В последния ден на предизборната кампания вероятно единственото сигурно нещо е, че избирателната активност ще бъде отново ниска и дори под нивата от последните парламентарни избори.
Пред социолозите има една голяма неизвестна – каква ще е тежестта на платения и корпоративен вот.
Ако е картината е каквато я виждаме и остане същата, това означава, че първите – ГЕРБ, ще имат 70 мандата, по 40 за трите – ПП-ДП и двете ДПС-та, 20 мандата за „Възраждане“ и ИТН около десетина, коментира директорът от „Галъп интернешънъл Болкан“ Първан Симеонов в интервю пред БНР.
Според него формулата за влизане в парламента ще е 7+1+1.
Ако влязат само 7 партии, съставянето на правителство ще е по-лесно, но „ако влязат осми и девети, става все по-трудно“.
Такава възможност има и това го показва социологическото проучване на „Галъп интернешънъл Болкан“, направено в периода 10 – 21 октомври т. г., сред 1007 души, по поръчка на БНР.
„2+1 е формулата за правителство, но ако влезе осма и девета партия нещата стават по-сложни. Няма да е лесна задачата на политиците след изборите, както не е лесна на социолозите преди изборите“, предупреди Първан Симеонов.
Според него има не много високи очаквания за активност – 31,1%, изглежда по-малко от миналия път, което условно е около 2 млн. души.
От действителните гласове 3,4% има вероятност да са „Не подкрепям никого“.
„Лице в лице“ не е прогноза за изборния резултат, защото по традиция хиляди са тези, които решават в последните часове, но е проекция какво би се случило в неделя. Освен чисто статическите отклонение, имаме и политически – гласуване в чужбина, клиентелни мрежи и др.“, предупреди социологът.
Той обясни, че е съвсем малка е разликата между ПП-ДБ и „Възраждане“ за второто и третото място, а за ДПС, „има практическо изравняване“.
„Но по ред причини, не социологически, възможно е да имаме сериозно разместване, едната формация е по-добре поставена сред прагматичните мрежи“.
Първан Симеонов коментира, че има и няколко фактора, които правят картината непредсказуема и това са гласуването в чужбина, степента на искреност, степента на мобилизация – етнизация, както и технологичните вотове, които трудно се отразяват в такива изследвания.
Според социологическото проучване в 51-ото НС влиза МЕЧ, а „Величие“ са на ръба.
И посочи, че когато ситуацията е „в задънени улици“ има търсене за общо протестно гласуване и хората, които решават в последния момент, за кой да гласуват, търсят „най-малкото зло“.
„Другият фактор, който може да размести пластовете са течовете в изборния ден“, каза той и припомни за „внезапното развитие“ в последния ден, като Костинборд, машини и „всякакви неща могат да се случат“.
„Но за мен интересно е после какво ще се случи при това разпределение на силите“, каза Първан Симеонов.
Какво показва проучването на Галъп?
7 формации вероятно ще имат депутати в НС, една е на ръба, а друга има своите шансове за влизане в 51-ия парламент.
Проучването обхваща 1007 души в представителна за пълнолетното население в страната извадка и е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети между 10 и 21 октомври.
Изследването не е прогноза за изборен резултат, а е моментната снимка на нагласите, регистрирани няколко дни преди вота.
Ако заявеното седмица преди вота се възпроизведе и в неделя, резултатите биха изглеждали както следва:
ГЕРБ-СДС ще вземе 26,1% от гласовете.
ПП-ДБ и „Възраждане“ – съответно 16,2% и 14,9% – са в пакет и не ясно кой би завършил на второ и на трето място, но към този момент ПП-ДБ има видимо по-добри изгледи.
Трудно е да се оцени ситуацията в полето на традиционния електорат на ДПС, коментират социолозите от „Галъп“.
Алиансът за права и свободи е на ниво от 7,9%, но възходящият тренд при „ДПС-Ново начало“ води до практическо изравняване на подкрепата – 7,6%.
„Последните дни на кампанията обаче могат да променят тази подредба и да изведат „ДПС-Ново начало“ пред АПС, ако възходящият им тренд продължи и поради по-високия организационен ресурс за мобилизация, демонстриран от тях“, твърдят социолозите. До колебания в резултата може да доведе и вотът от чужбина, който само косвено се отчита в такива проучвания.
„БСП-Обединена левица“ биха имали 7,1% подкрепа. Устойчива е подкрепата и за ИТН – 6,2%.
От „Галъп“ допълват, че тези няколко формации са в своеобразен „пакет“, като към него има определен шанс да се присъединят още една или дори две формации.
Една седмица преди вота на самия ръб на 4-процентната бариера, с добри възможности за нейното преодоляване, са
МЕЧ с 4,1% и „Величие“ с 3,8%.
„Синя България“ е на ниво от 1,2%. Останалите дялове са за формации с по-ниска от процент декларативна подкрепа.
„Очаква се до изборния ден в неделя да настъпят и някои промени в разположението на част от политическите сили, поради различни фактори като например традиционното формиране на окончателно решение на част от избирателите на финалната права, влияние на различни организационни и клиентелни мрежи за мобилизация в изборния ден и др.“, коментират социолозите.
От данните им става видно, че очакваната активност за гласуване за Народното събрание е 31,1%, като трябва да се имат предвид условностите на изборните списъци, както и на искреността на отговорите.
Хипотетичното очакване е за около 2 милиона гласове, като 3,4% от действителните гласове – от днешна гледна точка – има вероятност да са: „Не подкрепям никого“.