Различните геоинженерни схеми предлагат различни начини за охлаждане на планетата и намаляването на парниковия ефект и неговите последици. Предложенията не са нови, и изследвания по темата се провеждат от 1950 г. насам.
Най-познатите форми на геоинженерство се отнасят до технологични начини за промяна на планетарното албедо (Албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпваща към нея). Предлага се високо в атмосферата да бъдат инжектирани фини частици, които подобно на вулканичния прах засенчват планетата и я охладяват достатъчно, за да неутрализират парниковия ефект причинени от антропогенните емисии.
Други схеми засягат директно причината за парниковия ефект: емисиите на парниковите газове, или намаляването на концентрацията им в атмосферата след като са вече освободени. Примери включват наторяване на океаните с железен разтвор. Логиката е, че значителни части от океана са богати на хранителни вещества, но не са продуктивни. Причина за това е, че откритият океан е далеч от континентите и беден на микроелементи (желязо), които са жизненоважни за фотосинтезата. При наторяване на океана с железен разтвор, предложението е, че фотосинтезата би била по-ефикасна и СО2 от атмосферата би се погълнал от фитопланктона на повърхността много по-бързо.
Геоинженерството и последиците от него се изследват усилено, и мнозинството от учени са съгласни, че геоинженерните схеми не са магическо решение, но имат потенциал да се използват като допълнителни средства за намаляване на парниковия ефект, след като са достатъчно изследвани.
Още новини за енергийният преход – четете тук
