабинет. Така в случая с вътрешния министър ПП-ДБ зачеркнаха Калин Стоянов, но ДПС-Пеевски надделя негов наследник да е Атанас Илков, вместо предпочитания от ГЕРБ бивш шеф на пожарната Николай Николов. Президентът записа точки пред публиката с финалното решение за отстраняването на Калин Стоянов, но остана неясно как се е съгласил Илков да поеме поста, имал ли е възможност да откаже и тази номинация и дали не я е „изтъргувал“ срещу замяната на транспортния министър Гвоздейков.
Прикрита деполитизация на следващ редовен кабинет
И ако при кризата служебното управление се политизира, превръщайки професионалното начало в прикрито политическо, то следващото редовно управление може да се деполитизира, превръщайки политическото начало в псевдо професионално. Защото партиите не са преодолели антагонизмите помежду си и никоя не си позволява да говори открито за следизборни коалиции. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов огласи идея за „правителство на споделената отговорност“, а съпредседателят на ПП Кирил Петков – за равно отдалечен от партиите премиер ала Марио Драги в Италия. Това означава, че ще се търси програмно, експертно правителство с непълна и недокрай ясна политическа отговорност. А крехката стабилност на подобен редовен кабинет отваря врати за участие в него и на президента, като важен политически фактор в един нестабилен парламент – отново без явна (и не дължима) политическа отговорност.
Докато партиите и техните избиратели не намерят почва за съставяне на стабилно коалиционно управление или някоя сама не спечели абсолютно мнозинство, ще залагаме на квази експертни управления с размита политическа отговорност.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
