Обичаят „Белене на платно за сватба“ ще участва в националната селекция за „Живи човешки съкровища“ през 2024 година, обявена от Министерството на културата, съобщават от Областна управа – Шумен.
Тази традиция, представена от Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“, е единствената кандидатура от Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ в с. Драгоево, община Велики Преслав, Шумен.
Комисията, която е разгледала и оценявала номинацията, включвала експерти от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и Регионалния исторически музей в Шумен, добавиха от Областната администрация.
През ноември предстои националната комисия да обсъди и оцени предложените областни кандидати и да направи предложение за включване на нови елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство. Програмата „Живи човешки съкровища – България“ е част от Пилотната програма на ЮНЕСКО, която се стреми да популяризира носителите на нематериално културно наследство и да осигури предаване на знания и умения на следващите поколения, информират от Областна управа – Шумен.
Красимир Савов, председател на Народно читалище „Васил Друмев – 1881“, посочи пред БТА, че според неговите сведения обичаят „Белене на платно за сватба“ възниква около средата на XVIII век и е свързан с района на Драгоево.
Краеведът Марийка Христова, бивша учителка от с. Драгоево, е събрала около 600 песни и множество обичаи, допълни Савов. „Тя е основният източник на информация за ансамбъла „Дядо Драгой“, който има за цел да изследва, възстановява и популяризира традициите”, отбеляза той.
Предсватбеният обичай „Белене на платно“ е фокусиран върху дара, който се предоставя на най-близките, сватбените гости и роднините, а именно платното. „Дълго преди сватбата, майките на младоженеца и булката тъкат платно от което се изработват дрехи и завивки. Именно платното е основната същност на този обичай“, поясни той.
В топъл майски ден момите отиват на камениста, плитка и бързо течаща река, за да перат и избелват платното, разказа Савов. Той добави, че е чувал обичая да се практикува и на други места в България, но всякъде се интерпретира иначе.
Савов допълни, че традицията също така е свързана с взаимодействието между момите и момците. „След като разстилат платното да съхне, те се забавляват, пеят и танцуват извън селото. Когато платното изсъхне, го вързват на топчета и го увиват в босилек, за да придаде аромат и да пречисти платното от злите сили, което е основното значение на обичая“, поясни той.
„Обичаят вече не се практикува активно в Драгоевския край, но ние го запазваме, представяйки го на сцена. Работим не само с обичаи от Драгоево, а и от Шуменска област, и показваме всичко това на младите хора“, отбеляза председателят на НЧ „Васил Друмев – 1881“.
Савов подчерта, че обичаят „Драгоевски сватбен понеделник“ заема второ място в класирането през 2015 г. и е част от съкровищницата на ЮНЕСКО. „Миналата година кандидатствахме с обичая „Сляпа кукла“, който също беше признат. Дори да не бъдем класирани, сме щастливи, че тези обичаи ще заемат своето място в съкровищницата и хората ще могат да ги видят в бъдеще“, заключи Савов. Той изрази благодарност към местната управа на Велики Преслав и Драгоево за подкрепата, оказана на читалището и на Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ и за възможността да представят различни обичаи.
