КСНС възглави собствената си несъстоятелност

В духа на необяснима тържественост премина последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента.

Може би защото в нарушение на закона той не беше свикван повече от две години, а по-вероятно – защото словесните еквилибристики, особено по сериозни теми, като тази за националната сигурност, са от полза единствено на “големите момчета” в държавата, които държат да си играят на войници.

Това, на което трябваше да станем свидетели, е, че “бащите” на нацията са дълбоко загрижени за сигурността на държавата. В същото време зад скръбните лица можеше да се прочете единствено безпомощност.

Защото, като формат, КСНС отдавна е изпразнен от съдържание и в същото време – напълнен с несъстоятелност.

За двудневната “извънредност” на съвета

Заседанието на КСНС беше обявено като извънредно заради ескалацията на напрежението в Близкия изток.

Технически погледнато, ако четем Закона за КСНС, заседанието може да бъде определено като извънредно, само ако бъде свикано извън “ритмичността” – според закона тя е “най-малко един път на три месеца” (чл. 5, ал. 3, ЗКСНС).

Втората хипотеза за извънредност в закона реферира към текстове от Конституцията.

Единият от тях е при свикване на обща или частична мобилизация. Очевидно случаят не е такъв.

Следващата хипотеза обхваща случаите при обявяване на положение на война, при необходимост от изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи парламентът се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Очевидно е, че заседанието не попада и в тези хипотези.

Станахме свидетели на една протяжна извънредност – в крайна сметка, изострянето на обстановка в Близкия изток е с давност една година.

Денят, в който беше обявено свикването на КСНС, е денят, в който Иран нанесе ракетни удари по Израел. Очевидно това е, което се е имало предвид за свикването на КСНС по спешност.

Това обаче означава, че ситуацията в региона не е била извънредна при атаките на “Хамас” на територията на Израел преди година, последвалият отговор на Израел и хуманитарната криза, която беше предизвикана в Газа, ликвидирането на Исмаил Хания на територията на Иран и т.н., и т.н.

Извънредността на последното заседание на КСНС изгуби смисъла си най-вече и заради това, че то се проведе два дни след Съвета по сигурността при премиера. Там беше казано достатъчно относно рисковете и мерките.

Това, което направи КСНС, е да удари печата. Нещо като парафиране от по-горна инстанция. Каквато всъщност КСНС не е.

За лишения от смисъл КСНС

Законът за КСНС е вероятно най-късият закон в българската нормотворческа история. Едва една страница.

В същото време “тежестта”, която му се придава през годините, е меко казано театрална. Тъй като, по същество, този съвет до момента не е произвел нещо повече от декларации, които на всичкото отгоре остават нечути от тези, към които са адресирани.

Това, което различава КСНС от Съвета по сигурността при Министерския съвет, е че той е съвещателен и политически орган. В него участват представителите на всички партии в парламента и тук вече прозира излизането от “експертните” рамки.

Неведнъж сме ставали свидетели на политизиране на този съвет. Той е бил напускан демонстративно, преди началото на заседанието или след това политици са правили свои интерпретации на това, което са чули вътре и т.н.

На този последен съвет беше направен подобен такъв опит – “Възраждане” поискаха осъждане на израелската агресия, така както е била осъдена руската в Украйна. Тоест, използваха момента преди изборите, за да се “напомпат” с някой и друг антисемитски глас.

По закон КСНС се “възглавява” (не просто оглавява, председателства или ръководи, а възглавява) от президента и може да изготвя становища и предложения.

И ето какви препоръки отправи той на последното си заседание:

“Да продължи прилагането и при необходимост да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница”.

Преведено това означава на практика, че КСНС предлага на правителството да продължи да извършва задълженията си, свързани със сигурността, така че да не бъдат допускани терористични актове. Сякаш някой е помислил, че правителството смята да направи точно обратното.

Следващите предложения са в същия дух: да продължат усилията по освобождаване на задържаните българи от екипажа на Galaxy Leader, да се набележат допълнителни мерки по охрана на границата и противодействие на засилен миграционен натиск –

отново, сякаш институциите нямат намерение да правят това.

Четвъртото предложение повтаря донякъде първото – сродните служби да си сътрудничат, така че да не допуснат терористичен акт, защото вероятно те са решили да пропуснат това свое задължение. Или пък може би партньорските служби ни отказват сътрудничество?

Предпоследното предположение – анализ за актуализация на Националния план за противодействие на тероризма, има някакъв смисъл, а последната препоръка – да се оценят икономическите рискове, да се извърши преглед на стратегическите резерви на страната и при необходимост да се попълнят би трябвало да е една от основните задачи на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ без това да ѝ бъде напомняно.

В становището четем още, че участниците в съвета са се присъединили към призивите за деескалация, въздържане от употреба на сила и недопускане въвличането на други страни в конфликта, което би застрашило мира не само в регионален, но и в глобален мащаб.

В тази връзка не става ясно как и под каква форма е или ще бъде облечена тази българска позиция. Към момента изглежда, че тя остава само една констатация на един орган по сигурността у нас, който обаче няма международна тежест.

Слуховете за преждевременната смърт на КСНС не са преувеличени

Нещо повече, самият съвет констатира собствената си немощ.

Ето например предложението за достигане на разходите за отбрана до 2.5 процента от БВП. То на практика не фигурира сред изброените точка по точка препоръки, а е част от изказването на президента Румен Радев. Тоест, може да се каже, че на заседанието са кимнали с глави, че, да, хубаво е да се вдигнат разходите за отбрана.

Никой не каза – защо точно 2.5 процента, на базата на какви оценки е достигнато до тази цифра, в какъв период от време трябва да стане това, какво се очаква да се постигне с тези средства и т.н.

Просто една цифра – 2.5. Това е достатъчно.

Несъстоятелността в работата на този съвет личи и от констатациите на самия президент. В изявлението си той посочва, че в четири заседания на съвета през годините от 2017 г. насам е поставян въпросът с недостига на военнослужещи и в сектора за сигурност като цяло.

Този проблем обаче продължава да виси нерешен.

Очевидно е, че КСНС досега не е допринесъл за решаването не само на този въпрос. Вместо това се прави опит изцяло политически орган да иззема “оперативни” функции.

Единственото нещо, което би оправдало донякъде смисъла от този съвет, е спазването на закона. И не само по повод регулярността на свикването му, но и с темите, които той може и трябва да повдигне.

Особено в години на политическа нестабилност, която доведе до безпрецедентен (било то реален или инсцениран) атентат срещу главен прокурор, до разкрития за зависимости на институциите от политици и до явната им саморазправа с неудобни – нещо, което всички виждат, но за което същевременно мълчат. Особено във времена, когато българите не са били повече разделени и озлобени един срещу друг.

Един подобен форум би трябвало да повдига въпроси от областта на националната сигурност, които да се движат по коловозите на доктрини и стратегии и да поставя стратегически цели, но не и да “чопли” уместни ли са взети вече оперативни решения от друг орган.

Вместо да парафира действията на други институции в ролята си на „възглавител“, от подобен орган би трябвало да очакваме да задава посоки, като стъпва на принципи. Може да се започне от най-простия – върховенството на правото и спазването на законите в страната.