Често християните са ставали жертва на политически борби както вътре в една империя или държава, така и между държавите. Не било трудно за един император като Нерон да обвини християните, че са подпалили Рим, и така да намери удобен повод да се разправи с хиляди от тях.
А случаят с днес честваните мъченици е плод на обтегнатите отношения на персийското царство с Римската империя. И доколкото християнството в Персия се разпространявало от мисионери, идващи от запад, от земите на римската империя, могъщият персийски сасанидски владетел цар Сапор II (Шапур II) жестоко се разправял с иначе добрите и миролюбиви последователи на Иисус Христос, които изоставили традиционния зороастризъм.
Междувременно в средата на IV век в Персия вече и много от местните жители станали християни. Царят Сапор обаче бил голям поддръжник на зороастризма и затова яростно гонел християните. Това започнало след смъртта на император Константин Велики, с когото Сапор поддържал мирни отношения. Тогава християните, както и привържениците на други религии станали жертва на свирепия гняв на царя.
Понеже не приели да се отрекат от вярата си, християнските мъченици, макар и да имали високи длъжности в двореца, били осъдени на смърт. Опитали да ги изгорят живи на клада, но се извила буря и пороен дъжд загасил огъня. Продължили с убеждаванията, но те нямали успех. Пръв бил обезглавен Афтоний. Царят казал на Елпидофор, че като учен човек трябва да различи лъжата от истината. А мъченикът му отвърнал, че тъкмо затова вярва в Христос, Който е „пътят, и истината, и животът“. Елпидофор веднага бил посечен. Същата участ имали и другите мъченици, които останали твърди във вярата си. Така мъченически и славно всички те предали на Бога своите блажени души.
