Християните Гурий и Самон, които живели в стария сирийски град Едеса, били подложени на гонения от император Диоклетиан. Те били принудени да се откажат от вярата си и да почитат езически богове, включително императора, но категорично отказали. Не желаяли да се върнат назад в мрака на идолопоклонството и смело понесли страданията, на които били подложени. В крайна сметка били обезглавени, за да служат като пример за останалите християни в града.
Години по-късно в същия град пострадал и християнинът Авив при управлението на император Ликиний. Въпреки че през 313 г. той подписал Медиоланския едикт, който предоставял свобода на християнството, заради конфликта с Константин Велики, започнал отново да преследва християните и дори възобновил почитта към Юпитер, т.е. към себе си. Авив заплатил със страданията си за своята вяра, след като бил изгорен на клада.
Преподобният Паисий Величковски, роден в Полтава (днешна Украйна), живял през XVIII век. Като млад постъпил в манастир в родината си, след което отишъл в Молдова и накрая пристигнал на Атон, където прекарал 15 години. Той овладял гръцкия език и превел много светоотечески творби на църковнославянски, осигурявайки достъпност за славяните. Паисий се запознал и с молитвения опит на исихастите, който пренесъл в Русия. След завръщането си в Молдова, се подвизавал в манастира Нямц, продължавайки да пише и превежда. Сред неговите трудове се откроява преводът на „Добротолюбието“, важен текст за монасите. Много от неговите ученици се стремили да следват примера на своя учител. Той починал през 1794 г.
