Темата за свободата на словото и етичните стандарти на журналистиката в съвременните общества беше разгледана на панел по време на дискусия относно свободата на словото на медиите в България, която се проведе днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Да бъдеш журналист в днешно време става все по-сложно, заяви Ирина Недева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Тя посочи, че основните предизвикателства за журналистите и медиите идват от променящите се бизнес модели, новите комуникационни форми, предизвикани от социалните медии, и отчетливата тенденция към политизация на общественото мнение.
„Много често ставаме свидетели, не само в България, но и в световен мащаб, на опити за подкопаване на основната мисия на медиите – да действат като страж на демокрацията. В българската ситуация, това, което ни тревожи, е, че наблюдаваме успешни инициативи за стесняване на журналистическата свобода точно в интересни моменти, когато тя засяга важни политически и бизнес интереси и е извършена по най-професионален начин“, коментира Недева.
Недева подчерта, че предложените от генералния директор на БТА седем принципа могат да служат като основа за действия в медиите. По време на откриването на дискусията, генералният директор на БТА Кирил Вълчев обясни, че сътрудничеството между медиите в България може да доведе до значими обществени ползи. Според него, това включва възраждане на политическите дебати, класическите интервюта с политически лидери, пресконференции, поддържане на дистанция между журналисти и политици, коректно цитиране на източниците, споделяне на информация между медиите и подкрепа за журналисти, които стават обект на агресия заради своята работа.
За съжаление, наблюдаваме, че журналистическата солидарност в България не е на нивото, на което трябва да бъде – защитаваме не само обществените и журналистически ценности, а и правото на журналистите на защита, коментира по време на панела председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.
Тя подчерта, че защитата на правата на журналистите е основен приоритет за СБЖ и е неразривно свързана със свободата на медиите. „За нас това е от основно значение“, каза Тодорова.
Тя представи някои законодателни предложения на Съюза, включително основните принципи за защита на журналистическия труд чрез колективно договаряне и синдикално членство. Друго предложение е свързано с държавно финансиране на медиите чрез фонд „Защита на медийната среда“. СБЖ също така предлага промени в Наказателния кодекс за защита на журналистите от всякакъв вид посегателства.
Недевата добави, че насърчаването на колективното договаряне в медиите е европейска практика.
„Стоваряме се на сложни времена и на трудна политическа сцена. Когато ситуацията е усложнена, хората се насочват към важните неща, които са заплашени. Считам, че между тези ключови въпроси задължително трябва да включим върховенството на правото, независимостта на медиите и възможността за граждански контрол върху властта“, заключи проф. Нели Огнянова от Комисията за журналистическа етика.
Тя поясни, че не всяко слово е защитено, наблюдава се в различни правни системи. Академикът обясни, че Европейският съд за правата на човека е подчертавал, че журналистите имат отговорности, които трябва да бъдат спазвани. Само отговорната журналистика, съобразяваща се с етичните стандарти, ползва правна защита.
Според проф. Огнянова, Комисията за журналистическа етика многократно е разглеждала стандарти и е правила насоки относно взаимодействието между водещи, журналисти и участници в студиото. „Основният принцип, който може да се изведе от решенията на комисията, е критичната дистанция. Да, гостите в студиото имат право на свободно изразяване, но не могат да говорят безкритично, радвайки се на свободата да изразят мнението си, без значение от фактическата коректност“, добави тя и подчерта, че тази концепция е валидна и за критиците на властта.
„В България е в сила медийния закон, който навършва 26 години. Наистина, наблюдава се експанзия на регулацията“, каза проф. Нели Огнянова, добавяйки, че се похвата нова парадигма.
Тя отбеляза, че дефицитите, върху които страните трябва да работят, са описани в регламента за свободата на медиите на Европейския съюз. Проф. Огнянова посочи, че срокът 8 ноември е бил ключов момент, в който държавите членки трябваше да имплементират една от новите разпоредби – да създадат рамка за достъп до качествена журналистика.
„Защитата на правата, защитата на дадена свобода и на демокрацията е усилие, което се осъществява всеки ден. Необходимо е постоянно да повтаряме това на младите, за които много неща изглеждат като даденост. С огромния опит и експертиза на представителите на обществените медии, съчетани с компетентността на академичната общност и енергията на младите, убеден съм, че темата ще продължава да бъде на дневен ред и ще бъде постоянно в светлината на прожекторите“, заяви Росен Стоянов от департамент „Медии и комуникация“ в Нов български университет (НБУ).
Според него, работещата гилдия е тази, която ще устои на натиска. Нужно е на различни нива да се избягва цензура, но и да не се дава трибуна на речта на омразата, допълни той.
Според Господин Йовчев – главен оперативен директор в „Би Ти Ви медия груп“, е нужна държавна политика, която да защитава свободата на словото. „България е сред малкото страни-членки на ЕС, които не са изпълнили нито една от препоръките за защита, сигурност и защита на журналистите и медийните работници в Европа. И това е един симптом“, отбеляза той.
Той подчерта, че защитата на журналистиката и свободата на словото е важен акцент на правото на ЕС. „Смятам, че дължим на всички доблестни журналисти у нас да поставяме тези въпроси последователно, така че да постигнем ясни резултати от нашите дискусии, а не само да говорим теоретично. И двете аспекти са значими, но практическите резултати са онези, към които трябва да се стремим, за да променим ситуацията“, добави той.
Къдринка Къдринова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), обясни, че смята, че държавното или публичното финансиране е инструмент, който не се използва достатъчно. Необходимо е българската държава да бъде активна в това отношение, отбеляза тя.
Модератор на панела беше изпълняващата длъжността председател на СЕМ д-р Симона Велева.
